Новак Джокович пристига на Ролан Гарос с много въпросителни, но и със същата амбиция, която го води през последните години – да добави още една титла от Големия шлем към рекордната си колекция.
Сърбинът влиза в турнира в Париж с минимална игрова практика на клей. След Индиън Уелс той е изиграл само един официален мач – загубата в Рим от Дино Прижмич. Причината, по думите му, е била физическото състояние, което не му е позволило да играе повече.
„Честно казано, беше въпрос на обстоятелства извън моя контрол. Исках да играя повече, но тялото ми не го позволяваше. Минавах през процес на рехабилитация след контузия. След Индиън Уелс просто не беше възможно да се състезавам няколко месеца.“
Джокович призна, че е отишъл в Рим най-вече, за да провери състоянието си преди Париж.
„Бях далеч от това да съм готов да се състезавам, но имах нужда поне от един мач. Имах нужда отново да чуя резултата, да усетя нервите на състезанието преди Ролан Гарос, защото по онова време дори не знаех дали ще мога да играя. За щастие, реакцията на тялото ми и подготовката ми през последните десет дни бяха положителни.“
В Париж Джокович ще бъде с ново лице в щаба си – Виктор Троицки, негов дългогодишен приятел, бивш съотборник в националния отбор на Сърбия и капитан на Купа „Дейвис“. Двамата заедно спечелиха историческата първа титла на Сърбия в турнира през 2010 г., а сега Троицки ще бъде до него в опита за 25-а титла от Големия шлем. Джокович обяви назначението му малко преди турнира в Париж.
Отсъствието на Карлос Алкарас – двукратен шампион в Париж, логично увеличава шансовете на останалите претенденти, но Джокович не иска да гледа по този начин на ситуацията.
„Той е двукратен шампион на Ролан Гарос. Очевидно това е голяма загуба за турнира. Но честно казано, това не променя много моя подход. В последните шест до осем месеца имах трудни моменти физически и това беше основният ми фокус.“
Сърбинът обаче не крие, че вярата остава, ако тялото му издържи.
„Не съм мислил много дали имам по-голям шанс без Карлос или не. Защото усещам, че ако съм здрав и мога да поддържам определено физическо ниво през турнира, винаги имам шанс. Доказах го тази година в Австралия, където бях близо до още една титла от Големия шлем. Винаги имам тази вяра, когато изляза на корта.“
Големият фаворит обаче изглежда е Яник Синер. Джокович отново го поздрави за спечелването на всички девет Мастърс 1000 турнира в кариерата – постижение, което преди това бе постигал само самият сърбин.
„Искам отново да го поздравя. Това е невероятно постижение за него и екипа му. Много говорихме колко впечатляващ е на всички настилки. Може би някои се съмняваха дали може да бъде толкова доминиращ на клей, колкото на твърди кортове, но той доказа, че може. Да си един от само двама играчи в историята с Golden Masters е изключително трудно. Знам го много добре.“
Джокович засегна и темата за напрежението между играчите и турнирите от Големия шлем. Той призна, че не е участвал в конкретните разговори за ограничаване на медийните ангажименти или евентуален бойкот, но подчерта, че позицията му винаги е била на страната на тенисистите.
„Не съм част от това. Не мога да коментирам нещо, в което не съм участвал. Не съм бил в дискусиите, планирането или взимането на решения. Но мога да повторя позицията си, която съм изразявал много пъти през кариерата си.“
„Винаги съм бил с играчите, опитвайки се да защитавам техните права и по-добро бъдеще за тях. Но не само за топ играчите, а за всички нива на тура, особено за основата на професионалния тенис. По-ниско ранкираните играчи често са забравяни.“
Според Джокович именно това трябва да бъде в центъра на разговора.
„Често говорим за наградните фондове и за това колко печелят или не печелят големите звезди. Но забравяме колко малък е броят на хората, които реално могат да живеят от този спорт.“
Той призова тенисът да избегне фрагментацията, като даде пример с голфа.
„Тенисът и без това е достатъчно сложен заради структурата и правилата си. Още по-голямо разделение само би ни навредило. Трябва да се учим от голфа – глобален индивидуален спорт, който преминава през трудни времена организационно, с разделени турове и играчи, ограничени до определени състезания.“
„Нека се опитаме да бъдем по-обединени и да намерим общ глас, за да изградим по-добра структура и по-добро бъдеще за тениса. Мисля, че сега е правилният момент.“
На корта Джокович също признава нуждата от промяна. С напредването на годините той все по-често трябва да играе по-агресивно, да скъсява точките и да поема повече риск.
„Опитвам се да стоя по-близо до корта, да взимам топката по-рано и да рискувам повече. Не ставам по-млад, това е сигурно. Тялото ми страда повече в дълги мачове, а възстановяването вече не е толкова бързо.“
