Днес своя 47-ми рожден ден празнува една от легендите на женския тенис, която придаде изцяло нов смисъл на определението „тийнейджърска сензация“ – Моника Селеш. Именно в този етап от своя живот тя печели осем от общо деветте си титли от Големия шлем, а едва на 17 достига до №1 в световната ранглиста, където остава в продължение на 178 седмици.
Моника Селеш е родена през 1973 г. в Нови Сад в семейството на етнически унгарци. Тя е второ дете в семейството, като има по-голям брат на име Золтан. Започва да играе тенис на 5 години, а неин първи треньор е баща ѝ. През 1985 г., когато е на 11-годишна възраст, Моника печели турнира Junior Orange Bowl в Маями. Това се оказва една от най-важните титли в живота ѝ, тъй като именно с нейното спечелване тя привлича вниманието на световноизвестния треньор Ник Болетиери, който я кани в своята академия. Година по-късно Моника и брат ѝ се местят в САЩ и тя постъпва в академията.
Селеш официално става професионална тенисистка на 13 февруари 1989 г., а само три месеца по-късно печели първата си титла, триумфирайки на турнира в Хюстън. На финала на надпреварата тя побеждава една от най-великите шампионки в историята – Крис Евърт, която обаче вече е към края на кариерата си. Месец по-късно Селеш достига до полуфинал на Ролан Гарос, където губи от тогавашната №1 в света Щефи Граф.
На финала в Париж година по-късно двете отново се изправят една срещу друга, но този път изходът е различен. Селеш спасява четири сетпойнта в тайбрека на първия сет, като в крайна сметка печели трофея след 7-6(6), 6-4. Това е първата от трите поредни титли, които Моника успява да завоюва на клея в Париж.
Годините от 1990 до 1992 са най-силните за Селеш, като в този период освен трите трофея на Ролан Гарос тя печели по две поредни титли на Australian Open и US Open, а до края на кариерата си вдига трофея в Мелбърн още два пъти – през 1993 и 1996 г.
Месеци след третата си титла в Австралия обаче кариерата на Селеш се преобръща завинаги. По време на една от почивките в 1/4-финалния ѝ мач срещу Магдалена Малеева на турнира в Хамбург тя е наръгана в гърба от Гюнтер Пархе – фанатичен фен на нейната голяма конкурентка Щефи Граф. Раната задравява бързо, но Моника не се завръща на корта повече от две години и така и не се възстановява напълно от психологическата травма, която получава вследствие на случилото се.
Макар да не успява да достигне величието, за което изглежда предопределена, Селеш продължава да бъде основна фигура в женския тенис и след завръщането си в тура. През 1996 г. тя печели своята четвърта титла от любимия си Australian Open, като на финала записва убедителна победа с 6-4, 6-1 над Анке Хубер. Тази титла е записана като успех за тениса в САЩ, тъй като две години по-рано Селеш получава американско гражданство.
През 2003 г. Моника играе контузена на Ролан Гарос и отпада в първи кръг – единственият случай, в който напуска турнир от Големия шлем още на старта. Това се оказва и последният мач в нейната професионална кариера. На 14 февруари 2008 г. бившата №1 в света обявява, че се оттегля от тениса. Година по-късно е приета в Залата на славата.
Разгледайте нашата галерия, за да си припомните най-великите мигове от забележителната кариера на Моника Селеш.
TennisKafe.com
