От форума: Един ден на турнира в Антверпен

От форума: Един ден на турнира в Антверпен

След зрелищния Мастърс турнир в Индиън Уелс мъжкият тур се завърна в Европа. Тази седмица на Стария континент се провеждат две надпревари от категория ATP 250, като една от тях е в Антверпен.

Вчерашният ден на турнира в Белгия предложи на феновете много емоции и качествен тенис, като безспорната черешка на тортата бе почти 4-часовата битка между Анди Мъри и Франсис Тиафо. Velom. от форума на TennisKafe.com бе на трибуните в Lotto Arena и ни предостави много интересна гледна точка към случващото се в Антверпен. Ето нейния вълнуващ разказ от мястото на събитието:

„Ще подхвана описанието отзад напред. Изкачването наполовина на Тиафо по стълбичката на съдийския стол на Бернардеш при 4:4 в третия сет беше еманацията на мача – вихрена атака на върха и от двете страни, която никой не можеше да доведе до успешен край в цели 3 тайбрека и дори при мачболи.

Още от първите точки мачът подгони високи стандарти. Топките бяха вкарани в скоростни разигравания и със сигурност са „завидели“ на по-лежерното темпо в някои от първите мачове за деня. Накратко – здрав, темпов, разнообразен, физически и емоционално изпепеляващ мач в продължение на 3 часа и още 45 минути.

Добър разчет в играта на Тиафо – смислено подбрани удари и комбинации, които често караха Мъри да изостава след топката през първия сет. Въпреки че в някои епизоди от почти четиричасовия сериал Тиафо налагаше предимство, Мъри взимаше правилни решения във важни моменти и удържаше. При 5:4 и 15:30 в първия сет и собствен сервис Франсис сътвори фантастичен лоб и като че ли почти обърна вятъра към собствените платна. Последва ново надхитряне и този път беше ред на Мъри да обере овациите, а после да върне пробива в дванадесет без пет.

Уверено може да се обобщи, че двамата изиграха почти всички видове удари в тениса. Мъри си помогна с 21 аса срещу 8 за Тиафо и една идея по-стабилно вкаран първи сервис. За останалите основни показатели се вижда, че са почти като копирани под индиго. Везната се накланяше непрекъснато в двете посоки, но в крайна сметка няколко грамчета късмет харизаха победата на Мъри. Ще се радвам на друг поглед и мнения, встрани от емоцията, които да анализират дали имаше друг ключ към успеха и неуспеха съответно.

При 2:2 и 30:30 във втория сет майсторлъкът на Мъри „подпъхна“ топката точно под ракетата на връхлитащия към мрежата Тиафо – точно колкото за перфектния минаващ, при който Франис можеше да реагира само с подхвърляне на ракетата.

Солидно лобиране и от двете страни: и като реклама на анти-сивобейзлайнърския тенис, и като добра колекция от прехвърлящи за архивите. Къси-бижу, къси-мрежа, къси-случайни, важното е, че бяха елемент от вариативния тенис, предлаган и от двамата. Мъри изпъкна с някои брутално точни ретури, докато по-младият му колега по-скоро опитваше. И двамата стигаха често до подсечени умъртвени топки или пронизващи диагонали – и ако при Тиафо пъргавината, младостта и напипаната отново спортна форма са обяснението, при Мъри възвръщащата се способност да покрива терена в такова лудо темпо беше изнендващо добра.

Да не звучи като безкрайни дитирамби – брак имаше, но в мач като този е трудно да бъде прокарана разделителната линия между предизвикани и непредизвикани грешки. Освен това и двамата изтеглиха късата клечка и като за първи кръг качеството на дуела беше отлично.

Ще отворя скоба, която Тиафо заслужава – винаги спортсменско поведение по време на мачовете и след това, независимо от резултата.

