2015-а беше странна година за Петра Квитова – върхове, спадове, болести и чудесен край. „Странна година, завършила по прекрасен начин, след като приятелят ми Радек ме изненада и ми предложи да се омъжа за него. Тази Коледа ще е още по-специална.“, заяви чехкинята пред BBC. Ето и интервюто ѝ.
„След Фед Къп имах три седмици почивка. С родителите ми отидохме в Дубай за няколко дни. Те за първи път бяха там и беше забавно, въпреки че мина толкова бързо. Радвам се, че видях нови неща и че бяхме заедно.
След това дойде време да започна подготовката си за 2016-а и заминах за Лансароте с фитнес треньора ми Давид Видра. Нямаше много бягане, но за сметка на това пробвахме почти всичко друго през седмицата. Сутрините карахме колела, следобед играехме скуош, бадминтон, волейбол, плуване…
Това е прекрасен край на годината, през която спечелих три титли, имах проблеми с мотивацията, възпалени лимфни възли и след това отново намерих формата си. През последните няколко седмици прекарах известно време у дома с приятеля си, видях се с братята си и техните деца, даже успях да купя всичко за Коледа и съм много щастлива. Обичам да ходя по магазините, но не ми харесва, когато моловете са препълнени.
Последният ми състезателен мач беше на финала на Фед Къп, а на корта стъпих пак на 16-и декември в родния ми град. Новият сезон е съвсем близо. Много различно преживяване е да играеш други ракетни спортове и трябва да си призная, че скуошът не ми допадна много. Играх за първи път и ми беше трудно, предпочитам бадминтона.
Попаднахме на Ян Железни – трикратния олимпийски шампион на копие, който тренираше трима или четирима души. Той е много известен в Чехия и е много добър човек. Хвърлянето на копие и тениса са може би единствените спортове, с които не се занимавах в Лансароте.
Участвах в демонстративна среща в Братислава след Фед Къп, но се върнах на корта миналата седмицата и едва успявам да вкарам топката в корта. Разбира се, че не се забравя толкова бързо, но са ми нужни няколко дни да вляза в ритъм и да свикна отново да играя без болка в ръката.
Както казах – сезонът беше странен, но имаше и хубави моменти. В Мадрид победих Серина – това беше прекрасен момент, а след това спечелих и титлата. US Open също беше добър турнир за мен, стигнах четвъртфинал. Никога не бях играла силно в Ню Йорк и най-накрая постигнах добър резултат. Надявам се да постигна още успехи там – опитвам всяка година и, въпреки че условията са тежки, знам, че мога да играя добре, ако съм здрава.
Най-силният момент от годината беше Фед Къп в края на сезона, когато в Прага победихме Русия и отново спечелихме титлата. За съжаление загубих втория мач на сингъл срещу Мария Шарапова, но мисля, че показах хубав тенис. Титлата се реши от срещата на двойки – трудно е да се гледа толкова важен мач отстрани. Няма какво друго да направиш освен да подкрепяш съотборничките си. Каролина Плишкова и Барбора Стрицова се нуждаеха от три сета и мачът беше много изнервен, но се радвам, че момичетата успяха.
Това е отборна надпревара и ние спечелихме като отбор. Преди години аз бях голямата в тима и от мен се очакваше да печеля повечето точки. Това преживя и Анди Мъри в тазгодишната Купа „Дейвис“. Положението при отбора на Чехия е подобно, където Томаш Бердих е в позицията на Анди във Великобритания. Гледах малко от финала, Анди беше много емоционален след успеха. Беше прекрасен, но естествено, че е нужен отбор, за да спечелиш Купа „Дейвис“. Той игра с брат си, което е необичайно, но и специално.
Много е различно, когато играеш за страната си. Седмицата беше прекрасна, атмосферата при нас и отношенията между играчите и екипа беше фантастична, което не е така при всеки тим. Ние с момичетата сме добър отбор, нямаме никакви проблеми. Независимо какво се случва през седмицата, в нейния край ние се подкрепяме.
Тенис сезонът е дълъг и мисля, че изгубих част от страстта си към играта. Странно е да се чувстваш празен на корта, да я няма страстта и любовта към спорта. Взех си месец почивка и след това всичко се оправи, което беше и облекчение, защото се притеснявах малко.
Тенисът винаги е бил съществена част от живота ми още от 16-годишна, в гимназията учех на индивидуален план, за да мога да тренирам и да участвам по турнири. Може да съм пропуснала някои неща, но нямам проблем с това. Беше трудно да завърша училище, но съм щастлива, че успях. Любовта ми към тениса още я има.
Надявам се да загърбя здравословните проблеми. Все още мога да играя, но не мога да тренирам толкова много заради мононуклеозата, но така или иначе аз и не се нуждая от четири часа тренировка на ден. Хубаво е, че се справих и психически със ситуацията. В момента съм здрава и тренирам, нямам контузии, но никога не знаеш. Надявам се да се задържа така, за да бъде 2016-а успешна година за мен.“
TennisKafe.com
