Как компания за кафе докара Финалите на АТР в Торино

Как компания за кафе докара Финалите на АТР в Торино

Цели 12 години Лондон имаше удоволствието да бъде домакин на Финалите на АТР – турнирът, който събира осемте най-добри тенисисти през сезона във вълнуващи битки за един последен път през годината с възможност за рекорден награден фонд и за ценни точки за ранглистата, които се доближават максимално до тези, раздавани в турнирите от Големия шлем.

Никой друг град не е бил толкова дълго домакин на турнира, така че откриването на следваща дестинация за най-елитния АТР турнир беше очаквано събитие. Кандидати не липсваха – над 40 града от целия свят изявиха желание при кандидатстването през 2018-а. До финалния етап достигнаха Сингапур, Токио и Манчестър, но пред всички тях бе предпочетен италианският град Торино.

В онзи момент през 2019-а решението бе изненадващо, но три години и две издания на Финалите в Торино по-късно то изглежда възможно най-правилното. Но как се стигна до това Торино да бъде предпочетен пред такива мегаполиси и да приеме толкова елитен турнир? В основата на отговора стои едно име, познато по целия свят – Lavazza. Именно прочутият бранд кафе се оказва ключов за докарването на най-добрите тенисисти в света в четвъртия най-населен град на Ботуша. Град, в който през 1895 година Луиджи Лаваца открива своя първи магазин и започва да създава различни блендове кафе на база на предпочитанията на клиентите си.

„Не беше лесно. Торино никога не е имал такъв международен турнир. Ние имахме знанието, Имахме доверието на АТР за разлика от останалите кандидати, знаехме как да действаме. За нас беше по-лесно да обясним на кмета на града и на президента на провинцията, че можем да помогнем. Разбира се, правим го за Lavazza, но го правим и за града, за да увеличим популярността на нашия роден град. Правим го, защото обичаме нашия град. Част от бизнеса е, но да го направим тук в Торино беше перфектната комбинация“, споделя Марко Лаваца, вицепрезидент на компанията и част от четвъртото поколение от прочутата фамилия.

Официалното кафе на Големия шлем

Това, че Lavazza има влияние в света на тениса изобщо не е случайно. Всичко започва през 2011-а, когато компанията се превръща в партньор на най-големия тенис турнир в света Уимбълдън. Оттам нещата продължават да се задълбочават, за да стигнем до момента, в който италианската марка става „официално кафе“ на всеки един от турнирите от Големия шлем.  Днес това е единственият бранд  за храни и напитки, който е спонсор едновременно на Ролан Гарос, Уимбълдън и US Open.

Колаборацията е плодотворна за всички страни и заради качеството на продуктите на Lavazza.  Смята се, че в рамките на този вече над 10-годишен период на тенис турнирите са изпити над 10 милиона чаши кафе. Финалите на АТР бяха следващата логична стъпка, а приемането на турнира в родния град на бранда е сбъднатата мечта за Марко Лаваца и останалата част от семейството, което продължава да развива компанията, живеейки в Торино и съхранявайки завета и ценностите на основателя Луиджи.

Спортът – важна част в стратегията на компанията

Както в приготвянето на кафето, една от най-прочутите италиански фамилии е сред новаторите и по отношение на рекламата чрез спорта, осъзнавайки много рано потенциала в това отношение. Още през 50-те години на миналия век Lavazza е главен спонсор на най-големия голф турнир в страната – Italian Open. Следват партньорства в ските, конните спортове, Формула 1 и разбира се, във футбола. Към момента компанията е партньор на местната гордост във футбола „Ювентус“, както и на английските грандове „Ливърпул“ и „Арсенал“.

Тенисът обаче безспорно е големият фокус в последните години. Освен с „мейджър“ турнирите брандът си сътрудничи успешно с Мастърсите в Индиън Уелс и Канада, както и с АТР турнирите в Хамбург и Щутгарт. Всичко това дава и едно допълнително богатство на Lavazza, тъй като компанията получава много обширна обратна връзка и изучава навиците на пиене на кафе в различните държави, което помага и за развитието на продуктите впоследствие.

Един от най-прочутите посланици на компанията е бил не кой да е, а бившият №1 в света Андре Агаси. През годините брандът работи с големи имена като Пат Кеш, Каролине Возняки, Тони Надал, Карлос Моя, Матс Виландер, Фабрис Санторо и Анжелик Кербер. В момента съвсем логично водещо лице е Яник Синер. През тази година той не успя да се класира на Финалите, но бе в Торино и канеше феновете да посетят Espressoland – зона с интерактивна игра, която има за цел да превърне всеки тенис фен и във фен на италианското еспресо, демонстрирайки в шест стъпки чрез призмата на тениса как всъщност се създава истинското еспресо.