Минаващият удар, с който Мъри вкара втория сет в тайбрек, след няколко интелигентно-самоотвержени докосвания на Тиафо, също влиза в категорията „шедьовърен“. Нов тайбрек с мини-драми и след два сета схватка таблото показваше пълни 2 часа и отброени още 37 минути…

В третия сет и особено в последните геймове, от седмия ред на трибуната точно зад основната линия, умората в погледа и стойката на двамата не просто се виждаше – тя се чувстваше…

Престъпно кратко обобщение на срещата: игра на котка и мишка, в разменящи се роли.

Равносметка за драгия зрител: болки в дланите, емоционалният резервоар зареден почти догоре с хубави спомени, два-три поразмазани кадъра след пълно забвение на устройството, а след 4 часа взиране в близка дистанция в двамата гладиатори непрекъснато ми се привиждаше физиономията на Тиафо и прическата на Мъри сред тълпата при напускане залата.

Исках да добавя и още няколко статистики и факти за Мъри, но без излишен патос – ще остане за четвъртък, при срещата на Шотландския боец с аржентинското Смело сърце.

„Добре дошли отново!“

Обстановката беше приятна, променяща се по възходяща траектория от спокойно-провинциално-идилична в ранния следобед, до емоционално-енергизиращо-еуфорична в тъмните часове. Вечерното меню включваше основен шедьовър Мъри и Тиафо, а за десерт – подслаждане с местно участие в лицето на Зизу Бергс.

Тенис ценителите по трибуните, които миналата година надничаха иззад маските и бяха подредени по тогавашните стандарти през две места и през един ред разстояние до запълване на 30% от капацитета на залата, в момента не са подложени на специални мерки отвъд входа към комплекса.

Достъпът до турнира е чрез Covid Safe Ticket, който удостоверява ваксинация, отрицателен тест или преболедуване. Въпреки че Фландрия, Валония и Брюксел могат да имат различия по отношение на мерките срещу ковид, тенис турнирът попада в общата категория „събития на закрито с над 50 човека“, за които се изисква Covid Safe Ticket за всички посетители над 12 години.

Вътре в залите и пространството около тях не се изискват носене на маска и спазване на социална дистанция. Вентилацията в залата липсваше до началото на вечерната сесия и свенливо заработи малко след това.

Окастрени амбиции

Тази година турнирът в Антверпен се беше устремил към звездния си миг с плеяда от 7 тенисисти от Топ 20, в компанията на Мъри и още няколко от най-стабилно представящите се играчи. В деня преди жребия трима от основната схема се оказаха не на път към Антверп, а на път за централния корт на Индиън Уелс за полуфиналите си. Двама достигнаха Мастърс финала…

И въпреки че редовият фен едва ли е очаквал финалната четворка на слънчевите калифорнийски кортове да бъде точно в такъв формат, вероятно и при професионалното планиране на рискове от мениджърите на турнира изненадата е дошла изневиделица.

В този контекст, интересно какви полезни ходове биха останали за този турнир или ще изпадне в цугцванг, когато Гауденци прокара идеята за по-дълги мастърси от 12 дни отвъд 2023 г. и за АТР250 „на гърба“ на втората седмица на тези мастърси. В обичайния календар турнирът в Антверпен е в седмицата след мастърса в Шанхай, който е посочен в проекта като един от петте дълги мастърси (заедно с Рим, Мадрид, Канада и Синсинати). Малките турнири ще бъдат стимулирани чрез субсидии, набрани и от по-големите такси за мастърсите – очаква се да привличат ранно отпаднали играчи, но все пак ще бъдат „залепени“ на гърба на финалната фаза на АТП1000.

Началото на деня

В очакване на кандидат-звездите и Сър Анди, звездният тон за деня беше зададен още в първия мач – с присъствието на Карлос Бернардеш. При представянето му на корта очевидно получи комплименти някъде зад гърба си, на които благодари с усмивки.

В далечния десен ъгъл на залата беше ВИП-скамейката, където по време на първите два мача периодично заемаха места седящи или правостоящи Тиафо, Шварцман, Мъри, Агут, Бернардеш, често в компанията на турнирния директор Дик Норман и супервайзора Карлос Санчес. Залата за тренировки е някъде зад тази зона.

