Тазгодишният Ролан Гарос бе триумф за Новак Джокович и Ига Швьонтек, които си тръгнаха от Париж като шампиони. Днес обаче стана ясно, че по време на турнира се е състояла и друга церемония по награждаване, на която са присъствали едва неколцина души, сред които Рене Льоконт, Амели Моресмо и Жил Моретон. Тя е била в чест на унгареца Йожеф Асбот – шампионът при мъжете за 1947 г.
Асбот влиза в историята като първият тенисист от Източна Европа, спечелил титла от Големия шлем. Година след триумфа в Париж той стига до полуфинал на Уимбълдън – постижение, което все още е върхово за унгарския тенис на Шампионата. По онова време обаче шампионите от Ролан Гарос получават единствено ръкостискане, а познатата днес церемония с трофей е въведена едва през 1981 г.
Тази година Амели Моресмо и Жил Моретон връчват сребърна плочка с надпис „В памет на Йожеф Асбот, шампион на сингъл при мъжете за 1947“ на Андрас Ружанов – представител на семейството на Асбот и създател на посветения на тенисиста уебсайт. За съжаление, унгарската легенда не доживява да му бъде оказана заслужената чест, тъй като си отива от този свят през 1986 г.
В интервю за Ubitennis Ружанов разказа няколко много интересни момента от живота и кариерата на Йожеф Асбот. Част от нея са един крал, един министър-председател, множество проблеми с комунистическите власти и злощастно стечение на обстоятелствата.
Асбот участва в общо 10 турнира от Големия шлем, но между второто и третото му участие минават 8 години. В разцвета на силите си – между 22 и 30-годишна възраст, той не записва нито едно „мейджър“ участие заради Втората световна война и последствията от нея. На четвъртия си турнир от Големия шлем – Ролан Гарос 1947, той печели дебютния си трофей малко преди да навърши 30 години.
Година по-късно Асбот е поставен под №2 в Париж и има съвсем реални шансове да защити трофея. Съдбата обаче има други планове. В деня преди началото на турнира неговата майка умира, заради което той се оттегля от надпреварата и се прибира в родината си. Предстои Уимбълдън, където унгарецът ще запише един от най-големите си успехи, но пътят до там също не е никак лек.
Както се случва при почти всичките му участия в Западна Европа, ръководителите на комунистическата партия не искат да пуснат Асбот зад граница от страх, че ще емигрира. Ситуацията изглежда безнадеждна, но късметът се усмихва на тенисиста. За негова огромна радост и изненада случващото се стига до ушите на краля на Швеция – Густав V. Той успява да убеди унгарските власти да пуснат Асбот на Уимбълдън, където той стига до полуфинал.
Според всеобщото мнение, унгарецът играе най-добрия тенис от всички участници на Шампионата. Така смята и не кой да е, а австралийската легенда Хари Хопман, който след един от мачовете потупва Асбот по рамото и му казва „Слушай, приятел, тревата е твоята настилка“. Макар да контузва лошо глезена си на четвъртфинала, унгарският тенисист излиза на корта за следващия двубой. Асбот показва борбеност и губи втория сет с 12-14, но физическото му състояние не му позволява да се мери с Джон Бромуич.
Впоследствие проблемите на Асбот с комунистите продължават с пълна сила. Партията не му позволява да пътува до Париж чак до 1954 г. и нито веднъж не го пускат в Австралия и САЩ. Вместо да участва в турнири, той е изпратен в Москва, за да обучава съветските треньори. Именно в този период Асбот играе най-странния и плашещ мач в живота си.
По „молба“ на комунистическата партия той посещава имението на румънския министър-председател Петру Гроза, с когото изиграва демонстративен двубой по време на прием. Разбира се, победа на Асбот не е вариант, най-малкото защото бодигардът на Гроза седи на съдийския стол с пушка в ръце.
Унгарецът е в много добри отношения с Фред Пери, който през 1952 г. основава своя собствена марка облекла. Американецът предлага на Асбот да играе с неговите екипи, но комунистическата партия се намесва и осуетява споразумението.
През 1956 г. в Унгария се надига революция срещу СССР, която обаче в крайна сметка претърпява неуспех. Малко след това Асбот прекратява състезателната си кариера. Изненадващо за самия него, партията му позволява да приеме предложението на белгийската федерация да оглави програмата им за развитие на млади таланти. Няколко години по-късно Асбот заминава за Мюнхен, където става главен треньор в клуб „Iphitos“.
След като заминава за Белгия, Асбот се зарича, че няма да се върне в Унгария, докато в страната са разположени съветски войски. Шампионът от Ролан Гарос обаче не доживява да види разпадането на Източния блок, тъй като умира на 11 септември 1986 г.
Титлата в Париж обаче не е единственото забележително постижение на Асбот. През 1940 г. той играе в 11 турнира в периода 1 април – 16 септември, като печели девет от тях – в Генуа, Таормина, Палермо, два пъти в Будапеща, Вийсбаден, Гьодьоло, Милано и Мерано). Асбот изиграва и 24 мача за Купа „Дейвис“, като през 1949 г. помага на Унгария да стигне до полуфинал.
Асбот има няколко ментори в хода на кариерата си, но най-известният сред тях категорично е Анри Коше – носител на седем титли от Големия шлем и част от легендарните френски „Мускетари“ от 20-те години. Имено от него унгарецът заимства състезателното облекло, на което остава верен през цялата си кариера – бяла фланелка с яка и дълги бели панталони.
