Тази година Стан Вавринка ще изиграе своя последен танц на Ролан Гарос. Швейцарецът разказа пред медиите за любимите си моменти от турнира и, разбира се, нищо не може да замени спечелването на Купата на мускетарите.
Stan The Man винаги ще остане в историята с насочения показалец към главата, шортите „бермуди“, с които стигна до мечтаната титла на Ролан Гарос през 2015 година, и със зрелищния бекхенд с една ръка, поразил редица съперници от 2002 г. насам.
„Чувствам се добре. Щастлив съм, че отново съм тук и че имам възможността да играя за последен път на Ролан Гарос. Разбира се, знам, че краят няма да е лесен, но засега съм спокоен и щастлив“ – каза швейцарецът.
Той говори и по любопитна тема – дали някога ще видим отново тенисист, играещ бекхенд с една ръка, да спечели Ролан Гарос.
„В момента е трудно да си го представим с доминацията на Карлос Алкарас и Яник Синер, но вярвам, че бекхендът с една ръка винаги ще съществува в тениса. Надявам се в бъдеще отново да има шампион от Големия шлем с такъв удар“.
В първи кръг тази година Вавринка ще играе с Артур Фис.
„От 25 години давам един и същ отговор: жребият не се избира. Никога не си пожелавам конкретен съперник и не чакам нещо определено – просто чакам жребия. Когато видях името му, веднага си помислих, че ще бъде страхотен мач. Той е един от играчите в най-добра форма през последните месеци, така че задачата ще бъде много трудна за мен“.
Бившият №3 в света сподели и какво най-много ще му липсва от тениса.
„Вероятно емоциите, които изпитваш по време на мач, особено на турнир като Ролан Гарос. Когато има толкова много хора и такава атмосфера, напрежението е огромно, но това е хубаво напрежение, дори понякога да е трудно за овладяване“.
Вавринка каза и откъде идва жестът с насочения показалец към главата.
„Мисля, че за първи път го направих в Австралия през 2014 година. Получи се напълно естествено. Беше по-скоро жест на празнуване, с който показвах, че съм успял да преодолея собствените си емоции и ума си; че съм успял да побеждавам най-добрите и да печеля големи мачове срещу съперници, които преди не можех да победя именно заради психиката и емоциите ми“.
Разбира се, най-любим остава споменът от 2015 година.
„Основният образ, който ще остане в съзнанието ми, е как се качвам по стълбите и излизам на корта през 2015 година. Това вероятно беше най-важният момент, който съм преживявал на Ролан Гарос. А що се отнася до любимото ми място… комплексът се промени много през годините. Преди имаше малък ресторант за играчите горе, който много харесвах“.
