1 октомври 1988 г. е една от най-паметните дати в историята на тениса. Преди точно 33 години Щефи Граф побеждава Габриела Сабатини с 6-3, 6-3 на финала на Олимпийските игри в Сеул. Това е най-добрата кулминация на един невероятен за германката сезон, след като в предходните месеци тя е триумфирала с титлите и на четирите турнира от Големия шлем. По този начин тя постига нещо невиждано и до днес не само в женския, но и в мъжкия тенис, като специално по този повод е измислен терминът „Златен шлем“.
Пътят на германката към върховете на спорта обаче е също толкова интересен. През 1982 г., когато е едва 13-годишна, тя става най-младата тенисистка в WTA тура. Две години по-късно тя печели демонстративния турнир на Игрите в Лос Анджелис, като това поставя началото на стремглавото ѝ изкачване в йерархията на професионалния тенис. През 1985 г., когато е едва на 16-годишна възраст, Граф достига до полуфиналите на US Open, където претърпява поражение с 2-6, 3-6 от тогавашната доминаторка Мартина Навратилова.
През следващия сезон германката печели първата си WTA титла, като триумфира на турнира в Хилтън Хед, след което достига до втори пореден полуфинал на Откритото първенство на САЩ. Под ръководството на своя баща Петер Граф, през 1987 г. Щефи осъществява големия си пробив, като побеждава Навратилова на финала на Ролан Гарос, след което обаче губи от нея в заключителните сблъсъци на Уимбълдън и US Open.
На 17 август 1987 г. Граф дори успява да се изкачи до върха на световната ранглиста, измествайки от там Навратилова, която заема първата позиция почти неизменно от 1982 г. Следващият сезон се превръща в най-успешния не само в кариерата на германката, но и в цялата история на тениса. Граф започва триумфално годината, побеждавайки Крис Евърт на финала на Australian Open (6-1, 7-6), а в заключителния сблъсък на Ролан Гарос провежда истинска наказателна акция, като разгромява Наташа Зверева с 6-0, 6-0 за 57 минути – най-краткия финал в историята на Големия шлем.
Успехите продължават на Уимбълдън, където Граф прекъсва изумителната серия от шест поредни титли на Мартина Навратилова, побеждавайки я с 5-7, 6-2, 6-1 на финала в „Ол Ингланд Клуб“. Възходът на германката продължава с пълна сила и на финала на US Open тя триумфира с 6-3, 3-6, 6-1 над Габриела Сабатини, спечелвайки първия календарен шлем в тениса след този на Маргарет Корт през 1970 г.
Само 10 дни след триумфа в Ню Йорк, световната номер 1 пристига на Олимпийските игри в Сеул като изявен фаворит. Графикът на германката е толкова натоварен, че тя дори няма време да отпразнува титлата от Откритото първенство на САЩ.
Граф се тревожи, че няма да се представи добре в Южна Корея, но опасенията ѝ се оказват напълно неоснователни. С всеки изминал мач тя играе все по-силно, а на полуфинала разбива 8-мата в ранглистата Зина Гарисън с 6-0, 6-2. На финала отново я очаква Габриела Сабатини – единствената тенисистка, която е успяла да запише победа срещу Граф в онази година.
Двубоят започва по-добре за аржентинката. Сабатини пропуска три брейкпойнта още в първия гейм, но малко след това успява да пробие за 3-2. Бъдещата шампионка на US Open обаче не успява да запази самообладание и броят на грешките ѝ се увеличава значително, което помага на Граф да обърне резултата и да спечели първия сет с 6-3. Германката печели и втората част със същия резултат и по този начин постига първия и засега единствен „Златен шлем“ в историята.
Успехите на Граф обаче далеч не приключват със златото в Сеул. Тя остава на върха в ранглистата до 1991 г., когато е изпреварена от Моника Селеш. След нападението срещу Селеш през 1993 г. германката успява да си върне лидерската позиция, а през 1997 г. записва рекордно постижение от общо 377 седмици като номер 1 в света.
През 1995 г. Граф печели титлата на US Open, като по този начин се превръща в единствения играч в историята, печелил поне по четири пъти всички турнири от Големия шлем. Последният голям триумф на германката е на Ролан Гарос през 1999 г. След края на сезона великата шампионка прекратява кариерата си с общо 22 титли от Големия шлем. Това ѝ отрежда трето място във вечната ранглиста след Маргарет Корт (24) и Серина Уилямс (23).
TennisKafe.com
