Renault Kadjar: Историята за една невидяна изложба

 от Сибина Григорова 

По магистрала на около 50 км. от София случайно забелязвам, че километражът показва 180 км. ч. Това е моментът, в който Renault Kadjar печели уважението ми. Натискам леко спирачка и обирам скоростта до 140. Давам си сметка, че тази кола, на която ден по-рано се качих с известен скептицизъм, за да мина маршрута София – Букурещ – София, има с какво да ме изненада.

Reanult Kadjar Black Edition TCe 160 к. с. GPF, бензин, ECD на цена от 59 810 лева*. Това са пълните “три имена” на кросовъра, който тествам.

Последното Reanult, което карах, беше година по-рано –  при премиерата на фейслифтнатия Captur, в Копенхаген. Като цяло: нямам дълбоки познания за марката, но още си спомням, че Reanult Clio беше в списъка ми за първа кола, поставена там от моя приятел, понастоящем съпруг. Продължението на историята е, че купих зад гърба му Ford Ка, без да си давам сметка за последвалите подигравки – “ето какво става, когато жена сама си купува кола”. Седемнадесет години по-късно всичко е забравено и, ако не броим един крайно симпатичен Land Rover Evoque, обявен веднага за “супер женски”, другите ни коли са толкова мъжки, че един полицай на наказателен паркинг ме пита: „Госпожо, много ми е интересно какво возите в това комби!”

Животът ме срещна по весел начин с Renault Kadjar. Тестдрайв в изцяло женска компания, в която преобладаваха представители на това, което се нарича инфлуенсъри и блогъри – модерна професия, с може би интересно бъдеще. Тъй като инфлуенсърите или нямаха книжки, или бяха карали само “градско”, на нас – трите неинфлуенсърки с книжка, се падна честта да караме до Букурещ и обратно. Достатъчно километри, за да си създадеш добро впечатление за един автомобил.

багажникът на Renault Kadjar

Както се вижда и от снимката, багажникът е доста щедър

Reanult Kadjar е средният по размер кросовър. Той се позиционира в златната среда между Captur – кросовър на базата на доброто старо Clio, направило немалко пари за компанията си, и седемместния Koleos, който съм карала съвсем за малко, колкото да запомня ключа под формата на  карта и огромния вертикален айпад на централната конзола.

Kadjar е важна кола за екипа на Reanult, защото на него се разчита да пребори  гъстата конкуренция: като се започне от Nissan Qashqai и се премине през Kia Sportage, Ford Kuga, Peugeot 3008, Honda HR-V, Hyundai Тuscon, Volkoswagen Тiguan, Skoda Karoq… Сегментът е супер пренаселен, но и интересът на клиентите, в последно време, е концентриран почти изцяло в кросовърите и SUV-тата.

Все пак да споделя защо бяхме тръгнали точно в този състав и то точно към Букурещ 

Нашата обща цел беше изложбата Renault Art Collection – 50 годишна колекция от произведения на изкуството на Renault**, която в този период гостуваше в Националния музей за съвременно изкуство в Букурещ. Тук новините са две – едната е, че Румъния има национален музей за съвременно изкуство, а втората, че дори и да я гугълнете в пристъп на любопитство „Renault Art Collection – 50 годишна колекция“, ще е доста късно, защото действието се развива през април.

Мога да ви успокоя – ние също не видяхме изложбата, но затова по-късно. Като компенсация, ще ви препоръчам един доста интересен ресторант, в случай, че се озовете случайно или преднамерено в Букурещ.

Renault KADJAR е представен за първи път в продуктовата гама на компанията през 2015 г. Според Renault, той бързо се налага на пазара сред конкурентите в SUV сегмента.

Няколко са факторите, които печелят публика. Първото е, разбира се, цената и второто – възможността на Renault да се възползва от опита на Nissan в системите за задвижване на четирите колела и офроуд качествата.

Като добавим и съюза с Даймлер – бащата на Mercedes, в областта на двигателите, вече стъпваме на едно стабилно ноу-хау, което може да даде доста пазарно предимство. На практика, под капака на този Kadjar, който си пореше по магистрала със 180 км.ч., има нов 1,3-литров четирицилиндров турбо двигател, който е споделен с, познахте, най-новия Qashqai и сегашния Mercedes A-Class.

И това е факторът, който продава повече от външния вид.

