Ако се чудите как изглежда моментът на най-голямо щастие в живота, сравнен с този на най-голяма болка, отговорът може да бъде намерен на финала на Уимбълдън.
Турнирът не само е най-престижният в тениса, но и мечта за всяко дете, което някога се е заминавало с тенис.
Да спечелиш е равно на това да придадеш смисъл на всяко едно страдание в кариерата си, но да загубиш е тъга, която не може да бъде описана с думи.
На финала при жените присъстваха много звезди. Традиционно, в Кралската ложа бе Кейт Мидълтън, която след края на мача слезе на корта, за да поздрави участниците.
Ема Уотсън и Ник Джонас бяха сред знаменитостите, които придадоха холивудския блясък на Централния корт.
А по трибуните имаше и легенди от ранга на Били Джийн Кинг и Мартина Навратилова.
Напрежението се оказа най-големият враг за Онс Жабур. Преди година тя отново игра финал и го загуби от Елена Рибакина, а в желанието си сега да се реваншира, допускаше много грешки.
Това даде възможност на Вондроусова да разгърне играта си. И дори когато изостава в резултата, да не се притеснява, усещайки, че тунизийката е склонна да се сковава.
Вондроусва дочака момента си и при 6-4, 5-4 сервираше за титлата. Това беше моментът, в който не трябваше да се отдава на емоциите и само да довърши започнатото…
И тя се справи.
Едно от най-тежките неща е да гледаш как някой друг сбъдва мечтата си. И то пред твоя поглед.
А има ли по-сладка победа от тази, която е постигната от ролята на аутсайдер?
Радост и болка, това е тенисът…
В един момент всеки трябва да намери сили да продължи напред, без значение дали е победил или загубил. Играта го изисква.
