Григор Димитров се завърна в основната схема на US Open и не криеше колко много означава това за него след трудните месеци, изпълнени с контузии и опити отново да намери ритъма си.
Българинът премина през квалификациите в Ню Йорк, след като спечели първите си два мача, а в решителния кръг не се наложи да излиза на корта заради отказването на Ото Виртанен.
Малко след това Димитров гостува в студиото на Tennis Channel и говори подробно за завръщането си, променения начин, по който възприема победите и загубите, мотивацията да продължава и плановете, които вече прави за 2027 г.
„Чувството е чудесно, сякаш е за първи път. Очаквах с нетърпение да изиграя още един мач. Играх добре в първите два мача. Беше важно да се възстановя добре. Усетих, че намирам ритъм. Имам нужда от тези мачове.“
„Още много неща искам да постигна“
На въпрос откъде идва мотивацията му на този етап от кариерата, Димитров призна, че отношението му към самия себе си също се е променило.
„Още много неща искам да постигна в спорта. В момента искам да израствам още. Тенисът ми е помагал в много различни аспекти от живота ми. В момента участвам в свое собствено състезание.“
„Обичам да печеля, но откривам различен ъгъл на възприемане и при загубите. Преди бях много критичен към себе си. Тогава е много трудно. Сега опитвам да съм по-мил със себе си, да се наслаждавам на играта. Не знаеш колко още ще играеш. Да съм отново в основната схема значи много за мен.“
Самият факт, че трябваше да премине през квалификациите, също не е бил нещо, което е приел негативно. Напротив – Димитров е опитал да използва допълнителните мачове като част от процеса по завръщането си.
„Знам, че мога. Това е добро начало. Използвах тези дни, за да тренирам ментално, да съм сигурен, че тялото е в добро състояние. Дори по време на контузията спортът ми помогна много.“
„Тази година не се притеснявам, че трябва да играя квалификации. Напротив, радвам се, че мога да изиграя още един мач. Звучи простичко, но не е.“
Споменът за 2019 г.
Ню Йорк неизбежно връща Димитров и към един от най-силните моменти в кариерата му в турнирите от Големия шлем.
През 2019 г. българинът достигна до полуфиналите на US Open, след като на четвъртфинал победи Роджър Федерер в пет сета. Любопитното е, че и тогава пристигна на турнира след труден период и поредица от разочароващи резултати.
„Винаги се завръщат спомените. Спомням си, че тогава си мислех: „Какво правя тук?“. Имах лоша серия, не се чувствах добре. Но и тогава се върнах към основните неща.“
„Никога не знаеш. Трябва да имаш вяра и желание, а на моменти и късмет. Както е днес.“
Вече мисли за 2027 г.
Една от най-показателните части от разговора бе свързана с бъдещето. На 35 години и след поредицата от физически проблеми Димитров не говори като човек, който вижда края съвсем близо. Напротив – вече обсъжда с екипа си следващия сезон.
„Мотивира ме да намирам начини. Всеки път виждам неща, които мога да направя по-добре. Как мога да имам различно темпо, да се подготвям по различен начин за турнирите. Този процес ме вълнува.“
„Пътешествието ми досега бе страхотно. Докато си с ракета в ръка, имаш шанс. Ако знаеш какви са малките ти цели, това помага.“
А след това дойде и едно от най-любопитните признания:
„Вече мисля за догодина. Кои турнири да играя, как да се подготвя по-добре в предсезонната подготовка. Треньорът ми ме пита за какво говоря изобщо, а аз вече предлагам неща за подготовката. Смятам, че това е добър знак.“
Опитът срещу силата на младите
Димитров говори и за сблъсъка между поколенията в съвременния тенис и за това как един от най-опитните играчи в тура може да противодейства на все по-мощната игра на младите.
„Гледам от моята гледна точка, когато бях млад и аз играех с по-възрастните. Вижда се, че младите удрят по-здраво, но ние имаме повече опит и можем да използваме вариативност, различни начини на атака.“
Именно разнообразието винаги е било една от отличителните черти в играта на Димитров. Част от него е и едноръкият бекхенд – удар, който става все по-рядко срещан в професионалния тенис.
На въпрос дали вярва, че някога той отново ще стане по-популярен, българинът не бе особен оптимист.
„За съжаление не вярвам. Слайсът е първият удар, на който баща ми ме научи. Той е прекрасен учител, научи ме да играя тенис.“
„За мен най-хубавото е, когато ударя бекхенд по правата. Няма нищо по-хубаво. Но е много трудно – трябва тайминг, позиция на краката. Има много работа в този удар.“
„Движим се в посока, в която играта се е развила толкова много, че не виждам много играчи да се насочват към едноръкия бекхенд.“
