Добрата приятелка и дългогодишен ментор на Ашли Барти – Ивон Гулагонг, все още помни момента, в който за пръв път е видяла на корта своята сънародничка. Само половин тренировка е достатъчна на двукратната шампионка на Уимбълдън, за да посочи 13-годишната Барти на своя съпруг Роджър и да заяви „Това момиче ще е следващият ни шампион“. Предсказанието започва да се сбъдва две години по-късно, когато родената в Ипсуич тенисистка печели титлата на „Свещената трева“ при девойките.
Не след дълго обаче благословията се превръща в проклятие. В страна като Австралия, чийто жители традиционно са луди по спорта, включително и тениса, надеждите на цяла нация се стоварват върху крехките плещи на тийнейджърката. На 18 Барти решава, че е преживяла достатъчно, и се оттегля от тениса. Макар да играе успешно на двойки заедно с Кейси Делакуа, като двете достигат до три финала на Големия шлем, бъдещата шампионка все още не е пробила в Топ 100 в ранглистата на сингъл.
Колкото повече време е далеч от корта обаче, толкова повече Барти изпитва чувството, че има недовършена работа. Една наглед лека и небрежна тренировка с Делакуа я убеждава, че има какво да даде на тениса, и на 20-годишна възраст тя се завръща в тура, включвайки се в турнира в Нотингам. Австралийката няма ранкинг и започва от квалификациите, но въпреки това достига до четвъртфинал, където губи от Каролина Плишкова след два тайбрека.
„Не си бях поставила никакви конкретни цели и нямах представа колко дълго ще играя“ – сподели Барти в интервю за подкаста WTA Insider. „Исках да спечеля Уимбълдън. Това винаги е било голямата ми мечта. Понякога мечтите ти не се сбъдват, но дръг път се случва. В тази втора фаза от кариерата ми исках просто да дам всичко от себе си и след оттеглянето си да знам, че съм направила всичко възможно, за да стигна далеч“.
Пет години по-късно Плишкова е последното препятствие между Барти и мечтаната титла от Шампионата. Емоционалната победа на австралийката идва насред може би най-силния сезон в кариерата ѝ и утвърждава нейната лидерска позиция в Тура. Но докато светът на тениса се възхищава на нейния успех и всички коментират какво би могла да постигне световната №1 през следващите няколко години, в нейната глава се въртят съвсем различни мисли.
„Когато преследваш една цел в продължение на 20 години и най-после я постигнеш, започваш да мислиш „А сега какво? Какво още би могъл да ми предложи този спорт? Какво още бих могла да спечеля, ако продължа да играя тенис?“.
Барти се стреми да запази добрия си ритъм и до един момент успява. Световната №1 печели своята пета и последна титла за 2021 г., триумфирайки в Синсинати. Феновете и медиите обаче няма как да подозират, че тежестта, изпитвана от нея, става все по-непосилна.
„Още след пристигането ни в Токио за Олимпийските игри вече ми беше ясно, че тя е почти напълно изтощена. Ашли изобщо не беше мотивирана за мачовете на сингъл. Точно това беше причината за слабото ѝ представяне. Чувствах, че тя вече е постигнала всичко, което иска, и ще бъде много трудно да я накарам да продължи по същия начин. До известна степен го очаквах. Още след титлата ѝ на Ролан Гарос бях подготвил прочувствена реч, в която да обясня какво значи този успех както за нас, така и за австралийския тенис. Вместо това първите ѝ думи към мен след церемонията бяха „Вече мога ли да се оттегля?“.
Триумфът в Париж изненадва всички, дори самата Барти. Няколко месеца преди турнира тя заявява в интервю, че за нея сезонът на клей са просто седмиците преди турнирите на трева.
В началото на 2022 г. погледите на цяла Австралия отново са отправени към Барти. На нея отново ѝ предстои да бъде първа поставена на Australian Open и да започне турнира като една от основните фаворитки за титлата. „Да играя на Australian Open беше отличен шанс да дам всичко от себе си за последен път и да опитам да направя това, което никоя австралийка не беше успявала да постигне вече повече от 40 години. Това беше много вълнуваща възможност. Исках да изляза на корта в Мелбърн, да се вложа на сто процента и да видя какво ще се случи, без да изпитвам никакви съжаления след това“.
