Ако има тенденция, която това лято е невъзможно да бъде избегната, това е тенис модата. Или по-точно казано tenniscore. Термин, който се отнася за дрехите и стила, вдъхновени от тениса.
Трендът се характеризира със смесица от традиционни тенис стилове с елементи от т. нар. тих лукс.
А защо да не стигем по-далеч – aвтомобил, вдъхновен от най-великата игра.
В тази част от годината Roland-Garros е сред турнирите, които генерират най-голям интерес. На мрежата на всеки корт гордо стои емблемата на Renault.
Автомобилният бранд е премиум партньор на втория турнир от Големия шлем за годината. Двете марки – Renault и Roland-Garros, имат много общи неща: едни и същи корени – създадени във Франция, силна международна амбиция и общи „Made in France“ ценности, страст и дързост.
Сядам зад волана на новото Renault Captur E-Tech full hybrid в търсене на отговора само на един въпрос – ще усетя ли този гъдел, който чувствам всеки път, когато съм с ракета в ръка на корта или гледам тенис по телевизията?
И понеже Ролан Гарос приключи с паметен 5-сетов триумф на Карлос Алкарас, спазвам френско-испанската връзка, която, гледайки Карлитос, май ще става все по-силна, и тествам моето Renault в Испания.
Новото Renault Captur E-Tech full hybrid ме очаква на паркинга на хотел “Puerta America” в Мадрид, срещу който има точно 18 клей корта. Нито един от тях не е свободен.
Първото ми впечатление е, че това е автомобил, който може да се забележи в трафика. Макар и отвън да е с характеристиките на стандартен, стилен и компактен SUV, той има и черти, които показват характер.
Веднага прави впечатление предната част на колата, която e с панел в шистовосив сатиниран цвят и обновена емблема Renault, която стои много добре на решетката. В сравнение със стария Captur, този изглежда по-голям и по-респектиращ. Фейслифтът определено предизвиква “уау” ефект, защото, да си призная, по-старата версия повече ми приличаше на напомпано във фитнеса Clio, докато тук вече си имаме истински SUV.
Моделът, който ще караме е с 19-инчовите алуминиеви джанти elixir, които също добавят нещо специално и спортно.
Понеже сме в стилистиката на любимия спорт, веднага проверявам колко сака за тенис влизат в багажника. Капацитетът му е до 616 литра и е много практичен. А ако се сгънат задните седалки, пространството става почти тройно. Общо взето, може да го напълните с екипировката на тенисистите от горната половина на схемата на един АТР 250 турнир.
Отвътре следите на вселената на esprit Alpine са с много леки, ненатрапчиви акценти, като декоративните шевове в синьо, бяло и червено на волана или френското знаме на таблото. На седалките има и логото на Alpine. Усещането е за спортно-елегантен дизайн. В тази кола наистина мога да си представя човек, който е в стил tenniscore.
Време е да разгледам Мадрид.
Карам E-Tech full hybrid. Двигателят е 1.6 литров в комбинация с два електромотора. От 0 до 100 колата ускорява за 10.6 секунди и има няколко режима на шофиране, като идеята е да се стимулира максимално много този, при който предимно се използва електричество. Тоест, ако на везната сложим “пърформънс” и икономия, второто натежава повече.
Батерията се зарежда при намаляване на скоростта и спиране, така че в града мога да шофирам до 80% от времето в електрически режим и да се възползвам от икономия на гориво до 40%. На таблото през цялото време виждам и моя “Eco Score”, който ми показва колко ефективно шофирам, а мога да следя и колко безопасно карам.
Софтуерът на автомобила е направен така, че да се адаптира към стила на водача и ако например карате всеки ден по сходни маршрути, системата дава най-доброто от себе си откъм ефективност.
Освен този двигател, Renault предлага и още три вида: LPG, който е 100 к.с; mild hybrid с мощност 140 к.с. за версията с механична скоростна кутия и 160 к.с. за версията с автоматична скоростна кутия – при него електрическата система се включва, за да подпомага двигателя с вътрешно горене по време на фазите на ускорение; както и бензинов двигател, който е 90 к.с.
