Николай Драгиев е тенис експерт и един от най-популярните коментатори в България. Игре тенис от 6 год. възраст с баща си, а за себе си казва, че е израснал на кортовете на ЦСКА в Борисовата градина.
Учил е в Националната спортна академия ,,Васил Левски“, а от 1998 се занимава с треньорска работа. Започва да коментира тенис през 2003 г., като това се превръща в негова професия през 2005 г. в Евроспорт.
Николай направи анализ на сезона при жените.
Ето, че се изтърколи още една година, а в света на тениса 2018-а беше много емоционална, напрегната и пълна с любопитни моменти и исторически събития. Видяхме раждането на нови звезди, изненади и, разбира се, разочарования. Сега, в края на сезона е редно да се запитаме – какво научихме след всичките тези турнири и изиграни мачове? Можем ли да уловим някакви тенденции, които да ни послужат за изходна точка към 2019 г.?
Всъщност едно от най-важните неща се случи извън корта. След сложни политически игри тенис функционерите най-после успяха да осъществят дълго планираната реформа в най-престижната отборна надпревара в тениса – Купа „Дейвис“. Времето ще покаже дали този експеримент ще се окаже успешен, но едно е сигурно: беше сложен край на една славна 120-годишна традиция, а духът на надпреварата и зарядът на отборните мачове, никога няма да бъдат същите. В тази битка между Америка и останалия свят, победата на „реформаторите“ стана възможна благодарения на френските гласове, които се разграничиха от общата позиция на Европа.
Друга една промяна, която можеше да “размъти“ сериозно водата и да направи турнирите от Шлема изключително интересни, не беше приета. Бордът на директорите на турнирите от Големия шлем се изплашиха от перспективата за връщане на системата от 16 поставени и в последния момент даде на задна. Така отпада възможността още в първия кръг да се срещнат световният номер едно и 17-ият в ранкинга например. Нещо, което изглежда много апетитно за зрителите.
Но да се върнем към спортно-техническите аспекти на играта и тъй като дамите винаги са с предимство, нека си припомним кои бяха най-важните моменти в WTA тура.
Смело може да се каже, че надпреварата при дамите беше по-пъстроцветна и предложи много повече изненади. Видяхме раждането на нови звезди, които засияха със собствена светлина, а други откровено разочароваха с представянето си и пропаднаха в ранглистата. За втора поредна година четирите турнира от Шлема бяха спечелени от четири различни тенисистки, като за три от тях това беше първи успех в „Мейджърите“.
След дълги години на чакане, разочарования и два загубени финала, Каролин Вожняцки най-сетне го направи в Мелбърн, успявайки по един великолепен начин да задържи спортната си форма от края на предишната година, когато триумфира в Сингапур. Australian Open предложи изключително оспорвани битки, а за самата Вожняцки пътешествието можеше да приключи още във II кръг, когато трябваше да отразява два мачбола и имаше дефицит от 1:5 в третия сет срещу хърватката Яна Фет.
Самият финал представляваше вълнуващ сблъсък от статистическа гледна точка. Освен че беше заложено на карта първото място в ранглистата и двете тенисистки имаха по два загубени финала на турнири от Шлема, а Симона Халеп стана първата в историята, която достига до мач за титлата, отразявайки мачболи в две отделни срещи – с Лоурън Дейвис във втори кръг и Анжелик Кербер на полуфинала. За румънката този финал завърши с престой в местната болница заради тоталното изтощение и максимално раздаване в мача с Вожняцки.
В Мелбърн видяхме и едно от големите открития на 2018-а – белгийката Елиз Мертенс, която стигна за първи път в своята кариера до полуфинал. Този успех сложи началото на един чудесен сезон, ознаменуван от три титли и трайно място в Топ 20.
Що се касае до Халеп, тя бързо успя да се окопити от разочарованието и пренесе вниманието си към любимата си настилка и титлата на „Ролан Гарос“, която два пъти й се изплъзна по драматичен начин. Халеп в късо време си върна водачеството в ранглистата и доказа, че е най-комплексната и постоянна тенисистка в момента. Завършвайки годината, като №1, тя вече има прeкарано повече време на върха от Шарапова, Клайстерс и Винъс Уилямс взети заедно!
През 2018-а се състоя и дългоочакваното и неколкократно отлагано завръщане на Серина Уилямс. Вече в отбора на майките, Уилямс показа, че продължава да бъде конкурентоспособна и може да се бори за големите титли. Уилямс достигна до два финала на турнири от Големия Шлем – „Уимбълдън“ и US Open, но и в двата случая беше запазила най-лошото за накрая. Безкрайно много грешки на финала на „Уимбълдън“ срещу Кербер и след това мегаскандалът, който опорочи мача за трофея в Ню Йорк.
Големият въпрос, разбира се, е, може ли американката да вземе още титли от Шлема и да бетонира позицията си на най-титулувана тенисистка в историята?
Въпреки че факторът „страх“ и респектът сред останалите все още е внушителен, смятам, че е много малко вероятно да спечели нова титла от Големия Шлем. Никой не е успял да спечели битката с времето, а на сцената вече се появи ново поколение супертенисистки, които не се страхуват от фаворитките и не се съобразяват с установените норми.
