От форума на „ТенисКафе“: Да се докоснеш до историята на „Сюзан Ленглен“ и Площада на Мускетарите

 от  

Както всяка любов, така и тази към тениса, е най-красива, когато е споделена. Хиляди фенове по света мечтаят да се докоснат до историята на Ролан Гарос и Уимбълдън, а тази мечта, поне отчасти, може да се сбъдне чрез други хора, потопили се в атмосферата на най-легендарните кортове в света.

В рубриката „От форума на „ТенисКафе“ публикуваме интересния репортаж от Париж на „Velomother“ без редакторска намеса. Вижте какво представлява чувството да гледаш на живо мачове между най-добрите тенисисти в света, да усетиш магията на корт като „Сюзан Ленглен“, както и на Площада на Мускетарите. Научете и някои интересни факти за съдиите и подавачите на топки на Ролан Гарос, благодарение на участника в нашия форум.

Roland Garros

Надявам се сред щастливците с отдавна закупени билети за „Ланглен” за днес да има и българи. Дано организаторите отново решат да отворят вратите на „Ланглен” след 18:30 ч. както го направиха вчера за последния дамски мач – тогава всички зрители с билети за външни или други главни кортове можеха да влязат в средата на първия сет на мача на Халеп. Така някои щастливци успяха да гледат и мача на Григор на „Матиьо” с билети за „Шатрие”.

Моето приключение от първи и втори кръг на Ролан Гарос приключи. Прекарах няколко безсънни часа в обречен опит за вечерен билет за днес, на теория единствено възможната опция на този етап, но уви. По телефона още вчера любезно ми дадоха справка, че за един такъв билет в електронната платформа чакат над 100-120 души в секундата на появяването му, ако разбира се изобщо някой се откаже.

Снощи, преди затварянето на вратите на Ролан Гарос, погледнах огромното табло-схема на Площада на Мускетарите и се зарадвах, че името на Григор беше изписано цели 3 пъти :))))

–––––-
Ден 5 (четвъртък)

Звездна програма на „Ланглен”, за щастие без звездопад:

1. Вълнуващ мач между Осака и Азаренка, в който Вика успява да вземе преднина, но както често ѝ се случва, не успява да задържи и оползотвори. Публиката преобладаващо е на страната на Осака. Всяко, буквално всяко, провикване в полза на Вика е незабавно контрирано от подкрепа за Осака.

Между другото, децибелите и интонацията на Азаренка звучат по-различно на живо и открито. На мен не ми пречат ничии звукови способи, но е интересно да се отбележи как или телевизионното препредаване, или акустиката на корта, или и двете, променят реалния звук.

2. Срещата на Джокович преминава в леко тренировъчно темпо. В развълнувано интервю на корта споделя, че синът му Стефан за първи път гледа цял негов мач в продължение на час и половина.

3. Манарино няма много тенис аргументи срещу Монфис, за съжаление няма и любовта на публиката към Монфис.

4. Мачът на Халеп се очертава да свърши бързо и безпроблемно като за нейните стандарти ;). Бурна подкрепа за противничката в самия край на мача, изпуснат първи мачбол за Халеп, изпуснат втори, изпуснат трети, бурната подкрепа за Линет преминава в неистова и Халеп изпуска целия втори сет. Зрителите получават така желания трети сет, но дълго остават верни в подкрепата си към Линет вместо към шампионката си…

Самият стадион ми се стори овехтял и неприветлив, но това е без значение в крайна сметка при емоциите поднесени на корта.

Джокович и сърцата

Получавам си втората доза ролангаросовски въздушни сърца от Джокович :))). Публиката определено харесва този жест, някои зрители спонтанно и сполучливо отвръщат със същото.

Струва ми се, че нито публиката, нито самият Джокович влагат прекалено обвързващ смисъл – изкушавам се да огледам наоколо лицата и жестовете на хората, докато чакаме Джокович да се обърне към нас (ние сме четвъртата поздравена трибуна). Желаещите сърца чакат с нетърпение и усмивки краткия ритуал, забавляват се за миг и толкова. Важното е, че повечето зрители се насочват с усмивка нанякъде – някои към изхода, други към горната периферия на стадиона с емблематична форма за проверка на изгледа оттам, трети към чантите си в търсене на освежаваща напитка или нещо за похапване преди следващия мач.

Подавачите на топки

В ранните часове на деня на няколко места могат да бъдат забелязани групички деца в бледооранжеви тениски: подавачите на топки. Зад ъгъла на „Ланглен” се отдалечава една от тях: децата бягат и пеят, очевидно правят физическа и мотивационна загрявка за началото на деня в ритъма на техния химн.

