„Никога не бих облякъл подобен екип“ – това каза Джон Макенроу, говорейки за пъстроцветното облекло на Франсис Тиафо на Australian Open. Американската легенда обаче добави, че младият му сънародник е от хората, на които „би могло да им се размине“.
Ярките цветове и шарените дрехи се превърнаха в запазена марка за доста от големите брандове. И, въпреки че около Уимбълдън всяка година се опитват „да се върнат към корените“, през останалото време, особено дойде ли американското турне, започва надпреварата за това кой ще привлече вниманието повече.
Като едно от рекламните лица на Nike, Тиафо има лукса сам да избира дизайна на дрехите си. Именно затова в Мелбърн той беше с потник, въпреки че стандартната мъжка колекция беше с тениска. Така екипът на Франсис много наподобяваше този на Виктория Азаренка.
Не стана ясно дали е търсен ефект между мъжката и женската екипировка да има минимална разлика. И дали подобна тенденция може да се разглежда като политическо внушение, каквито предположения имаше, да се търси знак за равенство или нещо друго. Всъщност, именно и играта с въображението на феновете е важна – брандовете не определят границите и точните послания, а оставят място за интерпретация.
„Привлече внимание, а това е важното за един бранд, нали?“ – коментира накратко американецът.
Освен маркетинг фактора, трябва да се има предвид и на кой тенисист как му е удобно да играе – например, сред дамите има такива, които предпочитат къси панталони, вместо полички.
При цветовете на кортовете на турнирите също се наблюдават интересни явления – всеки турнир опитва да остави своята следа, да бъде различен, разпознаваем и да носи послание.
Още с първото си издание Laver Cup използва черна хард настилка, с която на някои хора им беше по-трудно да свикнат в началото, но след това я приеха за нещо нормално.
Какъв ще е цветът на игрището е индивидуален избор на всеки организатор. След като той е направен, трябва само да бъде координиран съответно с ATP, WTA или ITF – в зависимост под чия шапка се провежда събитието.
Домакините могат да се спрат на стандартни цветове на производителя, а могат и да дадат заявка за нещо различно. При втория случай е необходимо да се направят много тестове, в които да се имат предвид фактори като: телевизионно излъчване, зрителите, играчите, съдиите. И как цветът на корта влияе на всички.
Разбира се, много по-често при WTA състезанията има пурпурни, розови и лилави цветове, защото те са такива, с които хората свързват тура. Отдавана обаче е избледняло разбирането, че това са „женски цветове“.
Така, например, цветът на турнира от сериите ATP 250 в Монпелие е розов. Като това е съобразено с всички изисквания. Малко по-различно е в Далас, където през 2022 година оранжевото игрище пречеше на телевизионните коментатори добре да виждат топката. През този сезон цветът беше леко променен и това облекчи работата.
С настъпването на сезона на клей, а после и този на трева, голяма част от изброените „проблеми“ отпадат. Но винаги има и турнири, които се отличават.
Т.нар. „американски клей“ има зеленикав цвят. Har-Tru настилката е тази, която се използва навсякъде в САЩ. Докато синьото доминира при хард кортовете.
При всички положения, на първо място остава идеята всеки турнир да има своята атмосфера и отличителни белези, но и да има баланс, така че да не се натрапва и на първо място да бъде играта на корта.
