Китай е най-многолюдната държава на тази планета, но това изглежда не е достатъчно, за да доведе до пробив в мъжкия тенис. В последните 20 години в държавата се работи активно с тази цел, организират се турнири, популярността на играта се увеличава, местни тенисисти получават уайлд кард за състезания на най-високо ниво, но това явно не е достатъчно.
Жените на Китай могат да се похвалят с много по-добри резултати. Ли На стигна до №2 в световната ранглиста и спечели две титли от Големия шлем. В момента страната разполага със 7 тенисистки в топ 150.
При мъжете обаче никога не е имало представител в топ 100. В момента първа ракета е 25-годишният Жижен Жан, №313. През тази година той се превърна в първия китаец, който мина квалификациите на Уимбълдън. Само че едва ли той може да донесе така мечтаните големи успехи.
Добрата новина за китайците е, че на хоризонта вече има наистина голяма надежда – тенисист, който изглежда с потенциал най-малко да влезе в топ 100, защо не и много повече. Запознайте се с 16-годишния Жунчен Шен или Джери Шан, както го наричат всички. Роденият на 2 февруари 2005 в Пекин Шан, в момента е №1 в ранглистата при юношите, но това не е единствената причина да бъде считан за бъдеща голяма звезда. Защото началото на кариерата му при мъжете може да бъде сравнено с това на имена като Рафаел Надал, Хуан Мартин дел Потро и Андрей Рубльов.
В рамките на четири седмици на ниво ITF Шан спечели три титли, една на хард и две на клей – 16 победи и само 1 загуба, дошла от бившия №40 в света Райън Харисън. „Мисля, че правя бързо прехода към мъжкия тенис. Очевидно е, че нивото е много по-различно от това на юношите. Някои момчета при юношите играят много добре, но ментално е много по-различно. При професионалистите в тенис отношение не мисля, че играят толкова добре, колкото топ юношите, но ментално са винаги на високо ниво. Ще ти предложат битка във всеки мач“ – коментира Шан. Джери бе на 16 години, 8 месеца и 22 дни, когато вдигна третия си трофей. В историята само четирима са постигнали това по-рано – Надал, Дел Потро, Рубльов и Карлос Алкарас.
Последният му турнир при юношите бе US Open. Там достигна до финал, където загуби от 18-годишния Даниел Ринкон. По-рано записа полуфинал на Уимбълдън и четвъртфинал на Ролан Гарос. Преди това се превърна в едва четвъртия тенисист в 53-годишната история на „Ийстър Боул“, който печели в две различни възрастови категории, останалите са Джон Макенроу, Доналд Йънг и Макензи Макдоналд.
Дните при подрастващите обаче вече са зад гърба му. „Не искам да стоя там и да съм доволен, че съм №1. Сега се концентрирам върху това да стана по-добър и да се развивам при мъжете.“
В последните пет години Джери живее в САЩ и се подготвя в академията на IMG в Брадентън, където има възможност много често да тренира с хора като Денис Шаповалов, Себастиан Корда и Миомир Кецманович.
„Да напусна дома на 11 беше трудно за мен, но мисля, че съм от децата, които свикват с други места. Насладих се на първия път, в който дойдох във Флорида. Да тренирам с тези играчи и да имам тези треньори около себе си е много специално. Много добър приятел съм с Денис Шаповалов. Когато дойде в IMG, винаги играем заедно и излизаме. Със Себастиан Корда също – живеем наблизо, така че го моля да играем голф. Аз съм голям фен на голфа!“ – споделя тийнейджърът, който в момента е №721 при мъжете.
Въпреки звездното обкръжение, Шан остава здраво стъпил на земята и устремен по своя път. Затова помагат родителите му. И двамата са бивши професионални спортисти. Баща му Шанг Йи е играл футбол на много високо ниво. Прекарва по-голямата част от кариерата си в Пекин Гуоан. През сезон 2003/04 играе и в Испания. Впоследствие става коментатор, преди да се посвети на кариерата на сина си и да замине с него за Флорида.
Майка му Ву На, която остава в Пекин засега, е бивша звезда в тениса на маса. Печели бронз на сингъл и злато на смесени двойки на Световното през 1997-а. „Баща ми играеше футбол, а майка ми тенис на маса, така че за мен избраха спорт по средата. Избраха малката топка.“
Той е наясно, че да си №1 при юношите не е гаранция за успех при мъжете. В последните 25 години само двама лидери при подрастващите са стигали до върха и при мъжете – Роджър Федерер и Анди Родик. Затова и засега голямата цел е да бъде първият китаец в топ 100.
„В ранната фаза на кариерата ми съм, така че мисля, че е важно да градя стъпка по стъпка и да не мисля за големите мечти. Голяма мечта за мен е да бъда първият китаец в топ 100, но е по-важно да се подобрявам в тренировките и мачовете.“
