В новата ни поредица Digital detox ще ви представим личности, които имат интересно ежедневие, а тенисът минава като тънка червена линия през живота им, без да е тяхно професионално занимание. Рубриката е с подкрепата на Депозити с бъдеще от BNP Paribas. Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече: deposits.bnpparibas.bg
Самият Павел Врачев е детокс. Един от хората, с които общуването някак винаги става радост. Човек, който трайно и крайно е превърнал хобитата си в професии, и на мен ми се струва, че това е съвсем близо до щастието. Говори френски без акцент или както сам се шегува “с швейцарски акцент”. Последната зима беше капитан на лодката на българската експедиция на Антарктида.
Ако трябва да прогнозира финала на Уимбълдън, би написал името на Новак Джокович.
Павел е от хората с които след като веднъж се запознаеш, искаш да продължаваш да ги познаваш. Той е от светлата страна на живота – проверка и живо доказателство на поговорката „Който пее, зло не мисли“.
По образование е инженер по електроника, известно време имаше компания, която работи в тази област. Но, както казва и той – „след около 20 години разбрах, че не съм много добър мениджър, и пак се върнах към приключенията“.
Завършва МЕИ, там по това време се основава яхт-клуб, и така научава ветроходството. В същото време свири на китара и участва в рок група, с която работи 15 години в скандинавските нощни клубове.
Познаваме се чрез рок групата му Ритъм Бойс – правеха уникален купон на курорта „Русалка“, когато той беше част от френската ентъртейнмънт ваканционна компания Club Med.
После свиреха и по големите аматьорски тенис турнири на в. “24 часа” и в различни клубове в София. И разбира се, че рокът беше много як, но по-ценното беше страхотното настроение, което създават.
Павел създаде и уникална атмосфера с изпълненията си в MG Tennis Club, където екипът на „Тенискафе“, заедно с Френската търговска камара, покани приятели и партньори да гледат на живо финала на Ролан Гарос.
Сега е събрал страхотна акустична банда – Acoustic Addicts. Павчо свири на китара и пее, Тони Чембъра от „Монолит“ – също, а Радо свири на контрабас. Рок на две кухи китари и контрабас!
Та, Павчо свири и пее, ама това е през зимата, и когато не е в Антарктида или на ски, а през лятото обикаля топлите морета като капитан на яхта.
Когато искам да се измъкна от гъстата информационна и дигитална каша, в която живея, му се обаждам, а той ми говори за „ледената супа“ около Ливингстън.
TennisKafe.com
