Два дни, след като навърши 28 години, Альона Болсова обяви в социалните мрежи, че ще сложи край на професионалната си кариера. Последният ѝ турнир ще бъде WTA 125 надпреварата в родния ѝ град Ла Бисбал, където започва за първи път да играе тенис.
„От месеци усещам, че достигнах края на един етап в живота си – този на професионалния тенисист“ – споделя испанката, която бе част от националния отбор на страната си в последното издание на Billie Jean King Cup. „Реших да си направя подарък – да се оттегля там, където всичко започна, у дома.“
Испанката с молдовски произход спечели 9 ITF титли на сингъл, както и 5 трофея на ниво WTA 125 на двойки. Тя има и един финал при тандемите в WTA тура – на турнира в Будапеща през 2021. Рекордното ѝ класиране в ранглистата на сингъл бе №88, а на двойки – №54.
В емоционалното си послание Болсова се връща към първите си стъпки на корта, когато е била само на шест години: „Спомням си, че при едно от първите ми занимания се напишках от страх и срам. И дълги години след това останах онова дете – несигурно, уплашено да не разочарова, опитващо се да се впише, да бъде харесвано. Търсех одобрение чрез тениса, за да се почувствам стойностна и обичана.“
Болсова признава, че още от малка е живяла далеч от дома, пътувайки непрестанно и отдавайки цялата си енергия на спорта. „Днес усещам нужда да насоча тази енергия към себе си – към собствените си желания, нужди и най-вече към благополучието си. Искам отново да се открия, да изследвам всички страни на личността си, скрити зад етикета „тенисист“. Често ни представят пред света само чрез професията ни, сякаш това определя цялото ни същество. А аз искам да науча, да опитам и да покажа, че имам и други неща, които мога да дам на света. Сега е моментът да го направя.“
Болсова се обръща назад и с благодарност говори за пътя си в тениса. „Постигнах всичко, което си бях поставила – да бъда независима, да се изправя срещу страховете си, да се примиря с травмите от детството, да докажа на себе си, че мога, и да достигам по-често до най-добрата си версия. Но днес мотивацията, която ме движеше, вече я няма“ – признава тя.
„Никога не ме е вълнувала особено идеята за високи класирания или големи пари. Може би затова никога не успях да се отдам напълно на този спорт. Винаги беше „да, но не“ – пълно с противоречия.“