Макар вече да обмисля сериозно евентуалното си оттегляне, в онзи момент Барти все още не е решила Откритото първенство на Австралия да бъде последният ѝ турнир. „В Аделаида все още не бях съвсем сигурна. Причината за това е, че първият турнир за сезона винаги е вълнуващо предизвикателство. Не си сигурен в каква форма си, нито как точно се чувстваш от емоционална гледна точка. Мисля, че след втория кръг на Australian Open седнах с хората от екипа ми и им казах „Знаете ли какво – това е. Това е последният ми Australian Open. Дайте всичко от себе си и се насладете на турнира, защото никога повече няма да изживеем такива моменти“.
Развръзката е най-добрата възможна – австралийката не губи сет по пътя към титлата и става първата представителка на своята родина, триумфирала в турнира от 44 години насам. Празнуването ѝ след последната точка е взрив от емоции, трупани в продължение на повече от десетилетие, когато за пръв път е определена като голямата надежда на австралийския тенис.
„В онзи момент почувствах, че съм завършила един доста дълъг цикъл, който представляваше нещо като изкупление за мен. И преди ми се беше случвало да съм близо до титлата на Australian Open, но досега не бях напускала корта без да изпитвам абсолютно никакви съжаления. Неуспехите в Мелбърн не ми даваха покой. Точно затова почувствах такова огромно щастие, когато спечелих тази година“.
Веднага след триумфа екзалтираните фенове и медии в Австралия започват да прогнозират как ще се развие сезонът на тяхната любимка. Може би ще спечели Календарен шлем, повтаряйки постижението на Щефи Граф? Или може би ще е първата след Серина Уилямс, спечелила „мейджър“ титли и на трите настилки в един сезон? Но още в момента, в който поема трофея от ръцете на Гулагонг, решението на Барти вече е взето. Всички тези въпроси ще останат без отговор, а триумфалната ѝ обиколка на Rod Laver Arena ще е последната в кариерата ѝ.
„След финала вече бях напълно сигурна. Знаех, че никога няма да изживея по-красив момент от този. В случая важна беше не просто титлата, а всички усилия и жертви, всички спомени, които създадохме, докато я преследвахме и не на последно място – тези прекрасни две седмици в Мелбърн. С хората от екипа ми се държахме като пълни глупаци и през цялото време се шегувахме и играехме игри. Това е частта от живота в Тура, която ще ми липсва най-много. Това обаче нямаше да промени решението ми. След финала почувствах пълно удовлетворение и абсолютен покой“.
Фактът, че Барти успява да отпразнува този триумф заедно със семейството си, е изключително важен, тъй като при предходните ѝ две „мейджър“ титли това не се случва. На Ролан Гарос родителите ѝ не успяват да пристигнат навреме, като самолетът им каца в Лондон малко преди началото на мача, а титлата от Шампионата е спечелена по време на един от най-стриктните локдауни, налагани в Австралия от началото на пандемията.
„Огромна късметлийка съм, че постигнах всички тези успехи, тъй като посветих много години от живота си на това, а хората около мен също ми оказаха неоценима помощ. Никога няма да мога да им благодаря достатъчно за всичко, което направиха за мен. Може да ви прозвучи странно, но когато гледам снимки от най-щастливите си моменти от последните 5-6 години, си давам сметка, че на нито една от тях не съм на корта. На никоя от тях не съм само аз. Забавните неща и глупостите, които сме правили извън корта – това са миговете, които ще запомня. Тези моменти ме карат да се оттегля с чувството, че съм щастлива и удовлетворена“.
„Дали ще бъде завинаги? В момента вратата към кариерата ми е затворена и заключена, но все още държа ключа и никога не се знае какво ще се случи в бъдеще. Ако обаче възнамерявате да се втурнете да си купувате билети за Australian Open 2023 с надеждата да се появя изненадващо – по-добре недейте. В момента съм сигурна, че бъдещето ми е другаде“.
Надеждите за завръщане на Барти след дълга пауза не са неоснователни, тъй като в крайна сметка го е правила и преди. Сега обаче ситуацията е доста по-различна. Тя има няколко кучета, към които е много привързана, семейство, от което е била далеч твърде дълго, и племенници, които искат да ги научи на всичките си умения с ракетата. Но все пак, както казва самата Барти, никога не се знае какво ще ни предложи бъдещето.
