Феновете няма да могат да се налсадят на Уимбълдън тази година – нито по телевизията, нито на живо. В безпрецедентните времена обаче Velom. от форума на TennisKafe.com стартира страхотна инициатива – да разведе читателите из комплекса на най-популярния тенис турнир, извън обичайната гледка.
Част 1
1. Тенис в английска градина
Цветовият код на Уимбълдън е навсякъде. Както твърдят градинарите в комплекса, след тениса втората най-обсъждана тема от посетителите е озеленяването. Всяка година се доставят 50 000 растения за методичната и педантична декорация на комплекса в нужните цветове. Най-голямото предизвикателство е да се планира пикът на цъфтежа, включително отчитайки променливите метеорологични условия, и да се гарантира оптималния вид на растителността точно в рамките на двете седмици на турнира. Дори в началото на септември емблематичните петунии са в нужния цветови баланс с типичното уимбълдъново лилаво.
Бръшлянът е отличителна черта на Централния корт, но и главна грижа на част от градинарите. Тъй като расте с около 15-25 см на седмица, поддръжката му изисква преглед и катерене по всички стени на фасадата. Журналистически въпрос към главния градинар, на който попаднах преди време: „Проклинате ли деня, когато на някой му е хрумнала идеята да засади бръшляна?“… Заради реконструкциите на Централния корт обаче част от бръшляна е бил премахнат и засаден наново. На снимката по-долу (от Корт 17) се вижда оголения скелет на Централния корт през 2007 г.
Капацитетът на комплекса е 42 000 зрители на ден. Пространството около кортовете буквално е предоставено на зрителите – играчите почти не се появяват, а голяма част от техническия персонал е невидим за зрителите. Отговорът се крие в приликата между Уимбълдън и лондонското метро. Вместо дитирамби за традициите на турнира и концепцията за „тенис насред английска градина“, един интересен ракурс от облика на Уимбълдън е справянето с пренаселеността в комплекса по време на турнира. Следвайки плановете за модернизиране на комплекса през последните 23 години, Уимбълдън съумява да запази традиционния си облик… като строи под земята.
Под Корт 17 и другите три корта до него минава главният подземен тунел, свързващ двата най-големи корта. Други тунели свързват главните и тренировъчните игрища с основната сграда за състезателите. Залите за тренировки, за ледени бани, за проверка за допинг и за подготовка преди мач са под Millennium Building. Помещенията за съхранение на топките са разположени под Централния корт. Подземните съоръжения включват ресторант за фотографите и подавачите на топки под Корт 14, подземен паркинг и т.н. След 1997 г. пространствената концепция на Уимбълдън залага на удобни публични площи над земята и бизнес далеч от очите на зрителите под земята. Много от играчите все пак обичат да се разхождат из комплекса преди началото на турнира, но когато публиката залее всяко кътче, изчезват от радарите на тълпите.
Домакините любезно-педантично уточняват, че извън времето на турнира стъпването на тревата е забранено навсякъде, с едно изключение. Забраната за докосване на тревата важи по подразбиране за неизползваните кортове и с еднаква сила за градинките около основните съоръжения, включително Хенман Хил. След известно суетене в комплекса се оказва, че разходката все пак е разрешена… по бездиханната „трева“ на терасата на едно от кафенетата.
2. Корт „Номер 1“
Настоящият Корт 1 е завършен през 1997 г., но по-важното е, че му е предоставен статута на самостоятелна перла в короната на Уимбълдън. Бившият Корт 1 живее буквално и преносно в сянката на Централния корт в продължение на 73 години: залепен странично към западната стена на Централния корт, с трибуни частично под терасите на Централния корт и с далеч по-малък капацитет, включително правостоящите. От друга страна, обстановката е много по-непринудена и задушевна, по оценка на зрителите назад във времето.
Независимо какви бляскави епитети са пришивани на Уимбълдън през годините, реалността през 90-те години свидетелства, че турнирът изнемогва от организационна гледна точка, съоръженията са остарели и неудобни за състезателите, зрителите и журналистите.
Заличаването на бившия Корт 1 и изграждането на напълно нов, обособен като разположение и като архитектура настоящ Корт 1 е най-голямата промяна в конфигурацията на комплекса след преместването му на Чърч Роуд през 1922 г. Едно нещо обаче не се променя: наименованията на кортовете, които стриктно следват традицията да бъдат само числа, а не имена. Краят на 90-те години е период, когато предпочитанието на другите турнири от Големия шлем да посвещават кортове на националните тенис величия набира скорост – „Артър Аш“ през 1997 г., „Род Лейвър Арина“ през 2000 г, „Филип Шатрие“ през 2001 г. и т.н.
Никаква изненада относно избора на главното действащо лице в първия мач на новия корт през 1997 г. – Тим Хенман срещу Даниел Нестор. На Корт 1 се играят срещи за Купа „Дейвис“, докато Централният е запазен единствено за турнира от Големия Шлем.
