Кори Гоф разкри, че сестрите Уилямс са били тенисистките, които са я вдъхновили да започне да се занимава с този спорт. Световната №12, която на тазгодишния Ролан Гарос достигна до първия си „мейджър“ финал, заяви, че въпреки загубата в мача за титлата, случилото се в Париж е било много важен момент не само в кариерата, но и в живота ѝ като цяло.
„В Париж гледната ми точка се промени. Осъзнах, че в живота има много по-важни неща от тениса, победите и загубите. Трябва да се наслаждаваш на живота. Не искам след години да съжалявам за това, че не съм се забавлявала, колкото съм могла, защото съм била твърде съсредоточена върху резултатите си на корта. Професионалните ми цели си остават непроменени и все още съм решена да се боря за най-големите трофеи, но вече психологическата ми нагласа е различна“ – сподели американката пред ESPN.
„Дълго време излизах на корта със стремежа да бъда следващата голяма американска звезда, следващата Серина. Това обаче не е причината да играя тенис. Преди казвах, че искам да съм най-великата, защото хората очакваха да го чуят. Сега го казвам, защото наистина го мисля“.
„Когато прекратя кариерата си, не искам да бъда запомнена единствено като добра тенисистка. Искам да ме запомнят и като добър човек и достоен посланик на този спорт. Още като малка баща ми постоянно ми повтаряше, че мога да променя света с ракетата си. Дълго време не знаех какво има предвид, но мисля, че вече започвам да разбирам. Нашият спорт е трибуна, чрез която можеш да достигнеш до много хора. В тениса играчите доста рядко изразяват мнението си по наболели теми, поне в сравнение с други спортове. Мисля, че да не заемам позиция по важни за обществото въпроси би било проява на безотговорност“ – каза още втората ракета на САЩ.
Гоф коментира и огромното влияние, което сестрите Уилямс са оказали върху нея още в детските ѝ години.
„Серина, Винъс, Серина, Винъс. Само това виждах като дете. С треньора ми гледахме единствено техните мачове и изобщо не обръщах внимание на другите тенисистки. След като победих Винъс на Уимбълдън ѝ благодарих за всичко и ѝ казах, че едва ли щях да стана тенисистка без влиянието, което оказа върху мен. Винаги съм мечтала да се изправя срещу поне една от тях, но мислех, че когато стана професионалистка, те вече ще са се оттеглили. Не мислех, че ще спечеля онзи мач, защото е трудно да повярваш в нещо подобно, когато играеш срещу един от идолите си“.
