Лулу Сун е тенисистката, която мнозина не бяха чували преди началото на Уимбълдън и за която целият тенис свят в момента говори. Под №123 в света, 23-годишната Сун се превърна в сензацията на турнира, след като при едва второто си участие в основна схема на турнир от Големия шлем достигна до четвъртфинал.
Сун постигна това, след като в първи кръг елиминира поставената под №8 Кинуен Джън за първата си „мейджър“ победа. Тя продължи с победи над Юлия Стародубцева и Лин Жу преди да излезе на Централния корт и да елиминира Ема Радукану.
"I don't even have the words right now"
— Wimbledon (@Wimbledon) July 7, 2024
Lulu Sun is understandably emotional at reaching the QF at#Wimbledon pic.twitter.com/HvKrbXg7YE
Това, което самата Радукану направи на US Open 2021, преобърна представите ни за възможното от гледна точка на квалификант, но оттогава насам не е имало подобно представяне от тенисистка, идваща от пресявките. Всъщност, Сун можеше и изобщо да не достигне до основната схема, след като във втория кръг на предварителната фаза спаси мачбол срещу Габриела Кнутсон и победи след 4-6, 6-4, 7-6(6).
След победите в Лондон, светът на Лулу е на път да се преобърне само в рамките на няколко седмици. Дори при загуба от Дона Векич на четвъртфиналите, тя ще се изкачи до №53 в света, при положение, че в началото на годината бе №214. Финансовият аспект също е внушителен, защото с четвъртфинала в Лондон тя си гарантира над 480 хиляди долара, при положение, че в цялата си кариера до момента беше заработила малко над 300 хиляди.
Но откъде се появи левичарката, която със смелия си и агресивен тенис стигна до „клуб 8“ на Уимбълдън?
Спокойно можем да кажем, че Сун е гражданин на света. Родена е в Нова Зеландия, в малко градче с население от 2538 души. Майка ѝ е китайка, а баща ѝ хърватин. Семейството напуска Нова Зеландия, когато Лулу е много малка и заминава в Шанхай. Там прекарват няколко години, преди да се преместят в Женева.
Тенисистката говори английски, френски и мандарин. В момента учи корейски с идеята, че това ще ѝ помогне да научи и японски в бъдеще.
След всичко това изглежда нормално решението да избере да продължи образованието си в университета в Тексас. Макар че планът ѝ първоначално е друг. „Нямах план да отида в университет. Мислех директно да започна с професионалния тенис. Все още играех при девойките. Тогава се контузих. Майка ми се притесняваше кога ще си взема изпитите, такива неща. Тя видя съобщение от Хауърд (Джоф, треньорът в Тексас). И ми каза: „Това е добро училище! Трябва да отидеш. Пиши му.“ Направих го.“
След само един сезон в Остин, Сун помага на отбора да спечели титлата в колежанския шампионат.
Следва скокът към професионалната сцена, за да стигнем до великолепното представяне в Лондон. Тя е първата квалификантка, която достига до четвъртфиналите на Уимбълдън от Кая Канепи през 2010-а. Тя е и първата тенисистка от Нова Зеландия, която ще играе в топ 8 на най-известния тенис турнир в света.
Самата тя приема спокойно случващото се. „Не мисля, че е изненадващо. Мислех мач за мач. След като преодолях квалификациите, бях развълнувана, защото миналата година загубих в последния кръг на квалификациите в три сета. Бях супер разочарована. Боли много, когато си близо до класирането. Така че да вляза в основната схема бе голяма стъпка напред. Да играя с всички тези играчи е нова възможност всеки път.“
Всъщност, до март Сун представляваше Швейцария, преди да вземе решение да играе за Били Джийн Кинг Къп с отбора на родината си. За нея като цяло е трудно да приеме, че представлява само една държава. „Беше трудно, защото съм била малко в Нова Зеландия. Там бях родена. Семейството ми все още е там. Растях и в Швейцария. И двете държави са ми скъпи. Не беше лесно решение, защото никога не е лесно да избираш между две неща. Винаги ще имам връзка с всички държави, в които съм била и в които съм растяла. Те винаги ще бъдат в мен в известен смисъл. Не мисля, че това ще престане“ – допълни Сун, която във вторник следобед ще опита да направи още една невероятна стъпка на Уимбълдън 2024.
