Бианка Андрееску е главната героиня в калифорнийската приказка от 2019 г. 18-годишната канадка не очакваше да пристигне в Индиън Уелс и две седмици по-късно да си тръгне с най-голямата титла в кратката си кариера. Тя спечели седем мача за 12 дни, включително последователни победи срещу две представителки на топ 10, за да стане най-младата шампионка в надпреварата от 1999 г. насам, когато Серина Уилямс триумфира в Калифорния.
- Андрееску оцеля в изключителна драма с Кербер и е новата шампионка в Индиън Уелс
- Андрееску: Ако вярваш в себе си, всичко е възможно
Канадката даде обширно интервю за WTA, в което сподели, че възрастта е само цифра.
– На старта на турнира ти беше в тази зала и ни каза, че вярваш, че можеш да спечелиш няколко „мейджъра“ и да станеш номер 1 в света. Сега си тук с титла от сериите Premier Mandatory. Как бе в главата ти през тези две седмици?
– Да, определено това не е лесно, но имам добър екип около себе си, който ми помага да остана стъпила на земята. Също така имам чудесни родители и приятели, които правят същото. Но наистина вярвам, че заслужавам да бъда тук и мисля, че го доказах тази седмица. Да се надяваме, че още много неща ще се случат в кариерата ми.
– Две неща впечатлиха хората тази седмица: разнообразието в играта ти и психическата ти сила. На 18 години не се предполага, че си способна да запазиш хладнокръвие под натиска, който ти се оказа, особено при победите над Елина Свитолина и над Анджелик Кербер на финала. Как градиш играта си? Кой те окуражава да играеш така?
– Откакто бях малка, винаги сменях ритъма. Може би това се случваше, защото ми ставаше скучно да правя един и същ удар отново и отново. Аз съм такъв тип човек, който се отегчава много бързо. Това е едно от нещата. Когато видах, че печеля много мачове, играейки така не само при девойките, а и в междинното ниво, и сега при професионалистите, си казах: „Окей. Нека продължим да работим върху това“. И правя всичко това на тренировки.
Работя върху смяна на ритъма, за да съм способна да правя правилните удари в правилния момент. Преди имах толкова много опции в главата си заради арсенала от удари, че правех грешния удар в грешния момент. Но мисля, че сега, с всичкия този опит и увереност, която трупам, получавам шанс да преследвам игра на най-високо ниво.
Що се отнася до психическия аспект на нещата, майка ми ми показа как да медитирам и ме посвети във всичко това. Наистина смятам, че ми помага да остана концентрирана. Правя много креативна визуализация, в която се представям в трудни ситуации и си представям как се справям с тях. Накрая виждам и как вдигам трофея. Ето това правя толкова много години и сега то се превърна в реалност.
– Как балансираш вариативността със силовата игра?
– Всичко започва с тренировките. Работя много върху този аспект и във фитнеса, за да мога да издържам на дълги разигравания и да имам сила да удрям тежките топки.
Ако трябва да се върна към частта, озаглавена „Аз съм само на 18“ – наистина смятам, че всичко е възможно на всяка една възраст. Толкова много тенисисти са доказали това. Печелили са Големи шлемове на 16, миналата година Наоми беше на едва 19 години, когато спечели. Циципас, Феликс, Денис, всички ние показваме, че е възможно на всяка една възраст да постигаш това, което и другите са постигнали.
– Наоми каза преди години, когато бе попитана дали се нуждае от повече опит, за да пробие, че опитът няма значение, когато си достатъчно добър. Това важи ли за теб?
– Много уважавам това мнение и мисля, че е вярно. Всичко е възможно на всяка възраст, а тя каза, че ако си достатъчно добър, опитът не е от кой знае какво значение.
Може би защото те никога преди не са играли срещу по-младите играчи, срещу пробиващите състезатели. Така че те нямат представа за стила им на игра и са може би малко нервни, защото играят срещу много по-млади тенисисти. Когато видя това по време на мач, когато просто връщат топката и ти дават точката, се възползвам от това. Точно това правих доста добре през последните месеци. Просто продължавам да се боря, без значение какъв е резултатът.
– Когато пристигна, вярваше ли, че можеш да спечелиш титлата?
– Не, не, не. Разбира се, че искам да спечеля всеки турнир, в който участвам. Но не, наистина – защото в първи кръг си помислих, че ще загубя мача. Бях толкова нервна от самото начало.
Но после, когато започнах да печеля още и още мачове, си казах: „Добре, това е страхотен удар“. И както вече казах, бях си представяла толкова дълго как държа този трофей. Всичко се отплаща и всичко си струва.
– Да се върнем към играта ти. Какъв процент от това, което правиш на корта, е игра по учебник и какъв процент е импровизацията?
– Е, никога не знаеш какво ще направи опонентът ти. Очевидно обаче имам различни тактики в главата си. Наистина зависи от това срещу кого се изправям. Главното нещо за мен обаче е да сменям ритъма и после да видя какво прави опонентката ми, след което да правя преценки по време на мача.
– Започна сезона под №152 в ранглистата, а от понеделник си 24-а в света – състезателка от топ 25. Най-вероятно ще си поставена в турнирите от Големия шлем и вече няма да се налага да преминаваш през квалификации, за да стигаш до основната схема. Как ще се чувстваш, когато до името си видиш №24?
– Определено е по-лесно за тялото и за психиката ми, че няма да играя в квалификациите. Със сигурност ще пропускам и първите кръгове на турнирите. Така че този аспект е страхотен.
Също така, много неща се случиха в последните няколко години. Спомням си, че бях в много лоша позиция преди година, а сега съм №24 в света. Ако в тези тежки моменти продължаваш да мислиш за позитивите, които могат да се случат, наистина всичко си струва. Това за мен значи всичко.
TennisKafe.com по wtatennis.com
