Моника Селеш ще остане в историята на спорта със своите девет титли от Големия шлем, осем от които спечели като тийнейджър. Също така заради факта, че достига до №1 в световната ранглиста едва на 17 години и заема тази позиция в продължение на общо 178 седмици.
През 1996 година тя печели последния си „мейджър“, състезавайки се под американския флаг. Това се случва на Australian Open , когато Моника вдига над главата си общо четвърто отличие в Мелбърн. Три години по-рано се случва един от най-шокиращите инциденти в тениса.
На 30 април 1993 година американската тенисистка от сръбски произход е наръгана с нож в гърба, под раменете, по време на мач с българката Магдалена Малеева. Инцидентът става на турнира в Хамбург, а извършителят е 38-годишният Гюнтер Пархе, който е фен на Щефи Граф и по този начин иска да помогне на немската тенисистка да се изкачи отново на върха в женския тенис, където по това време е именно Селеш.
Нападението по време на мача поставя сериозно въпроса за сигурността на играчите. Веднага след като е наръгана, Селеш е закарана в болница. Раната ѝ е точно между лопатките на гърба и е с дълбочина 1,5 см. Тя заздравява бързо, но на Моника й трябва повече време за психическа пренастройка.
Първоначално се смята, че тенисистката може да е жертва на политическо нападение заради югославския си произход. Преди това Селеш е получавала смъртни заплахи покрай конфликтите в бивша Югославия. Немските власти обаче доказват, че нападателят на тенисистката е психически нестабилен.
След трагичния случай Моника не се завръща на корта повече от две години. Тя никога повече не постига предишния си успех въпреки някои епизодични победи. Освен това тенисистката е шокирана от болестта на баща си. Изпада в депресия и започва да изпитва все по-големи проблеми с прекаляването с храната. През 1998 г. Карол Селеш губи петгодишна борба с рака и напуска този свят, което поставя допълнително бреме на раменете на тенисистката.
Последният си мач Селеш играе през 2003 г., а официално излиза от тениса през февруари 2008. Списание „Time“ я определя за една от 30-те тенис легенди на всички времена.
Селеш е родена в Нови Сад на 2 декември 1973 г. Тя е с унгарско потекло, но се състезава за Югославия, а през 1994 г. взима американско гражданство и печели последния си „мейджър“, състезавайки се под американския флаг. Това се случва на Australian Open през 1996 г., когато Моника вдига над главата си общо четвърто отличие в Мелбърн.
Тя влиза в света на тениса като истинска стихия – печели два пъти US Open и по три пъти Ролан Гарос и Australian Open до 1993 г., преди да навърши 20 г. Играе и финал на Уимбълдън през 1992, но така и не успява да завърши своя кариерен Голям шлем. Една от причините за това можем да открием преди повече от 26 години. Тогава се случва един от най-ужасните инциденти в света на тениса.
Селеш е известна и със своя двурък форхенд и бекхенд – стил, който дължи на баща си и неин треньор в началните години. Тя притежава и невероятно придвижване по корта, което ѝ позволява не само да триумфира с деветте титли от Шлема, но да завоюва общо 53 отличия на сингъл в кариерата си. Три от тях са на финалите на WTA, а през 2000 става и олимпийска медалистка, окичвайки се с бронз на игрите в Сидни.
С отбора на Югославия Селеш печели „Хопман къп“ през 1991, а трите ѝ титли на „Фед къп“ с отбора на САЩ окончателно я превръщат в една от големите легенди на тениса.
