„Имам серия, която трябва да спася.“
Стефанос Циципас използва социалните мрежи, за да напомни за една любопитна историческа серия. А след първите три турнира от Големия шлем през 2026 г. и развитието на US Open задачата вече е изцяло в неговите ръце.
I’ve got a 150-year streak to save.
— Stefanos Tsitsipas (@stefanos) September 5, 2026
От първото издание на Уимбълдън през 1877 г. досега във всяка календарна година поне един мъж с еднорък бекхенд е достигал до полуфинал на турнир от Големия шлем.
През 2026 г. това все още не се е случило.
На Australian Open, Ролан Гарос и Уимбълдън всички полуфиналисти играеха бекхенд с две ръце. Така US Open остана последната възможност серията, продължаваща вече близо 150 години, да бъде спасена.
А след отпадането на останалите представители на все по-рядко срещания удар Циципас вече е единственият тенисист с еднорък бекхенд, който продължава участието си в Ню Йорк.
Преди началото на турнира кандидатите не бяха много. Само шестима тенисисти в Топ 100 използват еднорък бекхенд – Лоренцо Музети, Денис Шаповалов, Стефанос Циципас, Даниел Алтмайер, Джовани Мпечи Перикар и Александър Ковачевич.
Към тях в основната схема бе и Григор Димитров, който също е сред най-разпознаваемите представители на класическия удар.
Един по един обаче всички отпаднаха.
Последният преди Циципас бе Шаповалов, който загуби в третия кръг от Бен Шелтън. Така гъркът остана сам в опита да продължи серията.
Любопитното е, че самият Циципас има сериозен принос тя да бъде жива и през последните години. Той достигаше до полуфинал в турнир от Големия шлем през 2021, 2022 и 2023 г., а през 2024 и 2025 г. тази роля бе поета от Лоренцо Музети.
Темата за изчезването на едноръкия бекхенд далеч не е нова.
През февруари 2024 г. за първи път от създаването на ранглистата на ATP през 1973 г. в Топ 10 нямаше нито един тенисист, който да изпълнява удара с една ръка. Именно Циципас бе последният представител там, преди да изпадне до №11.
Тенденцията продължава. През 2013 г. в Топ 300 е имало 62-ма тенисисти с еднорък бекхенд, докато през 2026 г. броят им вече е едва 19.
Причината е най-вече развитието на играта. Все по-високото темпо, мощта и високият отскок правят бекхенда с две ръце по-стабилно и практично оръжие, особено при ретур и в защита.
Но именно затова статистиката, оцеляла през поколенията на Род Лейвър, Джон Макенроу, Иван Лендъл, Стефан Едберг, Пийт Сампрас, Роджър Федерер и Стан Вавринка, изглежда още по-впечатляваща.
Циципас стигна до осминафиналите на US Open за първи път в кариерата си след победа над Иржи Лехечка с 2-6, 6-1, 7-6(3), 6-1. И трите му победи в турнира дойдоха след загубен първи сет, включително тази срещу шампиона от Синсинати Артур Фис в първия кръг.
Следващото препятствие е Бен Шелтън.
А, за да спаси историческата серия, Циципас трябва да направи още две крачки – да достигне до полуфиналите.
Така един от най-красивите, но и все по-застрашени удари в тениса вече има само един представител, който може да запази традиция, започнала преди почти век и половина.