През деня подавачите изчакват реда си за мачовете в специални зони до корта или далеч от очите на зрителите – нерядко хората искат да се снимат с тях. Според главния треньор на подавачите, подготовката им за мач включва както физически упражнения за загрявка, така и специални упражнения за концентрация. Част от предварителната подготовка включва и преглеждане на видео материали, за да се запознаят с навиците на даден тенисист – как предпочита да му бъдат подавани топките, кърпите и т.н.

През трите седмици на Ролан Гарос са ангажирани 250 деца-подавачи на топки, избрани измежду около 4500 кандидати. Момчетата традиционно са повече, но няма квота: съотношението на избраните момчета/момичета е пропорционално на съотношението в кандидатурите. Има 2 условия за кандидатстване: възраст 12-16 години и членство във Френската федерация по тенис. Изключението: по силата на реципрочно споразумение Откритото първенство на Австралия изпраща двама от най-добрите си подавачи, а отделно се канят и 8 деца от Китай.

Автографите върху камерата и Ролан Гарос

На корт „Сюзан Ланглен” Гаел Монфис благодари на публиката за подкрепата в интервюто на корта след победата си, а минута след това подписва стъклото на камерата с огромно „Мерси” и сърце. Публиката предвкусва този момент и бурно аплодира, когато екраните на стадиона показват посланието.

И една любопитна подробност в този контекст: подписите с маркер върху телевизионните камери започват да се утвърждават преди около 15-16 години. Според легендарния френски телевизионен журналист Нелсън Монфор тази идея е въведена навремето поради практични съображения – за да маркира спирането на международния телевизионен сигнал след края на мача, един вид дискретна режисьорска клапа. Този трик е изпробван първо на турнира в Берси, а от 2002-2003 г. е практика и на Ролан Гарос.

С течение на времето автографът върху камерата е възприет от други тенис турнири, но най-вече като забавен ритуал за телевизионните зрители.

Подписите върху плексигласи пред камерата, събирани след мачовете на Централния корт на Ролан Гарос, са били продавани на благотворителни търгове в полза на детски организации.

Съдиите

Не по-малко интересен момент е да наблюдаваш на живо работата на някои от най-емблематичните съдии. Вчера отново имаше интересни имена, използвам случая да споделя и по-общи наблюдения.

Епичният баритон на Кадер Нуни е впечатляващ пред и без микрофона. Както се шегуваха преди години на Уимбълдън, зрителите не проверяваха на кой корт ще играят любимите им тенисисти, а на кой корт ще бъде Бари Уайт на тениса. Винаги безкрайно внимателен и грижовен към децата на мрежата, които участват в тегленето на жребия.

Един от любимците Джеймс Киатавонг беше за късмет на мача на друг любимец ;). Когато излизаше от корта, през изхода на състезателите, не се сдържах да извикам „Добра работа, благодаря!”. Киатовонг беше споделил в интервю преди години, че съдийският стол е най-доброто място да наблюдаваш спектакъла, когато нещата вървят добре, но най-самотното, когато тръгнат зле.

Друг любимец заради името, и разбира се заради делата, е Рено Лихтенщайн. Преди време се получи интересна закачка с познат около името му и топ-съдията неволно беше прекръстен на Рено Люксембург. И до днес обичам да си го наричам така в неформална обстановка.

Доживявам да чуя и съдия, който използва английски на микрофона насред Ролан Гарос 😉 В петсетовата драма между Шарди и Едмънд съдията е принуден да укроти английската публика с няколко реплики на родния им език.

От толкова много мачове, които изгледах, не забелязах някой състезател да злоупотребява с привикването на съдията за проверка на белега в по-напечените моменти. Така или иначе, съдията не е длъжен да слиза, ако е сигурен в преценката си, независимо, че играчите имат право да го привикат неограничен брой пъти по време на мач.

Между другото, има все пак една тенис-класация, в която французите са първи: тази на действащите съдии със златен бадж.

Схемата на очакванията

Едно от най-интересните места в комплекса на Ролан Гарос е таблото със схемата на състезателите, разположено в единия край на Площада на Мускетарите. Всеки ден върху огромното зелено табло се изписват на ръка с бял тебеширен маркер имената на победителите. Схемата с продължаващите може да се види и дискутира от всеки – лявата част са мъжете, дясната част са дамите. Както може да се предположи, стълпотворението е основно вляво.

Най-забавно е просто да застанете пред таблото и да се вслушате дискретно в предпочитанията и очакванията на феновете. Колкото повече езици владеете, толкова по-представителна ще бъде извадката с фаворитите на феновете. Ако попаднете само на французи, в много случи интересът ще се изчерпи с френските състезатели и най-големите имена. Впрочем, около 1/4 от зрителите на Ролан Гарос са чужденци.

Шампионите:

Умалено изображение

Схемата:

Умалено изображение
Екипът на „ТенисКафе“ Ви благодари, че споделяте Вашите истории с нас и с останалите участници във форума! Ще се радваме, ако ни правите част от изживяванията Ви и в бъдеще!
TennisKafe.com
 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.