Първата канадка с титла от Шлема и първата дебютантка в основната схема на US Open, стигала до трофея. Бианка Андрееску преодоля 6-кратната шампионка Серина Уилямс на финала в Ню Йорк, за да запише тези постижения само на 19 години.
Успехът обаче далеч не дойде лесно, като младата състезателка трябваше да се бори не само с 23-кратната носителка на титли от Големия шлем, но и с препълнения „Артър Аш“, която стоеше зад представителката на домакините. На моменти Бианка трябваше да запушва ушите си с пръсти:
„Опитвах се да блокирам шума. Почти не можех да чувам мислите си. Беше много, много шумно. Предполагам, че това прави турнира толкова специален.“
„Сигурна съм, че за всички американци е приятно да са на корта. Чух и много други хора, които подкрепяха мен, така че съм щастлива от този факт. Със сигурност обаче не беше лесно, особено, когато тя започна да се връща във втория сет. Беше очаквано. Тя е шампион. Това правят шампионите. Трудно е да се абстрахираш от всичко, но мисля, че свърших добра работа.“
Всичко изглеждаше чудесно за 15-ата поставена при 6-3 5-1, но тогава Серина подобри представянето си и изравни за 5-5:
„Появиха се някои съмнения в главата ми, понеже я бях виждала да обръща от 0-5, 1-5, 2-5. Казах си да продължавам да се придържам към тактиката си. Тя започна да играе по-добре. Смятам, че и публиката ѝ помогна много.“
Относно приликите в играта на двете, Андрееску сподели:
„Има някои прилики. Предпочитаме да приключваме бързо точките с агресивната си игра. Да използваме сервиса си като наше предимство. Борим се много, много здраво.“
„В същото време обаче се опитвам да изградя свое собствено име. Знам, че имам по-различен стил от останалите състезателки в Тура в момента. Това работи много, много добре за мен. Носи ми предимство. Искам да продължавам да се подобрявам.“
Запитана как си е представяла сблъсъка в дните на подготовка преди него, тийнейджърката едва успя да се сдържи да не заплаче:
„Това не бе единственият случай, в който си представях да играя на финал срещу Серина Уилямс. Лудост е. Мечтая за този момент от много време. Както казах няколко месеца, след като спечелих Orange Bowl, наистина вярвах, че мога да стигна до това ниво. От тогава си представях този момент всеки ден. Да се превърне в реалност е просто лудост. Явно това да си визуализираш често мечтата наистина работи.“
TennisKafe.com
