Ига Швьонтек коментира случилото се в Индиън Уелс, когато се размина с дисквалификация в полуфиналния си двубой срещу Мира Андреева. Само късметът покри световната номер 2, която бе много близо до това да удари силно с топката подавач, намиращ се в близост до нея.
Швьонтек, която малко по-рано се бе оплакала от движението на подавачите, получи топката за сервис от въпросното момче и със сила я заби в земята. Тя отскочи и мина на сантиметри над главата му като след това се приземи около зрителите на първите редове. Световната №2 сподели, че не е горда от постъпката си и че се е извинила на момчето веднага.
„Един от любимите ми турнири за годината вече е зад гърба ми. Бавно вървя в посоката, в която искам, и си тръгвам оттук със свършена работа, много хубави спомени и ценни уроци. Виждам, че напоследък се говори много за промените в поведението и емоциите ми на корта. Въпреки че не ми е комфортно да се обяснявам, е време да споделя гледната си точка, за да спра спекулациите и безпочвените теории.“
„Първо, за инцидента по време на последния ми мач. Вярно е – изразих разочарование по начин, с който не се гордея. Намерението ми никога не е било да насоча топката към някого, а просто да излея разочарованието си, като я ударя в земята. Веднага се извиних на подавача на топките, осъществихме зрителен контакт и си кимнахме, когато изразих съжаление, че това се случи близо до него. Виждала съм много играчи да ударят нервно топката и, честно казано, не очаквах толкова остри мнения. Обикновено контролирам такива импулси, така че, шеговито мога да кажа, че просто ми липсва опит в това и неправилно прецених целта си в конкретния момент“ – споделя полякинята.
Тя разказа също за трудния период около своето наказание за допинг и за предизвикателствата, пред които са изправени в нейния екип в момента.
„Второ, по отношение на изразяването на емоции. Втората половина на миналата година беше изключително трудна за мен, особено заради положителния допинг тест и как обстоятелства, напълно извън моя контрол, ми отнеха възможността да се боря за най-високите спортни цели в края на сезона. „
„Това ме принуди да пренаредя някои неща. В Австралия, след по-слаби представяния в предходни години, играх без очаквания, съсредоточих се изцяло върху работата си, приемайки, че още един Australian Open може и да не завърши по желания от мен начин, независимо от усилията ми. Благодарение на този начин на мислене се представих много добре и бях близо до финала. В Близкия изток обаче осъзнах колко силно ме е засегнал случайният положителен тест.“
„Пропуснах два големи турнира през октомври, а невероятните ми резултати от миналата година (спечелването на четири турнира от категория 1000 и титла от Голям шлем през първата половина на сезона) продължават да влияят на ранкинга ми и на практика ми отнеха шанса да бъда Nº1. Това осъзнаване ме разстрои дълбоко. Видяхте го и на корта в Дубай.“
„Знам, че да играя, докато все още мисля за миналите си разочарования и за неща, които не мога да контролирам, не е правилният път. Моят екип и аз осъзнахме този проблем почти веднага (с техния опит, вероятно по-бързо, отколкото всеки би могъл да си представи), но промяната на перспективата изисква време, усилия и подкрепа от отбора.“
„Това ме води до два важни момента. Първо, работата върху себе си не е нещо, което постигаш веднъж и го запазваш завинаги. Понякога правиш две крачки напред и една назад. Постоянно се изправям пред нови елементи от този пъзел – обстоятелствата се променят, моят опит се развива, аз еволюирам, противниците ми също. И постоянно трябва да се адаптирам.“
„Не е лесно, а за мен в момента е особено трудно. Спортът не се играе от роботи. Имах три невероятни сезона, но нищо не идва без усилия и няма гаранция, че резултатите винаги ще бъдат постигнати лесно или ще са под контрол. Това е животът, това е спортът. Понякога дори аз го забравям“ – заяви четирикратната шампионка от Ролан Гарос.
Швьонтек коментира и как различните ѝ настроения променят коментарите към нея, а според нея това е нездравословно.
„Второ, постоянно осъждане. Когато съм силно концентрирана и не показвам много емоции на корта, ме наричат робот, а отношението ми – нечовешко. Сега, когато съм по-изразителна, показвам чувства или се боря вътрешно, изведнъж ме наричат незряла или истерична. Това не е здравословно – особено като се има предвид, че само преди шест месеца чувствах, че кариерата ми виси на косъм, прекарах три седмици, плачейки ежедневно, и не исках да стъпвам на корта. Днес, след всичко, през което преминах, все още преработвам и се примирявам с тези преживявания.“
„Дали споделянето на това ще промени нещо? Вероятно не, защото ясно виждам колко много обичаме да съдим, да създаваме теории и да налагаме мнение на другите. Но може би няколко души, които искрено искат да разберат какво преживявам, ще разберат това. Във всеки случай, този външен стандарт определено не е моят стандарт и не приемам аз и екипът ми да бъдем поставяни в рамки на външни очаквания“ – завърши световната №2.