Въпреки че … .

Според Renault, на база на обратна връзка от техните клиенти, основната причина за избора на Kadjar е външният вид. На мен лично поведението на колата на пътя ми направи по-добро впечатление, отколкото външният вид, но това е въпрос на вкус и на приоритети.

Новите елементи включват по-широка решетка с нови хромирани елементи и по-стилни и по-цветни брони. В зависимост от нивото на оборудване, в преработената задна броня са добавени елементи от хром, както и  радиоантена тип „акула“.

Както може би предполагате, колите за тест драйв винаги са най-доброто, което може да покаже моделът. Цветът е новият син „Метал“, а нивото на оборудване е Black Editon: 19 цола черни джанти, стъклен покрив, странични огледала в черен цвят и др.

Две неща, които по-скоро не ми харесаха. Едното е височината на колата. Тази средна височина – поради размера на Kadjar, за мен не е е супер комфортна, но аз така или иначе не съм най-дивия фен на кросовърите. При висока скорост губя усещането за пътя, а в същото време и в града не си истински висок. Точният размер на просвета е 200 мм, а на височината 1.6 м.

Renault Kadjar gear box

И второто, което е въпрос на дизайн, съответно и на вкус – става дума за скоростния лост. Той представлява масивна ръкохватка върху несъразмерно тънък лост.

Renault Kadjar интериор

Отбелязвам и две важни неща – седалките и воланът. Седалките са обновени, като вече имат настройка и на дължината. Също така включват пяна с двойна плътност, за повишаване на комфорта и предотвратяване на умората при дълги пътувания, а по-твърдите странични усилвания осигуряват по-добра поддръжка. От второто ниво на оборудване нагоре всички са с лумбална настройка – ако никога не ви е болял кръст, може и да не оцените това, но аз държа на тази екстра.

Коженият волан с декоративни шевове (опция) е удобен – нито много дебел, нито много тънък, приятен за работа, с логично подредени копчета, без да прелива от функционалности.

Няма да се спирам на свързаностите на колата и мултимедията – на практика имате всичко при добро съотношение цена-качество. В този клас не можете да очаквате мултимедия с големина на лаптоп, нито bespoke аудио система. Във високото ниво на оборудване ще имате Bose.

И така – тръгваме от София към Дунав мост и след това към Букурещ. Пътят е малко по-лош от това, което можете да си представите. На места е красиво, а на други – има още какво да се желае. 

Това, което ни изиграва лоша шега и силно ни отдалечава от 50 годишната изложба на Ranault, са малки участъци от изрязан асфалт и силният насрещен трафик в делничен ден.

Както може би вече се досещате, една от колите пука гума, което води до реорганизация в плана. Пътна помощ за тях, а останалите две коли се отправяме към село Мечка, община Иваново. Там ще обядваме. Ще гледаме мача на Григор срещу Надал на корт „Рание III“ в Монте Карло. И ще чакаме.

Навън вали неприятно, а ние се намираме в ресторанта на Винарски комплекс „Седем поколения“, разположен непосредствено до река Дунав, на 30 км западно от Русе.

село Мечка, хотел Седем поколения

Докъдето ни стига погледът виждаме лозови масиви. Инфлуенсърите пият вино, ние чакаме. Хотелът е собственост на българския емигрант Любен Рабчев, заминал преди 50 години в Калифорния. Неговото кюве*** 2012 е спечелило златен медал на престижното винено състезание AWC във Виена. Както казваха гимнастичките, в една нелепа реклама на лотарията, ние кювето само го миришем.

Самият Любен Рабчев не само, че е интересна личност, но и се намира на съседната маса. Току що е пристигнал с близките си от Америка. Разменяме няколко думи с него.  Казва, че прекарва всеки шест месеца в България. В ресторанта може да разгледате неговата автобиографична книга – “От Калифорния до Стълпище”, издателство Колибри.

Една от блогърките разгръща книгата и резюмира “Бил е на лагер в Америка и е останал там!”.

“Не е бил на лагер, дете! Бил е в лагер по времето на комунизма!!! Има малка разлика!”, подскача до тавана шофьoрката на червения Kadjar.

И наистина, през 68-ма Любен и бременната му приятелка се скриват във влака от Загреб за Мюнхен в кухина над тоалетната. Това е четвъртият му опит да избяга от България. Този път успява. Пътуват така в продължение на часове. Във Виена го арестуват и го транспортират до австрийски емигрантски лагер, където се ражда дъщеря му. След това тримата  заминават за Ню Джърси.

Любен е трето поколение винопрозиводител. Прадядо му е учил винарство във Франция. От него Любен наследява и страстта към виното, а една книга със снимки на небостъргачи предрешава живота му в Америка. Нататък историята му е не по-малко интересна, но може би е по-добър вариант да прочетете биографичната му книга.

Сагата със спуканата гума се оказва дълга. Пет часа по-късно другият син Kadjar се появява по резервна гума и с анонса, че може да вдига най-много 90 км. ч. Разочарованието ни се оказва крайно излишно, защото след Дунав мост по-бързо не може да се кара. Пътят е в ремонт и всички се движим в една лента в продължение на километри.

Пристигаме в Букрещ по тъмно, а трафикът е интензивен. Решаваме, че нямаме време за настаняване в хотела, затова се отправяме директно към ресторанта.

Ресторантът е истинска находка – казва се The Artist. Негов създател е холандецът Пол Опенкамп, който е женен за румънка. Именно тъща му събужда любопитството му към румънската храна. Самият Пол работи по ресторанти от 14- годишен. Храната в ресторанта е преживяване. 

Restaurant The Artist, Bucharest

Супата е в епруветка, основното от дегустационното меню се поднася в лъжици, а от десерта се вдига як пушек. Пол е бил готвач на най-голямата и луксозна яхта в света – “The World”. Можете да си представите какви са били клиентите му! Наистина, ако сте Букурещ, минете оттам поне за десерт и кафе.

Дунав мост

С късната вечеря свършва и програмата ни. На другия ден обръщаме към София. Вече съм свикнала с колата. Обратният път обаче също не се оказва безоблачен. От небето над България се изсипва потоп, който скрива дупките по пътя. Около нас има колони от тирове. Изпреварваме – с газ до ламарината, и после пак караме бавно. 

Ще ви разкажа малко и за двигателя, защото ми се струва голяма selling point за Renault. Новото Renault KADJAR е с бензинов двигател TCe 140, който за първи път е използван при Scenic, а след това при Megane. Четирицилиндровият двигател е разработен в сътрудничество с Daimler. Предлага се в три версии: TCe140 GPF с ръчна скоростна кутия, TCe 160 GPF – с ръчна скоростна кутия и TCe 160 GPF – с автоматична скоростна кутия, каквато имаме ние.

Не стигаме дотам да тестваме офроуд способностите на Kadjar, но си мисля, че и никой от притежателите му няма да го подлага на по-сериозни изпитания, извън двете седмици сняг през зимата и обичайните за пътния ни пейзаж неасфалтирани участъци или дупки.

По отношение на концепцията на ходовата част – тук приликите са с Nissan. Трансмисията 4WD на Renault KADJAR се възползва изцяло от опита на Nissan.

Колата има достъп до три различни режима на работа. 2WD: трансмисията е свързана само с предните колела за намаляване разхода на гориво. При Auto: вградената електроника автоматично разделя въртящия момент между предната и задната ос в зависимост от нивото на сцепление, като до 50% от въртящия момент може да бъде прехвърлен към задната ос. При  Lock: централният диференциал е заключен за постоянно прехвърляне на 50% от въртящия момент към задната ос. Този режим е за движение по груби и неравни повърхности и е ограничен до 40 км/ч.

Всички режими са достъпни посредством въртящ се контролер на централната конзола.

Може би вече разбирате защо се движа със 180 к.с. по магистралата.

Колата обаче няма нищо против.

––––––

*Стартова цена на модела е 38590 лв.

**Renault Art Collection е оригинална колекция, формирана по интересен начин. През 60-те години –  време, в което съвременното изкуство все още има ограничена аудитория, художниците започват да се интересуват от непрекъснато растящия индустриален свят. В този контекст Groupe Renault дава достъп на артисти до свои сгради и фабрики. Някои от произведенията, създадени по време на това сътрудничество, остават притежание на компанията. В резултат на това днес колекцията включва повече от триста произведения, дело на художници от различни страни и с различни практики. Сред тях са основни фигури в историята на изкуството, както и утвърждаващи се съвременни художници.

*** кюве – висококачествено вино, произведено в определени бъчви;

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.