Анди Мъри често е отделял време и средства за благотворителност, но тази година издигна хуманитарната си дейност на ново ниво. След началото на руската инвазия в Украйна носителят на три титли от Големия шлем обеща, че ще дари за пострадалите от войната всички средства, които спечели от наградни фондове до края на сезона. „В такива ситуации е важно да изпитваме емпатия и да си помагаме“ – категоричен е носителят на три титли от Големия шлем.
Британецът генерира сума от над 630 хил. долара, които бяха пренасочени към проекта на UNICEF за осигуряване на хуманитарна помощ на хората в Украйна. Това му донесе наградата „Артър Аш“, като стана едва четвъртият тенисист след Андре Агаси, Роджър Федерер и Айсам-Ул-Хак Куреши, който я е печелил повече от веднъж.
Мъри написа есе за сайта на ATP, в което разкри как е взел решението да започне тази инициатива и какво го е подтикнало да се занимава с благотворителност още като млад.
„През февруари участвах на турнира в Дубай. Помня как гледах новините и всички говореха за нещо, което се случва между Русия и Украйна. Няколко дни по-късно, когато Русия нападна Украйна, всички се страхуваха и се питаха до какво може да доведе това. Когато по всички новинарски емисии започнаха да показват пострадали от войната семейства, чувството беше ужасно. Домове биваха бомбардирани, майки с деца оставаха на улицата. Много деца пострадаха, някои дори бяха убити. Исках да помогна, но не знаех как.
Малко след това реших, че от Индиън Уелс нататък ще дарявам всичките си постъпления от наградни фондове за хуманитарните инициативи на UNICEF. Крайната сума възлизаше на около 630 хил. долара. Това ми даваше допълнителна мотивация през годината и в същото време исках да привлека повече внимание върху случващото се и да подтикна още хора да помогнат.
В Украйна има около 7,5 млн. деца и към днешна дата около 5,2 млн. от тях имат нужда от помощ. UNICEF работят денонощно, за да им се осигурят необходимите грижи, включително чиста вода и задравословна храна. Когато виждате деца, които са засегнат по този начин, това прави ситуацията още по-трудна за възприемане. Аз имам четири деца, които имат късмета да живеят хубав живот. В качеството си на родител обаче ситуации като тази ме карат да се замисля. Опитвам се да се поставя на мястото на пострадалите и непрестанно си задавам въпроса какво щях да направя и как щях да се чувствам, ако това се бе случило с моето семейство.
Имам привилегията да мога да направя нещо значимо за тези хора и се надявам събраните пари да са подобрили по някакъв начин положението поне на част от пострадалите. В такива ситуации е важно да изпитваме емпатия и да си помагаме. Като млад мислех единствено за тенис, но когато остаряваш и съзряваш, разбираш, че на света има много по-важни неща от спорта.
Мисля, че е важно да се говори по подобни теми, а за мен е още по-важно това, че имам възможност да дам своя принос за преодоляването на подобни предизвикателства. Преди години организирах благотворителна кампания за моя добър приятел Рос Хъчинс, който беше болен от рак. Рос, който също беше професионален тенисист, ми се обади да ми съобщи, докато бях в Абу Даби, и наистина се шокирах. Помня, че дълго време стоях в стаята си и бях разстроен, след което започнах да мисля как бих могъл да му помогна. Никога не очакваш нещо подобно да се случи на някой от най-добрите ти приятели, особено на млад човек, който преди това не е имал никакви сериозни здравословни проблеми.
Тогава започнах да осъзнавам ползите от благотворителната дейност. Може би защото се беше случило нещо лошо с мой близък, но с течение на годините мотивацията ми да помагам също нарастваше. Почувствах, че нося отговорност да направя нещо, след като съм в състояние да го сторя. В първите си години в Тура не осъзнавах колко е важно това.
Днес имам честта да се присъединя към Андре Агаси, Роджър Федерер и Айсам-Ул-Хак Куреши като двукратен носител на хуманитарната награда „Артър Аш“. Агаси бе един от идолите ми, докато растях. Той е направил множество чудесни неша извън корта, най-вече чрез училището си. Фондацията на Роджър Федерер организира демоснтративни мачове в подкрепа на множество африкански страни, а Айсам непрестанно призовава за мир и прекратяване на въоръжените конфликти по целия свят.
Мисля, че сред младите играчи в Тура има много добри момчета. Сигурен съм, че в бъдеще те ще бъдат чудесни посланици на нашия спорт. Бих искал да окуража всеки един от тях да намери кауза, която е наистина важна за него, и да помага на хората винаги и навсякъде, когато има възможност“.
