Вики Томова пред Карин Околие: Топката, изпратена от Серина, те помита. В тениса има баланс и след всеки неуспех идва успехът

Вики Томова пред Карин Околие: Топката, изпратена от Серина, те помита. В тениса има баланс и след всеки неуспех идва успехът

С Виктория Томова се познаваме от един лагер на Белмекен, където се срещнахме случайно, а после се сприятелихме. Тя е първият ми гост в рубриката Кари се обажда/Kari’s calling, в която ще интервюирам известни спортисти. Аз съм Карин Околие, състезател по лека атлетика.

Срещаме се с Вики в един от малкото й свободни дни между две пътувания. Предстои й да играе в Будапеща на Hungarian Ladies Open. В София е само за 3 дни. Казва ми, че е малко замаяна от темпото на изминалите месеци. В началото на годината Виктория игра мача от квалификациите на Australian Open, а след това замина за Полша за мачовете от Fed Cup. Между двата полета е имала съвсем малко време, а трябва да се адаптира и към часовата разлика и 30-те градуса в климата.

„Въпреки това играх добре!”, казва Вики, което ме навежда на мисълта, че през годините тялото и психиката ѝ малко или много са привикнали към подобни условия на честа смяна на полети, дестинации и турнири. На мен сигурно ще ми трябва седмица, за да се съвзема от подобен път.

Миналата година беше най-силната за Виктория Томова в женския тенис, като най-паметният момент е срещата й на корта със Серина Уилямс на Уимбълдън. Задачата й за тази година е да влезе в топ 100

DSC_3299

– Да започнем от самото начало. Как започна да играеш тенис? Беше ли по твое желание или по желание на някой родител?

Преди  да започна с тениса танцувах латино-американски танци, мисля, че бях на 4г. Бях най-малка в цялата група. Не се позволяваше на родителите да присъстват на репетициите. Бях свикнала майка ми да ме чака винаги отвън, но след една репетиция излязох по-рано, а нея я нямаше. Изпаднах в паника и толкова се уплаших, че повече не стъпих в залата по танци.

Няколко месеца след това баща ми ме записа на тенис. Той много харесва спорта.  Идвам от спортно семейство, дядо ми е футболист, така че за родителите ми беше много важно да тренирам нещо, дори за здраве.

Любовта ми към тениса беше мигновена. Започнах да тренирам в група с деца, което правеше тренировките много забавни. Мисля, че днешните родители допускат грешката директно да запишат децата си на индивидуални уроци, като по този начин ги лишават от играта и забавлението, което трябва да дойде преди професионалната игра.

 – Какво би жертвала, за да се изкачиш още в ранглистата и какво си жертвала досега?

 Осъзнавам, че времето ми на корта е ограничено, затова бих дала всичко, докато мога да играя – бих инвестирала времето си в още тренировки и турнири.  Вчера, например, ми беше първият ден вкъщи от 2 месеца насам. Това, което трябва да жертвам е времето за семейството ми и това да бъда вкъщи срещу подготовката за състезанията.

DSC_3219

– С това ли се свиква най-трудно?

Именно времето, което прекарвам далеч от семейството си. Първото ми сериозно пътуване като състезател сама беше на 13-14 години с ITF (International Tennis Federation) отбора. Той се състоеше от няколко момичета и момчета от цял свят, постигнали добри резултати на турнири. Отсъствах цял месец, за да бъда на този тренировъчен лагер, който включваше и няколко турнира. Бях напълно сама, не познавах никого.

Помня и първото ми голямо пътуване – тогава бях на 9г. и с баща ми заминахме за Щатите без да знаем и дума на английски. Прекарахме там 3 месеца. Още с пристигането съм започнала да плача за майка ми. На баща ми му е било много тежко и притеснено. Пътуването ми има много прилики с това на Шарапова, описано в биографията ѝ.

– Това ли е любимата ти автобиография?

– Не, Обожавам книгата на Агаси – Open, която съм съм чела няколко пъти.

DSC_3211

– Към кой тип играчи можеш да спаднеш – посветените изцяло на тениса и, които не мислят за нищо друго, или от тези, които се наслаждават на всичко – пътувания, нови хора, култури…

– Определено спадам към посветените на тениса и почивката. Когато пристигна ново място предпочитам да си взема вана и да почета, пред това да обикалям в разглеждане на забележителности.

– Мачът със Серина ли и най-паметният момент за теб от миналата година? Разкажи ми как мина денят ти тогава – как се подготви за него, беше ли притеснена? Изобщо какво си помисли, когато разбра, че ще играеш със Серина Уилямс?