Шварцман обаче направи тренировката си на Централния корт, пред мача на Мъри и Тиафо, във видимо чудесно разположение на духа. Традиционно участие на турнира, по чиито рекламните пана могат да се видят и покани за посещение на Аржентина.

Мачове в акценти

Пер – Лааксонен:

– Швейцарецът не беше сериозен спортен дразнител през първия сет и Пер показа колкото е нужно от марковите бекхенди с отскок и филигранни къси, както и също толкова марково разсейване тук-там.

– Електронната система-стожер сякаш нарочно беше устроила заговор точно на французина, като пропусна ясно да отсъди дълъг удар в аут или се обади за аут при второто замахване за сервис.

– През втория и третия сет Пер се превъплъти в ролята на дразнител сам за себе си. По време на мача Мосю Вдигната яка заслужи аплодисменти от Тиафо (очевидно след тренировка със сак на гърба), както и няколко „поправителни“ удари, които американецът показа на стоящия до него младеж.

– Класически разпад в играта и настроението на Пер и загубата срещу методичния съперник беше предсказуема.

Опелка – Бруксби:

– Мачът, който от „тенистична“ гледна точка (много изразително френско прилагателно 😉 изглеждаше най-любопитен. В този откриващ мач Бруксби не беше на максималната висота на някои от най-добрите си мачове или сетове тази година, но задаваше интелигентни въпроси на опонента, със стабилна защита и от двете страни, умел преход от защита в атака.

– През този сезон Бруксби натрупа впечатляваща колекция както от победи, така и от похвали от майсторите на играта (Мъри, Джокович). Заслужено, за момента.

– Феноменално разиграване при 2:1 и 40:40, когато земното притегляне спря да действа и Бруксби отигра няколко невъзможни топки.

– Приятно, обрано поведение, но определено няма рутина в даването на автографи :). Само да отбележа, днес беше Детският училищен ден на турнира и в ранния следобед имаше цели групи щастливо чуруликащи деца, които се снимаха и масово с някои тенисисти.

– Не съм убедена, че фокусът на Опелка беше изцяло на корта, а не в близката галерия от прословутата розова чанта.

– Успех на Опелка в следващия турнир, играе донякъде сиво-бяло, но мисли и говори шарено.

Де Минор – Накашима:

– Неуморна хюитска защита и марков борбен дух от едната страна на мрежата, класически изградени удари и солиден бекхенд от другата.

– Първият сет Де Минор сновеше по корта, но определено му липсваше свежест и фокус.

– Не гледах втория сет заради мача на Централния корт, но в четвъртък се задава възможност за компенсация със следващ мач на Накашима.

Next Gen съзвездието

– Днес на корта излязоха трима играчи, които към момента са в отлични позиции да участват на финалите на Next Gen: Накашима, Бруксби и Мусети.

– Добавяйки и Синер, както и отказалите се Оже-Алиасим и Юго Анбер, турнирът откровено заслужава определението „сцена за млади таланти“, както се беше самоопределил.

– Намигване от архивите: първата победа над Топ10 на квалификанта Циципас на четвъртфинала през 2017 г. е срещу Гофен. Синер и Анбер също проходиха успешно по белгийските кортове.

Местните надежди и терзания

Ако при прохождането на турнира и всяка следваща година Гофен беше константата в списъка с играчите и му беше приписвана ролята на „локомотив“, равносметката за успеваемостта на останалите белгийски тенисисти към момента по-скоро подсказва, че е „дървото, което скриваше гората“, ако заема буквално франкофонската алегория.

Тази година самотният белгийски флагман пропуска турнира и края на сезона, заради контузия в коляното – за втори път от шестте издания на турнира. Зизу Бергс се опита да го замести, поне в сърцата на публиката, след като не успя да се пребори за място във втори кръг“.


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH