След зрелищния Мастърс турнир в Индиън Уелс мъжкият тур се завърна в Европа. Тази седмица на Стария континент се провеждат две надпревари от категория ATP 250, като една от тях е в Антверпен.
Вчерашният ден на турнира в Белгия предложи на феновете много емоции и качествен тенис, като безспорната черешка на тортата бе почти 4-часовата битка между Анди Мъри и Франсис Тиафо. Velom. от форума на TennisKafe.com бе на трибуните в Lotto Arena и ни предостави много интересна гледна точка към случващото се в Антверпен. Ето нейния вълнуващ разказ от мястото на събитието:
„Ще подхвана описанието отзад напред. Изкачването наполовина на Тиафо по стълбичката на съдийския стол на Бернардеш при 4:4 в третия сет беше еманацията на мача – вихрена атака на върха и от двете страни, която никой не можеше да доведе до успешен край в цели 3 тайбрека и дори при мачболи.
Още от първите точки мачът подгони високи стандарти. Топките бяха вкарани в скоростни разигравания и със сигурност са „завидели“ на по-лежерното темпо в някои от първите мачове за деня. Накратко – здрав, темпов, разнообразен, физически и емоционално изпепеляващ мач в продължение на 3 часа и още 45 минути.
Добър разчет в играта на Тиафо – смислено подбрани удари и комбинации, които често караха Мъри да изостава след топката през първия сет. Въпреки че в някои епизоди от почти четиричасовия сериал Тиафо налагаше предимство, Мъри взимаше правилни решения във важни моменти и удържаше. При 5:4 и 15:30 в първия сет и собствен сервис Франсис сътвори фантастичен лоб и като че ли почти обърна вятъра към собствените платна. Последва ново надхитряне и този път беше ред на Мъри да обере овациите, а после да върне пробива в дванадесет без пет.
Уверено може да се обобщи, че двамата изиграха почти всички видове удари в тениса. Мъри си помогна с 21 аса срещу 8 за Тиафо и една идея по-стабилно вкаран първи сервис. За останалите основни показатели се вижда, че са почти като копирани под индиго. Везната се накланяше непрекъснато в двете посоки, но в крайна сметка няколко грамчета късмет харизаха победата на Мъри. Ще се радвам на друг поглед и мнения, встрани от емоцията, които да анализират дали имаше друг ключ към успеха и неуспеха съответно.
При 2:2 и 30:30 във втория сет майсторлъкът на Мъри „подпъхна“ топката точно под ракетата на връхлитащия към мрежата Тиафо – точно колкото за перфектния минаващ, при който Франис можеше да реагира само с подхвърляне на ракетата.
Солидно лобиране и от двете страни: и като реклама на анти-сивобейзлайнърския тенис, и като добра колекция от прехвърлящи за архивите. Къси-бижу, къси-мрежа, къси-случайни, важното е, че бяха елемент от вариативния тенис, предлаган и от двамата. Мъри изпъкна с някои брутално точни ретури, докато по-младият му колега по-скоро опитваше. И двамата стигаха често до подсечени умъртвени топки или пронизващи диагонали – и ако при Тиафо пъргавината, младостта и напипаната отново спортна форма са обяснението, при Мъри възвръщащата се способност да покрива терена в такова лудо темпо беше изнендващо добра.
Да не звучи като безкрайни дитирамби – брак имаше, но в мач като този е трудно да бъде прокарана разделителната линия между предизвикани и непредизвикани грешки. Освен това и двамата изтеглиха късата клечка и като за първи кръг качеството на дуела беше отлично.
Ще отворя скоба, която Тиафо заслужава – винаги спортсменско поведение по време на мачовете и след това, независимо от резултата.
Минаващият удар, с който Мъри вкара втория сет в тайбрек, след няколко интелигентно-самоотвержени докосвания на Тиафо, също влиза в категорията „шедьовърен“. Нов тайбрек с мини-драми и след два сета схватка таблото показваше пълни 2 часа и отброени още 37 минути…
В третия сет и особено в последните геймове, от седмия ред на трибуната точно зад основната линия, умората в погледа и стойката на двамата не просто се виждаше – тя се чувстваше…
Престъпно кратко обобщение на срещата: игра на котка и мишка, в разменящи се роли.
Равносметка за драгия зрител: болки в дланите, емоционалният резервоар зареден почти догоре с хубави спомени, два-три поразмазани кадъра след пълно забвение на устройството, а след 4 часа взиране в близка дистанция в двамата гладиатори непрекъснато ми се привиждаше физиономията на Тиафо и прическата на Мъри сред тълпата при напускане залата.
Исках да добавя и още няколко статистики и факти за Мъри, но без излишен патос – ще остане за четвъртък, при срещата на Шотландския боец с аржентинското Смело сърце.
„Добре дошли отново!“
Обстановката беше приятна, променяща се по възходяща траектория от спокойно-провинциално-идилична в ранния следобед, до емоционално-енергизиращо-еуфорична в тъмните часове. Вечерното меню включваше основен шедьовър Мъри и Тиафо, а за десерт – подслаждане с местно участие в лицето на Зизу Бергс.
Тенис ценителите по трибуните, които миналата година надничаха иззад маските и бяха подредени по тогавашните стандарти през две места и през един ред разстояние до запълване на 30% от капацитета на залата, в момента не са подложени на специални мерки отвъд входа към комплекса.
Достъпът до турнира е чрез Covid Safe Ticket, който удостоверява ваксинация, отрицателен тест или преболедуване. Въпреки че Фландрия, Валония и Брюксел могат да имат различия по отношение на мерките срещу ковид, тенис турнирът попада в общата категория „събития на закрито с над 50 човека“, за които се изисква Covid Safe Ticket за всички посетители над 12 години.
Вътре в залите и пространството около тях не се изискват носене на маска и спазване на социална дистанция. Вентилацията в залата липсваше до началото на вечерната сесия и свенливо заработи малко след това.
Окастрени амбиции
Тази година турнирът в Антверпен се беше устремил към звездния си миг с плеяда от 7 тенисисти от Топ 20, в компанията на Мъри и още няколко от най-стабилно представящите се играчи. В деня преди жребия трима от основната схема се оказаха не на път към Антверп, а на път за централния корт на Индиън Уелс за полуфиналите си. Двама достигнаха Мастърс финала…
И въпреки че редовият фен едва ли е очаквал финалната четворка на слънчевите калифорнийски кортове да бъде точно в такъв формат, вероятно и при професионалното планиране на рискове от мениджърите на турнира изненадата е дошла изневиделица.
В този контекст, интересно какви полезни ходове биха останали за този турнир или ще изпадне в цугцванг, когато Гауденци прокара идеята за по-дълги мастърси от 12 дни отвъд 2023 г. и за АТР250 „на гърба“ на втората седмица на тези мастърси. В обичайния календар турнирът в Антверпен е в седмицата след мастърса в Шанхай, който е посочен в проекта като един от петте дълги мастърси (заедно с Рим, Мадрид, Канада и Синсинати). Малките турнири ще бъдат стимулирани чрез субсидии, набрани и от по-големите такси за мастърсите – очаква се да привличат ранно отпаднали играчи, но все пак ще бъдат „залепени“ на гърба на финалната фаза на АТП1000.
Началото на деня
В очакване на кандидат-звездите и Сър Анди, звездният тон за деня беше зададен още в първия мач – с присъствието на Карлос Бернардеш. При представянето му на корта очевидно получи комплименти някъде зад гърба си, на които благодари с усмивки.
В далечния десен ъгъл на залата беше ВИП-скамейката, където по време на първите два мача периодично заемаха места седящи или правостоящи Тиафо, Шварцман, Мъри, Агут, Бернардеш, често в компанията на турнирния директор Дик Норман и супервайзора Карлос Санчес. Залата за тренировки е някъде зад тази зона.