Докато карам из Мадрид, почти не чувам двигателя. Неговата максимална мощност е 145 к.с. Колата има пробег до 1000 км без нужда от спиране и зареждане. Батерията подпомага бензиновия двигател при потегляне и осигурява ускорение. Докато съм в града и карам с до 60 км/ч, шофирането е изцяло електрическо.
В централната част на испанската столица се налага по-често да спирам по светофари, а това ми позволява още един път да обърна внимание, че в интериора всичко е напрвено от висококачествени материали, както и да тествам колко лесно се работи с мултимедийната система на таблото. Екранът е 10,4-инчов, а openR link предлага интуитивен достъп до 50 свързани услуги на Google. Намира се на позиция, която е много достъпна и във визуалното ми поле. Има и гласов асистент с Google Assistant, благодарение на който може да съм фокусиран изцяло върху пътя.
В града това е особено удобно, защото можете да планирате пътуването си, да променяте режима на шофиране или регулирате температурата само с гласова команда: „Hey Google…“
Нещо друго, което ми харесва, е това, че климатикът може да се настройва с физически бутони, а не само на мултимедията, което е един много добър баланс между технологията и практичността.
Решавам обаче, че е време да изляза от Мадрид и да настъпя малко повече газта. Renault Captur E-Tech full hybrid има реноме повече на градска кола, така че искам да проверя дали се държи добре на по-дълго разстояние.
Знаете, че в тениса, и особено в играта на червена настилка, има един много важен принцип – трябва да можеш да се адаптираш непрекъснато, ако искаш да имаш успех. Важно е да притежаваш собствен, отличителен стил, на който да разчиташ и да ти бъде здрава основа, но и да вкарваш нещо “екстра”, което да те прави топ играч.
Точно такъв е Renault Captur E-Tech full hybrid.
По-пътищата с няколко ленти е ясно, че е просто въпрос на престрояване и поддържане на една скорост, за да се чувстваш добре и да стигнеш навреме.
По двулентовите трасета с много завои и денивелация обаче е различно, там е истинският тест. И колата се справя много добре. Издържа на… да го наречем “спортно шофиране”.
Иначе воланът е удобен и има възможност за регулиране в няколко посоки. Кара те да го държиш с две ръце и също влиза в “спортната” стилистика. В завоите колата е стабилна и не създава чувството, че ще хвръкнеш от пътя.
Като човек, който много държи на това да се хидратира качествено, трябва да отчета и голямото пространство от вътрешната страна на вратите, в което без проблем влизат няколко бутилки от 1 л.
Разбира се, няма как всичко да бъде перфектно. Понеже софтуерът на скоростната кутия е направен така, че да се адаптира към водача, но и да акцентира върху икономията, има моменти, в които усещам, че колата не може да избере точно на кой автоматичен режим да бъде. Става дума за малко повече шум и повече обороти, нищо сериозно и притеснително. Обяснявам си го с факта, че няма как да ми свикне, при положение, че съм зад волана само от няколко часа.
Най-важното, за разлика от повечето “градски коли”, при които няма нищо кой знае колко вълнуващо, тук не изпитвам досада. Което означава, че може да преодолявате и по-дълги маршрути, без да се уморявате от скука. И, най-вече, да ги преодолявате много евтино.
През следващите 200 км. из околностите на Мадрид минавам както през пусти, така и през натоварени пътища. Спирам в градчета и села, преди да се върна в испанската столица. Навсякъде, това Renault се вписва.
Не е прекалено “крещящо” и “скъпарско” за малките населени места, но не е и прекалено “обикновено” за големия мегаполис. Става както за трип извън града, така и да бъде паркирано пред скъп ресторант за вечеря. Именно това е тайната на тихата мода, тя навсякъде си е на мястото.