В спорта ежедневно се използват думи като „кураж”, „смелост”, „болка” и „страдание”. Дик Уилям обаче един човек, изпитал истинското значение на тези думи. Той не само е шампион на двойки от Уимбълдън и ветеран от Войната, но е и един от хората преживели крушението на Титаник.
Ричард Норис Уилямс II умира преди 49 години и е един от най-известните тенисисти на своето време, заради атрактивния си атакуващ стил, с който радва публиката в началото на миналия век. Той има успехи на двойки и на сингъл.
Роден е в Женева през 1892-а с родители американци и прекарва детството си в Швейцария, където в енгов треньор се превръща баща му Чарлс Дуейн Уилямс (потомък на Бенджамин Фрнаклин). През 1912-а Уилямс и баща му се отправят на пътуване през океана на борда на лайнера Титаник. По време на трите часа, през които корабът потъва след сблъсъка с айсберга, двамата мъже помагат на останалите пасажери да се доберат до спасителните лодки. След като качили и последния човек на лодките, двамата се отправили към мостика, но бащата бива убит от отломките на рушащия се кораб.
Дик Уилямс успява да скочи във водата и да се докопа до полупотънала лодка, заедно с още 30 души. Прекарват следващите 6 часа от кръста надолу в ледените океански води,а, когато помощта идва, едва 11 оцелели се качват на парахода Карпатия. Там Уилямс среща друг тенисист, който преживява корабокрушението – Карл Бер, който губи финала на Уимбълдън при двойките през 1907-а.
На спасителния кораб един лекар казва на Уилямс, че краката му са толкова увредени от студа, че може да се наложи ампутация, но той му отвръща, че ще се нуждае „от тези крака” и обикаля палубата в опит да възстанови циркулацията на кръв.
Удивително шест седмици след това Уилямс участва в турнир и го печели. Две години по-късно пък триумфира и в надпреварата US Nationals (по-късно US Open), след като отстранява не кой дае, а именно Бер в четвъртфиналите. След още две години повтаря успеха си на турнира, който днес е част от Големия шлем.
Уилямс влиза в Харвард, където два пъти печели шампионата между колежите, но през 1916-а се записва в армията на САЩ. Получва няколко медала за храброст по време на службата си през Първата световна война, след като се сражава на френска земя.
След Войната Уилямс се връща към тениса и продължава да просперира. Той е описван като смел играч, който обича да поема рано топката и винаги търси уинъра, дори на втори сервис. Според аналите успява да спечели сет само за пет минути срещу бившия №1 Бил Тилдън.
Уилямс дебютира на Уимбълдън още преди Войната през 1913-а, когато достига четвърти рунд на сингъл, но следващото му участие е едва през 1920-а. Тогава достига чак до четвъртфиналите. Най-доброто му постижение на сингъл в през 1924-а, когато губи полуфиналния си двубой срещу Рене Лакост.
По-големите му успехи обаче идват при двойките в тандем със сънародника си Чък Гарланд в рядката комбинация от представители съответно на университетите Харвард и Йейл. Той печели единствената си титла от Уимбълдън през 1920-а. На полуфиналите двамата побеждават двойката Тилдън-Джонсън („Големия” и „Малкия Бил”), които година след Войната доминират в мъжкия тенис.
На финала Уилямс-Гарланд побеждават британско-ирландския тандем Кингскот-Парк с резултат 4-6, 6-4, 7-5, 6-2. „Това беше денят на Уилямс. Той бе мозъкът зад победата и се отличаваше в мача. Опонентите търсеха бекхенда му, преди да разберат, че той винаги правеше брилиантни рертури през централната линия. След това атакуваха форхенда му, само за да разберат силата на този му ретур. Играта на Уилямс бе безупречна във всяко отношение”, пише Асошиейтед прес след успеха.
Уилямс стига финала и през 1924-а в тандем с Уоти Уошбърн, но този път губи от двойката Франк Хънтър-Вини Ричардс. Ричардс и Уилямс стават партньори през 1925-а и 1926-а, когато печелят и защитават титлата си на US Nationals.
През 1924-а Уилямс печели и Олимпийските игри при смесените двойки с Хейзъл Уайтман. Те остават действащи победители в тази дисциплина цели 88 години, тъй като тя бе включена отново в олимпийската програма едва за Лондон 2012-а.
Освен всичко останало Уилямс има успехи и за Купа Дейвис. Той е капитан на САЩ, когато страната печели неофициалното световно по тенис 6 поредни години от 1921-а, а после води тима на страната си и при загубата от Великобритания на финала в Уимбълдън през 1934-а.
Уилямс ще бъде помнен като скромен и смирен човек, който умира на 77 години през 1968-а. Смята се, че сърдечните му проблеми са причинени именно от преживяването на Титаник през 1912-а.
Според внучката му Лидиа Грифин, Уилямс не се е връщал към миналото: „Никога не говореше за Титаник или за тенис преживяванията си. Имаше всички тези страхотни трофеи, но гледаше практически на тях. На коледа си сервирахме печеното месо в трофея му от Уимбълдън.”
TennisKafe.com