В резултат на реконструкцията Корт 1 е малко по-голям (като цялостно съоръжение) от Централния корт по отношение на ширината и дължината. Във височина обаче Корт 1 е вкопан в земята, за да не се извисява над „Старейшината“ в комплекса. Покривът на Корт 1 е идентичен като конструкция с първообраза си на Централния корт, но една идея по-широк: 11 панела вместо 10. Вграденото LED-осветление е прецизна комбинация от директно (прожекторите в средата на снимката) и индиректно (прожекторите във V-образната конструкция), за да отговаря на нуждите на HD телевизионния сигнал за излъчване.
В тон с тържественото откриване на втория покрит корт на турнира през месец май миналата година, Музеят на Уимбълдън организира временна изложба през 2019 г., заслужено отредена на предисторията и на модерния настоящ облик на Корт 1.
3. Хенман Хил
Земната маса, изкопана при построяването на Корт 1 през 1997 г., е използвана за оформяне на прилежащия хълм – Aorangi Terrace. Маорското наименование означава Облак в небето, местното означение на връх Кук. Наименованието е наследено от лондонския клуб по ръгби на преселници от Нова Зеландия, който е бивш собственик на земята. Размерите на терасовидната зелена площ изглеждат по-скромни отколкото на екран, но възвишението има капацитет за около 5000 души. На върха на Хенман Хил се извисява огромен дъб, който е избран като отправна точка при проектирането на тревните тераси и предлага допълнителна прохлада и сборен пункт за зрителите.
През годините се прокрадват плахи опити, понякога сериозни, понякога предимно остроумни, Хълмът на Хенман да бъде прекръстен на Могилата на Мъри (Murry Mound), Хребета на Руседски (Rusedski Ridge) или Скалата на Конта (Konta Cliff). В официалните приложения за карти името е Aorangi Terrace, въпреки опитите на потребители да утвърдят неформалното име. Търсенето в интернет на „Henman Hill” обаче е 3 пъти повече в сравнение с официалното име.
За четирикратния британски полуфиналист на Уимбълдън в рамките на пет години остава частичната утеха, че местните и другите големи титли на Мъри не са изместили традицията от времето на Хенман-манията да наричат хълма на негово име. Като допълнително любопитно напомняне: и четирите полуфинала на Хенман на Уимбълдън са загубени от бъдещия шампион. Най-болезненият вероятно е мача в 3 дни и в 5 сета срещу Горан Иванишевич през 2001 г. Дисекцията на срещата от гледна точка на двамата и от дистанцията на времето е много интересна.
По време на турнира на северозападната стена на Корт 1 се монтира екран с исполински размери: височина 6 м и впечатляваща ширина 18 м (преди 2018 г. е била само 9 м). Освен мач на живо, екранът дава възможност да се следят паралелно текущите резултати или програмата. Растителната декорация от двете страни на екрана е обичайна като стил и стандарт на поддръжка, но необичайна като размери – всяка от двете „живи“ стени е с размери, идентични на екрана, а дизайнът превъплъщава въздушна вълна, оставена от летяща топка за тенис. Въпреки че екранът е едно от най-големите и модерни подобни съоръжения във Великобритания, стремежът на Уимбълдън да поддържа усещането за „тенис в английска градина“ е навсякъде.
4. Корт 18
Спускайки се от Aorangi Terrace в посока към Централния корт, вдясно от алеята е загнезден уютен корт със скромен зрителски капацитет, но с история за поколенията.
Много виртуално мастило се е изписало за най-дългия мач в историята на Уимбълдън с главни герои Иснър и Маю, а защо не и Лаяни в тази категория. Рядко споменаван факт е, че когато резултата стига до 47:47 гейма, системата на IBM на електронното табло блокира. Съдията храбро продължава да отчита резултата, въпреки че едва ли в този момент е очаквал сюрреалистичните нови 44 гейма. Техническият екип успява да се справи с проблема и по-късно системата работи отново, за да се стигне до финалния 138-ми гейм в петия сет.
Мачовете, които Серина Уилямс играе през двете седмици на турнира до шампионската ѝ титла, са с по-малка продължителност отколкото амортизиращия маратон между Иснър и Маю. Като допълнение за многоуважаваните статистици и математици добавям, че този мач е пример за „парадокса на Симпсън“ в тениса, когато победеният печели повече точки от победителя.
Освен постоянната трибуна на едната къса страна на корта, по време на турнира се монтират по 3 реда седящи места по дължината на корта. Това е целия капацитет на съоръжението, плюс правостоящите горе по периферията на стадиона. Между другото, година след битката на волите Никола Маю издава книга на френски със заглавието „Мачът на моя живот“. На корицата на книгата е подбран момента, в който Иснър завършва мача по гръб и с крака високо във въздуха точно пред постоянната трибуна, а Маю се приближава с ръка на главата към мрежата.
Лаяни, който не напуска нито един път стола си в продължение на 7 часа (от общо 11-те за целия мач) казва в интервю: „Нямах възможност да се почувствам уморен. Бях изцяло обсебен от мача, бях винаги съсредоточен. Пълното ми уважение към играчите. Тяхната издръжливост беше наистина изумителна, а поведението им – изключително.“
Какво ще видите в Част 2:
– съоръженията за медиите
– Millennium Building
– Централният корт
– тревата извън турнира
– разни
