Ига Швьонтек разкри, че през 2017 г. е претърпяла сериозна контузия на глезена, след която кариерата ѝ е била в опасност. Полякинята е била извън игра в продължение на осем месеца и сериозно се е съмнявала дали някога ще може отново да играе тенис, но сега това изглежда като нещо от друг живот. Швьонтек е на върха в ранглистата и отново е в Рим, където ще преследва трета поредна титла.
„Много съм развълнувана, че отново съм тук. Много неща се промениха през последната година, но въпреки това винаги се радвам да съм в Рим. Имах няколко дни на разположение, за да се поразходя из града, така че сега съм концентрирана изцяло върху подготовката си“ – каза трикратната шампионка от Големия шлем на пресконференцията си във „Форо Италико“.
Световната №1 разкри, че нейният треньор Томаш Викторовски, с когото започнаха да работят заедно през декември миналата година, е една от основните причини за доброто ѝ представяне.
„Откакто започнах да работя с Томаш, станах още по-добър играч. Сега всичко се случва по-лесно, защото той има голям опит и знае какво трябва да се направи преди всеки турнир. В Мадрид например, наплитането на ракетите е ключово, а в дебютното ми участие през 2021 г. ми отне четири дни, за да го разбера. Тази година се погрижих за това още в началото и си пролича. Преходът от Мадрид към Рим е по-лесен, точно както от Индиън Уелс към Маями, тъй като вече сме се адаптирали до известна степен. Тук надморската височина не е толкова голяма, но за сметка на това вали по-често и това може да се окаже проблем. Ще видим“.
„Мисля, че всички тенисистки в Тура постепенно повишават нивото си. Винаги съм казвала, че ако спреш да напредваш, започваш да изоставаш и в случая това е напълно вярно. Трудно е. Мачовете с Онс Жабур например винаги са много трудни и изтощителни от физическа гледна точка. В Рим през 2021 г. почти загубих от Крейчикова на четвъртфинала, ако си спомням правилно. Този турнир е доста успешен за мен, но в никакъв случай не очаквам да е лесен. Понякога трябва задължително да си на 100%, докато друг път е достатъчно просто да покажеш постоянство. Всичко зависи от нивото на опонента“ – добави световната №1.
„Фактът, че защитавам титлата, има предимства, но и недостатъци. Миналата година усещах огромно напрежение, тъй като бях в тази роля за пръв път, а освен това бях в победна серия, която трябваше да продължа. Не мога да сравнявам този сезон с миналия. Както тогава, така и сега съм в отлична ситуация и играя добре, така че съм доволна“.
На въпроса дали според нея след увеличаването на тяхната продължителност WTA 1000 турнирите се доближават до тези от Големия шлем, Швьонтек отговори: „На Големия шлем чувството е съвсем различно, тъй като всички знаят, че това са най-важните турнири. Постоянно казваме, че се отнасяме еднакво към всяка надпревара, но на „мейджърите“ е различно. Сега имаме малко повече време за почивка в началото, но след това може да се наложи да играеш в два поредни дни, в зависимост от това в коя част на схемата се намираш. Малко по-интензивно е. Според мен няма място за сравнение между WTA 1000 турнирите и тези от Големия шлем. Атмосферата, публиката, организацията – всичко е напълно различно“.
Шампионката на Ролан Гарос и US Open разказа и за момента, в който кариерата ѝ е била много близо до своя преждевременен край.
„През 2017 г. контузих тежко глезена си и трябваше да претърпя сериозна операция. Мислех, че няма да играя повече. Възстановяването беше дълго и трудно, но най-тежкото от всичко беше, че нямаше как да знам дали ще мога да се върна на корта. Имаше моменти, в които бях сигурна, че с кариерата ми е свършено. Никога не съм приемала за даденост това, че съм тенисистка. Винаги се стремя да се доказвам и да намирам начин да продължавам да се движа в правилната посока. Не смятах, че ще имам успех в Тура, докато не спечелих няколко мача на ниво WTA. Дори след това обаче стоеше въпросът с финансирането, защото това е нещо много важно, което бързо може да се промени. За щастие, баща ми успя да намери необходимите ресурси, за да продължа“.