Шварцман обаче направи тренировката си на Централния корт, пред мача на Мъри и Тиафо, във видимо чудесно разположение на духа. Традиционно участие на турнира, по чиито рекламните пана могат да се видят и покани за посещение на Аржентина.
Мачове в акценти
Пер – Лааксонен:
– Швейцарецът не беше сериозен спортен дразнител през първия сет и Пер показа колкото е нужно от марковите бекхенди с отскок и филигранни къси, както и също толкова марково разсейване тук-там.
– Електронната система-стожер сякаш нарочно беше устроила заговор точно на французина, като пропусна ясно да отсъди дълъг удар в аут или се обади за аут при второто замахване за сервис.
– През втория и третия сет Пер се превъплъти в ролята на дразнител сам за себе си. По време на мача Мосю Вдигната яка заслужи аплодисменти от Тиафо (очевидно след тренировка със сак на гърба), както и няколко „поправителни“ удари, които американецът показа на стоящия до него младеж.
– Класически разпад в играта и настроението на Пер и загубата срещу методичния съперник беше предсказуема.
Опелка – Бруксби:
– Мачът, който от „тенистична“ гледна точка (много изразително френско прилагателно 😉 изглеждаше най-любопитен. В този откриващ мач Бруксби не беше на максималната висота на някои от най-добрите си мачове или сетове тази година, но задаваше интелигентни въпроси на опонента, със стабилна защита и от двете страни, умел преход от защита в атака.
– През този сезон Бруксби натрупа впечатляваща колекция както от победи, така и от похвали от майсторите на играта (Мъри, Джокович). Заслужено, за момента.
– Феноменално разиграване при 2:1 и 40:40, когато земното притегляне спря да действа и Бруксби отигра няколко невъзможни топки.
– Приятно, обрано поведение, но определено няма рутина в даването на автографи :). Само да отбележа, днес беше Детският училищен ден на турнира и в ранния следобед имаше цели групи щастливо чуруликащи деца, които се снимаха и масово с някои тенисисти.
– Не съм убедена, че фокусът на Опелка беше изцяло на корта, а не в близката галерия от прословутата розова чанта.
– Успех на Опелка в следващия турнир, играе донякъде сиво-бяло, но мисли и говори шарено.
Де Минор – Накашима:
– Неуморна хюитска защита и марков борбен дух от едната страна на мрежата, класически изградени удари и солиден бекхенд от другата.
– Първият сет Де Минор сновеше по корта, но определено му липсваше свежест и фокус.
– Не гледах втория сет заради мача на Централния корт, но в четвъртък се задава възможност за компенсация със следващ мач на Накашима.
Next Gen съзвездието
– Днес на корта излязоха трима играчи, които към момента са в отлични позиции да участват на финалите на Next Gen: Накашима, Бруксби и Мусети.
– Добавяйки и Синер, както и отказалите се Оже-Алиасим и Юго Анбер, турнирът откровено заслужава определението „сцена за млади таланти“, както се беше самоопределил.
– Намигване от архивите: първата победа над Топ10 на квалификанта Циципас на четвъртфинала през 2017 г. е срещу Гофен. Синер и Анбер също проходиха успешно по белгийските кортове.
Местните надежди и терзания
Ако при прохождането на турнира и всяка следваща година Гофен беше константата в списъка с играчите и му беше приписвана ролята на „локомотив“, равносметката за успеваемостта на останалите белгийски тенисисти към момента по-скоро подсказва, че е „дървото, което скриваше гората“, ако заема буквално франкофонската алегория.
Тази година самотният белгийски флагман пропуска турнира и края на сезона, заради контузия в коляното – за втори път от шестте издания на турнира. Зизу Бергс се опита да го замести, поне в сърцата на публиката, след като не успя да се пребори за място във втори кръг“.