Торино – град, който обича тениса

Тазгодишното издание на Финалите, спечелено от Новак Джокович, бе второто в Торино. Турнирът ще остане в първата италианска столица до 2025-а година и определено е голямата спортна гордост на местните. За два дни в града усетих колко голямо е вълнението на всички от това, че приемат при себе си осемте най-добри през годината. На почти всяка витрина може да видите символ, свързан с тениса – било то топки, ретро ракета или просто надписът „Il grande tennis è a Torino“ („Страхотният тенис е в Торино“).

Плакати с Финалите можете да зърнете на всеки метър, а главният площад Piazza Castello е превърнат в нещо като „площад на тениса“ с няколко мини корта, на които треньори от Италианската тенис федерация дават уроци на всички желаещи деца и възрастни.

Голямата атракция тази година бе и направеният тенис корт от кафе, предназначено за изхвърляне. То бе преработено в партньорство със Spezio Meta, стартъп от Милано, чиято мисия е да ограничи отпадъците чрез предоставяне на различни стимули за креативни методи на рециклиране.

Именно на корта от кафе, поставен в централата на Lavazza, бе презентацията на тенисистите. Всички те се подписаха върху необичайната настилка, а приходите от продадените автографи отидоха в подкрепа на международната организация „Save the Children“, която вече над един век опитва да даде бъдеще на деца в риск.

Атмосферата в самата зала „Pala Alpitour“ също е отлична и по нищо не си личи, че за жалост на италианците тази година нямаше нито един техен представител в надпреварата. Страхотно хрумване е и поставянето на тренировъчен корт на входа на залата. Това осигурява възможността зрителите да наблюдават най-добрите в света буквално от един-два метра разстояние.

Италианският бум в тениса

За тази любов към тениса в Торино със сигурност помагат резултатите и цялостното отношение към играта в Италия в последните години. В тях свикнахме да говорим за бума на Италия на АТР ниво. Всъщност началото като че ли бе дадено от жените – Франческа Скиавоне (Ролан Гарос 2010) и Флавия Пенета (US Open 2015) спечелиха титли от Шлема, а Сара Ерани (Ролан Гарос 2012) и Роберта Винчи (US Open 2015) играха финали в рамките на само няколко години. През 2019-а Фабио Фонини се превърна в едва третият италианец в топ 10 при мъжете след Адриано Паната и Корадо Баразути.

А в тези години Италианската тенис федерация бе вкарала в ход своя план за развитие, включващ впечатляващо взаимодействие между треньори и играчи от най-ранна възраст, обмяна на идеи и на тренировъчни планове, както и много активна дейност чрез регионалните тенис центрове. Важен елемент във всичко това са и постоянните турнири при децата, позволяващи регулярно „сверяване на часовниците“ и отсяване на най-големите таланти, с които да се работи още по-активно.

Всичко това е пренесено като методика и в мъжкия тенис. Турнирът в Торино бе петият АТР турнир през сезона на италианска земя. Никоя друга държава не може да се похвали с толкова много. Италия е рекордьор и по организирани Чалънджър турнири. ITF надпреварите на Ботуша също са почти всяка седмица. Всичко това гарантира изключително много възможности за игра на местните таланти без да се налага да напускат родината си, което означава и много по-малко разходи – нещо, което е особено ценно, когато си в началото на пътя си в тениса и нямаш приходи.

Марко Лаваца

Обмяната на опит сред треньорите също продължава и на най-високо ниво. Федерацията е важен елемент в това отношение. Ключова роля играе техническият директор Умберто Риана. Той присъства на различни турнири във всяка възможна седмица. В тях той играе ролята на нещо като помощник треньор за всеки един от италианските тенисисти, давайки съвети, помагайки в подготовката и в анализа на съперниците. Резултатите не закъсняват – Матео Беретини и Яник Синер вече достигнаха до топ 10, Лоренцо Музети и роденият в Торино Лоренцо Сонего също са в топ 50, а дори в един момент Италия имаше 10 представители в топ 100. Към момента страната има 14 тенисисти между №100 и №200 като осем от тях са под 21-годишна възраст.

„Идва това ново поколение и се радвам, че има много италиански играчи. Преди 7-8 години жените на Италия бяха много по-добри от мъжете. Сега са мъжете, но мисля, че момичетата помогнаха за прогреса на Италия в тениса. За мен Синер е бъдещето на тениса. Ако не първи, то със сигурност ще бъде в топ 3“, смята Марко Лаваца.

И така по всичко изглежда, че Торино и Италия още дълги години ще се наслаждават на страхотен тенис и все по-добри резултати на своите местни герои, чиито победи ще обсъждат всяка сутрин на по чаша еспресо, разбира се.


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH