По това време от годината трябваше да има екшън в тениса, но заради пандемията от коронавирус ситуацията е по-различна. И все пак през годините сме се наслаждавали на феноменални битки, които все сме си казвали, че трябва да изгледаме още веднъж. Накрая обаче или актуалните мачове не позволяват това, или се събира прекалено много тенис и нямаме време за друго. В условията на пандемия ситуацията поне е идеална да се разровим в архивите и да си спомним двубоите, заради които години по-късно настръхваме. TennisKafe.com ви представя рубриката „Да си припомним“, в която ще ви върнем на някои от най-епичните тенис мачове. Кой е вашият любим? Защо?
Преди Серина Уилямс имаше и Винъс. Лесно е да забравим този факт днес, тъй като последният седми „мейджър“ триумф на американката бе преди 12 години на Уимбълдън. Сестра ѝ се превърна във феномен отвъд границите на тениса, но Винъс продължава да е в играта, макар и към нейния край – на 17 юни навършва 40 години.
Преди точно 15 години обаче по-голямата от двете сестри Уилямс беше в подножието на върха, въпреки че пристигна на „свещената трева“ в Лондон разочарована от загубата си на Ролан Гарос от една 15-годишна българка – Сесил Каратанчева. Американката изпадна от топ 10 и страдаше на корта. Хората казваха, че другите ѝ интереси ѝ пречат да се представя на ниво, припомняйки, че достигна първия си „мейджър“ финал едва на 17.
Уилямс обаче неимоверно вдигна нивото на тревната настилка, където вече бе спечелила две титли на Уимбълдън. 2005 сякаш беше нейната година – достигна до финала, след като отстрани действащата шампионка Мария Шарапова в една истинска класика. В решителната битка обаче от другата страна на мрежата беше световната №1 Линдзи Дейвънпорт – една от тенисистките, които удрят топката най-чисто може би в цялата история на играта.
No. 6 in our countdown of Top 10 #Wimbledon Memories is Venus Williams’ win over Lindsay Davenport in the 2005 final.
“Every time the chips were down for Venus, she played unbelievably,” Davenport said.
Read more: https://t.co/IZpSlzRnYk pic.twitter.com/ydlvQDWIJw
— TENNIS (@Tennis) July 18, 2018
Водачката в ранглистата пое контрол и диктуваше темпото от основната линия. Беше прецизна и агресивна и скоро стигна до шанс да сервира за трофея при 6-4 6-5.
Тогава обаче нещо във Винъс Уилямс се отключи – някаква психическа сила, която откри дълбоко в себе си. Последваха три уинъра от посрещане и 25-годишната американка остана в играта. После взе гейма си на нула, а в тайбрека се наложи със 7-4 и вече психологическото предимство бе на нейна страна.
Когато Дейвънпорт отново намери себе си и проби в третата част, Винъс веднага отговори с рибрейк. При 4-5 и 30-30 обаче Уилямс направи двойна грешка и остана на точка от поражението. Въпреки всичко отново показа класата си и завърши бекхенд по правата, който сякаш обърна всичко в този гейм, сет, мач и турнир. След два часа и 46 минути Винъс вдигна победоносно ръце в един от най-великите финали при дамите на Уимбълдън – 4-6 7-6(4) 9-7.
Припомнете си този мач, който накара всички фенове да затаят дъх и в продължение на почти три часа да усещат напрежението и динамиката от двете страни на мрежата. Истинска класика!