Самото ми излизане на централния корт на Уимбълдън беше наистина паметен за мен момент. Никога не бях излизала на този корт, какво остава да играя пред толкова много хора. Централният корт на Уимбълдън не може да се сравни с никой друг корт от турнирите от Големия шлем. Той е просто грандиозен – духът и обстановката са уникални. Често ме питат коя настилка и турнир са ми любими – любимо ми става мястото, на което играя добре.

Денят на мача със Серина, започна като всеки друг състезателен ден. Нямах проблеми да заспя предишната вечер, но в деня на мача определено усещах притеснение. Събудих се, закусих, отидох на корта и направих загрявката си. Нещо, което правя преди всеки мач. Имах възможността да погледам Федерер от много близо, който играеше на корта преди нас. Съблекалнята беше реновирана и съчетаваше модерни елементи с класическо дърво. Беше красива. Съблекалнята е мястото, където всеки играч може да остане насаме със себе си, да послуша музика или да гледа мачовете, които се провеждат на големите екрани.

Много специален е моментът, в който те извеждат на корта. Имаше специален човек, който ме съпроводи. Минахме през място, където всички членове на клуба бяха с костюми и станаха на крака.

Чувствах притеснение дали ще се справя добре, все пак излизах срещу най-добрата в света. Тя удря топката като същинска машина, а сервисът ѝ е мъжки. Ако трябва да бъдем честни, топката, изпратена от Серина, те помита. Във втория сет се окопитих и отпуснах.

DSC_3238

– Какво ти каза тя на мрежата?

Често ми задават този въпрос. Всъщност ми каза, че съм играла добре и ме поздрави. Аз на свой ред ѝ казах, че винаги ми е било мечта да се изправя срещу нея. Тя се изненада, “Oh, really?!” – това ми каза и ми благодари.

– Каква е Вики извън тениса?

Понякога съм мълчалива. Преди бях затворена, но в последните години работя над това. Над комуникацията ми с хора.

Обичам да преоткривам нови места в България, като теб. Харесвам ми да планинарствам и да бъда сред природата.

– Имаш ли много приятели или кръгът от близки хора е тесен?

Кръгът ми е доста тесен. Имам една стара приятелка от детството, която живее в Хърватия, но това не ни пречи да поддържаме прекрасни отношения. Още една, която живее в Стара Загора, а третата си ти! Но това вече го знаеш, хаха.

Нямам приятелки на корта, 90% от жените там са странни, по принцип тези от Балканските страни сме по-топли.

– Когато тренирам много или имам състезание заспивам трудно. При теб случва ли се това и как го бориш?

Имам навика да премислям нещата и понякога това ми пречи да заспя, но се опитвам да насоча мисълта си към нещо положително и успокояващо. Нямам някаква рецепта, но просто гледам да изключа неприятните, негативни мисли.

– Каква е мотивацията ти да продължаваш след неуспех?

След толкова години игра съм се научила, че пораженията са неизбежни, но те никога не продължават до безкрай. Има баланс и след всеки неуспех идва успехът. Изправям се, защото знам, че съм го правила и преди.

tomova 1

– Как се справяш с живота на път и кои са нещата, които задължително присъстват в куфара, освен ракетата и екипировката?

– Нещо, което не пропускам да взема, е възглавницата ми за път, хаха. Без нея съм изгубена или поне вратът ми. Другото по-сантиментално нещо е плюшена играчка. Всеки път взимам различна. Последната беше подарък от брат ми за Australian Open. Така той беше до мен.

– Спортната психология е много важен елемент от професионалния спорт. Как тренираш психиката си?

Наясно съм и планирам да се заема с нея по-професионално в бъдеще. Към момента правя упражнения за дишане, които ми помагат да се отпусна преди мач. В тениса е изключително важно да си отпуснат и спокоен, за да удряш добре.

– Никой спортист не постига успехите си сам. Кои са хората в твоя екип?

Екипът ми се състои от моя треньор, кондиционен треньор, доктор и физиотерапевт. Но не на последно място и приятелят ми, който ми помага изключително много в областта на менажирането. Едва ли бих се справила без него или някой друг член от екипа ми.

– Как си представяш бъдещето след тениса?

Да си призная, не съм мислила в тази посока. Много съм фокусирана върху кариерата си, но, разбира се, искам да създам семейство и може би да продължа да се занимавам с тенис, като треньор. Защо не и да направя школа за деца, подобно на много тенисисти. Според мен имаме нужда именно от това.

Благодарим за гостоприемството на By The Way и „Книгата“

 

*Карин Околие е лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Това интервю е част от нейна авторска поредица в блога й.  


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH