Григор Димитров победи световният №16 Денис Шаповалов в първия кръг на ATP 500 турнира в Ротердам, като за пореден път най-добрият ни тенисист получи голяма подкрепа от трибуните. Сред българите в публиката бе и член на обществото, формирало се във форума на „ТенисКафе“ – Velomother. Оставяме ви с неговия разказ от мястото на събитието:
Българската публика
Две от българските знамена бяха на трибуните зад съдията, централно и вляво. Предполагам тези трикольори са се виждали най-лесно (доколкото „лесно” е уместна дума за традиционната затъмнено-задушевна обстановка в залата), тъй като бяха точно срещу централната камера и двете камери към ъглите, странично на игрището. Моя милост беше отсреща, срещу съдията; мисля, че някъде по-назад имаше и друго знаме. Отговарям със закъснение на коментари от темата на живо – не се вписвам в кодовите думи за дамата с очилата и големия флаг 🙂 В случая моето знаме беше ролангароско по размер, метър на метър, но пък ротердамско като сантиментална стойност заради подписа на една розова мълния, която се носеше по корта през 2018 г. Въпреки а ла швейцарските пропорции на флага и въпреки, че не страдам от излишно суеверие, това знаме е набедено за късметлийско и пътува приоритетно насам-нататък.
Със сигурност присъстваха и други българи. Зад гърба ми имаше ентусиазирана дама с компания, която беше дошла специално заради Григор. Обясни по телефона си срещу кого играе, като най-близката версия до истинското име на канадеца беше „Шалопалов” ;). Споменавам го с най-добри чувства, само като пример за „Ефекта Григор” и харизмата му в сърцата на феновете – особено онези, които са далеч от България, но искат да бъдат свързани по някакъв начин с нея. Мисля, че някъде мярнах и двете деца, с които Григор се беше снимал в едно публикувано тук клипче.
Имаше хора, които традиционно се наредиха за автографи над изхода към съблекалните, но се набиваше на очи имаше огромно метално недомислие там, което почти блокираше достъпа: мостът, който специално спускаха за влизането на играчите, и който висеше точно над изхода. Забелязах човек със спортен екип в българските цветове, който ловко се опитваше да хване кадър с Григор в близък план между пролуките на моста :). Григор не се задържа прекалено дълго за автографи – и по-добре, имаше пресипнал глас за лекуване…
Така или иначе нямаше много работа за вършене за българските фенове 😉 Насладихме се на мача подобаващо, като истински тенис фенове, не непременно вкопчени в седалките на лудо, препускащо кой знае накъде влакче. Оказа се онова влкаче с розовите перденца, ако заема по спомен за момент описанието на Pepito отпреди доста време, но без голямото друсане :)))) Оценявам, че имаше и момент със спасяване на сетбол, за да добави Григор и щипка класа към позитивните изпълнения по корта.
Май не бяхме единствените с блажени физиономии по време на първия сет 😉
Емоционалният заряд в залата
Щях да напиша, че коментарите тук във форума бяха „глътка свеж въздух” след емоционалната пустош в залата ;), но те са директно телепортиране на най-китната планинска поляна с най-качествения въздух… Да не се повтарям от стари коментари, но ротердамската (холандската, с частично извинение за обобщението) публика ми е „най-трудната”. Стоят си, гледат си, тук-там някой коментира между точките с равна интонация, пестеливо ръкопляскане, тишина през паузите… Други дейности също са възможни ;).
Без значение колко е пълна залата, често липсва онова приятно, постоянно, едва доловимо жужене, което създава фон. С напредване на кръговете и при по-именит афиш тонусът на публиката се вдига, разбира се, но все пак не им е по вкуса например лежерното, ненатрапчиво надвикване с имената на тенисистите или пък добронамерените закачки на феновете. Голямото изключение бяха мачовете на Федерер през 2018 г., особено онзи, в който стана най-възрастния номер 1, но тогава и публиката беше далеч по-разнородна… Отварям скоба с най-добри чувства: другарчето, вече запознато с местната публика и присъстващо за първи път на мач на Федерер тогава, беше потресено от контраста 🙂
Сещам се и за Григор, който в качеството си на тогавашен номер 4 изнасяше лекцията си на Рубльов на четвъртфиналите. Имаше моменти, при вече произнесена присъда, когато се чуваше само ръкопляскането на Валверду встрани в ъгъла, а творенията на корта си заслужаваха далеч по-щедри аплодисменти. Не бяха първите кръгове със Сугита и Крайинович, за да имам претенции, но все пак помня, че ми беше самотно да си аплодирам щедро сама от време на време в нашия сектор 😉 Не мисля, че бях заслепена от розови очила, само от розовия екип на Григор :)))) Десетина минути след края на срещата Григор се върна, с екипа от мача, и направи тренировка за компенсация на публиката за краткия мач. Е, зрителите определено се пооживиха, доста хора се върнаха в залата и искрено се забавляваха на прословутото целене от сервис на купчина топки в ъглите.
Вчера публиката беше доста рехава, да кажем в голямата си част публика-ценител като за първи кръг. Дори мачът-гвоздей на вечерта не поразчупи преобладаващото безветрие по трибуните. Преди време се дразнех на диджейската звукова декорация на мастърса в Париж, но мъничко „ток и жица” може би няма да са излишни за създаване на атмосфера в Ахой :). Гледах кратък репортаж от мача на Григор, в който се чуваше озвучаване в паузите на мача, но в залата музиката едва се долавяше, а центъра на вниманието за поредна година беше Талисманът на турнира и неговите изпълнения :))) Хубав втори план на екрана в залата!!
Излъчването на корта
Григор хвана юздите на мача още в началото, въпреки някои изгледи за леки трусове. Както сподели в интервю после, това е била и целта му. Доколко Шаповалов помогна за крайния успех не се наемам да измервам, но е факт, че се виждаше тактика и много увереност в излъчването на Григор от първата до последната секунда.
И малко лирично отклонение – има определени пози и моменти, в които Григор много ми напомня на момчето-пружинка Григор преди 9-10 години, реминисценция някаква ;). Ето този случайно хванат кадър например.
В заглавната страница на притурката на турнира от вчера бяха изброени в стандартен стил постиженията на Григор, но заслужава да се отбележи констатацията, че „може да изненада всеки, когато е в добрите си дни”.
Снимката е със спорно качество, но усмивките на нея – с безспорно!
