Историята на Уимбълдън е пълна с драми и сензации. Турнирът през 2003 г. не прави изключение. Един човек, който със сигурност ще помни надпреварата в Лондон е Марк Филипусис.
Уимбълдън винаги е бил любимият турнир на Филипусис. Австралиецът нерядко е споделял как е стоял до късно през нощта, за да гледа финалите на турнира, най-вече победите на Борис Бекер през 1985 и Пат Кеш през 1987.
По това време обаче Филипусис едва ли е подозирал, че след време ще остави собствена следа в надпреварата. Той достига до 1/4-финалите три поредни пъти в периода 1998-2000 г., а неговата комбинация „сервис-воле“ пасва чудесно на тревната настилка на Уимбълдън. Няколко операции на лявото коляно обаче водят до продължително отсъствие от корта и през 2002 Филипусис пропада до 148-мо място в ранглистата.
Но година по-късно австралиецът напомня на света на какво е способен. Той отново достига до четвъртия кръг на Уимбълдън, където го очаква световният номер 1 Андре Агаси – играч, който никога не е имал проблем със силния сервис на противника.
„Когато играеш срещу него никога не си напълно уверен при сервис. Колкото и силно да сервирах той връщаше в краката ми всяка топка, до която успяваше да достигне. Срещу него силният сервис не е достатъчен. Знаех, че трябва да правя асове. Нищо друго нямаше да проработи“ спомня си финалистът на US Open за 1998.
И Филипусис се захваща здраво за работа. Той записва личен рекорд от 46 аса, които му помагат да спечели с 6-3, 2-6, 6-7, 6-3, 6-4, слагайки край на негативната серия от 6 поредни загуби от Агаси.
„Когато играех никога не съм мислил за опонента и това колко е силен. Мислех само за себе си и своите силни страни. Това важи с особена сила за мачовете, в които си изправен срещу играчи като Агаси. Няма смисъл да губиш енергия и концентрация за да мислиш какво биха могли да направят те“ разказва Филипусис.
Този начин на мислене помага на австралиеца да запази самообладание след като Агаси печели третия сет и осъществява пълен обрат.
„В такива ситуации трябва просто да останеш съсредоточен и да продължаваш да подлагаш другия под напрежение. Така че продължих да играя своята игра и знаех, че ако не му позволя да се откъсне в резултата големият шанс рано или късно ще дойде“ споделя австралиецът.
Той смята, че пробивът в петия сет е бил решаващ. В крайна сметка Филипусис сътворява сензация, триумфирайки над Агаси след 3 часа и 13 минути игра.
След победи над Александър Поп и Себастиан Горжан австралиецът стига до финала, където се изправя срещу една бъдеща легенда: 21-годишният Роджър Федерер, който преследва първата си титла от Големия шлем.
„Чувствах се като фаворит преди мача. Бях много силен на трева и изобщо не ме интересуваше кой е от другата страна на мрежата. Няколко месеца по-рано го победих на турнира в Хамбург, където той защитаваше титлата. Бях уверен, че нищо не може да ме спре“ разказва Филипусис.
Но Федерер го спира. Швейцарецът печели със 7-6, 6-2, 7-6 и ликува с първата от 8-те си титли на Уимбълдън.
„Няма да лъжа, боли ме“ признава Филипусис. Хората не помнят загубилия финалист. Никой не иска да извърви целия път и да загуби накрая. Преди турнира ми казваха, че няма как да съм същия след операциите и че кариерата ми е приключила. Щеше да е прекрасно да спечеля титлата след това, но явно не е било писано. Въпреки това бяха прекрасни две седмици“ спомня си бившият номер 8 в света.