Такива, като Наоми Осака и Арина Сабаленка. Освен споменатата вече Мертенс, това са другите две, които заслужават особено внимание след постигнатите резултати и изкачване в ранкинга. Финалът на US Open, който мнозина ще запомнят най-вече със скандала, сътворен от огромното его на Уилямс, всъщност се превърна в индикация за онова, което предстои – повсеместно настъпление на младите таланти. Осака успя да постигне нещо, което се е отдавало на малцина – да победят Уилямс в собствената й игра, със сила и скорост.
Намираща се извън първите 100 в класацията през миналата година по това време Сабаленка мина като ураган през втората половина на сезона и за малко не успя да се класира на финалите в Сингапур. С убийствен сервис и форхенд, идващ сякаш от друго измерение, както и вродената си атлетичност, Сабаленка изпраща женския тенис на различно ниво. В момента изглежда, че няма какво да спре тенисистката от Беларус да се се настани в топ 10 на ранглистата и да печели големите турнири. Една от причините за нейния възход е и твърде успешното й сътрудничество с Дмитрий Турсунов, когото познаваме добре и като бивш тенисист.
За мен не е изненада, че много от суперталантите при жените идват от Изтока – държави като Беларус, Украйна и Русия. По тези географски ширини все още се срещат изключително здрави физически, корави и борбени индивиди, които имат нужната мотивация и настройка, за да могат да пробият в един толкова конкурентен спорт, като тениса.
В тази група влизат състезателки, като Марта Костюк, Даяна Ястремска, която наскоро спечели първата си WTA титла, както и рускините Анастасия Потапова, Наталия Вихлянцева, Веронка Кудерметова. Всяка една от тях има качествата и потенинциала да се првърне в следващата голяма звезда на женския тенис.
Разбира се, имаше и разочарования, а за някои се стигна до истинско пропадане.
Антигероите в моята класация са две – Гарбине Мугуруса и Йелена Остапенко. След като спечели сензационно титлата на Ролан Гарос през миналата година, изненадвайки конкуренцията със свръхагресивния си стил на игра, този сезон Остапенко сякаш стана самата тя жертва на този, както някои го наричат ,,камикадзе тенис,,.
Големият брой грешки, липсата на гъвкавост и разнообразие, както и проблемите със сервиса отпратиха латвийката далеч от топ 10, с което загуби статута си на първа ракета на своята родина, за сметка на изключително постоянната през тази година Севастова. Остапенко трябваше да преглътне разочарованието да загуби още в първи кръг на Ролан Гарос, като действаща шампионка в Париж. Въпреки това тя си остава една бомба, готова да избухне всеки момент, но се нуждае от някои настройки, а може би и преосмисляне на философията си на игра.
Мугуруса също изпраща един сезон, за който няма да иска да си спомня, със само една спечелена титла на скромния турнир в Монтерей – Мексико. Съпътствана и от няколко леки контузии през годината, в един момент испанката сякаш загуби навика си да печели и да взима правилните решения в критичните моменти. Някои наричат това ,,ефектът на снежната топка,, когато една загуба води до друга и т.н. Особено през втората част на сезона я виждахме често да играе без мотивация, което доведе до един куп ранни отпадания на важни турнири и загуби срещу тенисистки, които би трябвало да побеждава с лекота.
Противоречиво беше и представянето на Петра Квитова
Двукратната шампионка на Уимбълдън спечели 5 титли от 5 изиграни финала, повече от всяка друга през сезона, но се провали на турнирите от Големия Шлем. Същото важи и за Елина Свитолина. Първата ракета на Украйна завоюва 3 титли през първата половина на годината и завърши с победа в Сингапур, което и осигури чек, за 2,36 мил. долара, но също не успя да направи дългоочаквания пробив в мейджърите.
Един четвъртфинал в Мелбърн е всичко, с което си тръгва от Големия шлем за 2018. Може ли украйнката да повтори подвига на Вожняцки, която спечели Сингпапур, а след това и титлата на Аустрелиън Опън ще разберем скоро, но при всички положения това ще бъде голямата и цел през следващата година.
При толкова много променливи величини и с пословичното женско непостоянство, едва ли някой може да се наеме да прогнозира какво ще се случи през 2019. Едно е сигурно, в женския тенис винаги е интересно и всичко е възможно!
Накрая, ето и някой от най важните факти след 58 изиграни турнира при дамите през 2018.
Най много спечелени титли:
Петра Квитова – 5
Елина Свитолина -4
Симона Халеп -3
Каролин Вожняцки -3
Кики Бертенс – 3
Тенисистки спечелили първа титла:
Наоми Осака – Индиън Уелс
Александра Крунич – Хертогенбош
Татяна Мариа – Майорка
Олга Данилович – Москва
Циян Уанг – Нанчан
Михаела Бузарнеску – Сан Хосе
Арина Сабаленка – Ню Хейвъ
Даяна Ястремска – Хонконг
Най много спечелени мачове:
Каролина Плишкова – 49
Петра Квитова – 47
Симона Халеп – 46
Анжелик кербер -46
Кики Бертенс – 46
Елиз мертенс – 45
Най-много пари спечелени от наградни фондове:
Наоми Осака – 6, 394, 289
Симона Халеп – 6, 314 890
Каролин Вожняцки – 6, 007,719
Анжелик Кербер – 5, 686, 382
Елина Свитолина – 5, 213, 643.
Николай Драгиев
