Трансформацията на Каролин Гарсия в последните няколко месеца е нещо забележително. В неделя в Синсинати тя се превърна в първата квалификантка, която печели турнир от категория WTA 1000. Французойката го направи след 8 победи за 9 дни, сред които три успеха над тенисистки от топ 10 и категорична победа над Петра Квитова във финала. Трета титла за 2022 и първа от това ниво от 2017-а насам.
От юни насам няма тенисистка с повече победи от Гарсия, а начинът, по който тя постига това впечатлява. Извън отличаващата се лекота и атлетизъм французойката започна да играе и много по-агресивно под ръководството на новия си треньор Бертран Пере. И така за много кратко време Гарсия ни напомни за огромния потенциал, който видяхме още в началото на кариерата ѝ.
„Когато пристигнах на тура определено играех така. Това беше стилът, който работеше за мен. Стилът, на който бях научена да играя тенис. Понякога се съмнявам, защото не винаги работеше и опитваш да забравиш това, което хората ти казваш, но винаги чуваш такива неща по един или друг начин, понякога и от хора, които са добре познати. Това винаги ти влияе.“
„След това се усъмних. И започнах да действам половинчато, а това не работеше. Опитваш да правиш по-малко непредизвикани грешки, връщаш се назад, но тогава правиш по-малко уинъри, защото си извън корта“, обяснява Гарсия в интервю пред WTA след големия успех в Охайо.
Липсата на ясна визия заедно с контузиите върнаха Гарсия много назад след великолепната 2017-а, в която тя спечели два последователни турнира от категория WTA 1000 в Ухан и Пекин и игра на Финалите на осемте най-добри.
В началото на настоящия сезон Гарсия бе на ръба на първите 75 – позиция, около която прекара дълги периоди в последните няколко години.
Освен това през пролетта бе контузена и се завърна чак за Ролан Гарос. Оттогава тя е на съвсем друго ниво. Три титли на три различни настилки, 4 победи от 4 мача срещу топ 10 тенисистки.
Ето какво каза още тя за подобрението в играта си и великолепните резултати:
За агресивната игра в Синсинати
„Понякога не осъзнавам колко агресивна съм, колко навътре съм в корта, колко напрежение поставям върху съперничката. Не винаги го осъзнавам, но това е стилът, който е работил за мен в миналото и определено работи тази година, така че откакто съм здрава и мога да тренирам, това е единственият начин, по който правим нещата. Наслаждавам се. Вярвам все повече в себе си.“
„Опитвам да се отпусна, да му се доверя и определено e много забавно да играя по този начин. Наслаждавам се много, правя уинъри, излизам напред, отивам на мрежата, правя волета. Това е начинът, по който обичам да играя тенис. Харесва ми да гледам тенис, който се играе по този начин. Получава се, което дава още повече увереност на мен и на екипа да продължаваме по този начин.“
За назначението на треньора Бертран Пере и пътуващия с нея физиотерапевт Лаура Легопил
„Винаги е трудно решение, голяма инвестиция в собствения проект и цели. Тя върши фитнес частта и физиотерапията. Последните няколко години съм контузена и не успявах да го преодолея. Има физиотерапевти към WTA, които вършат чудесна работа, но когато получаваш едно и също преценихме, че е по-добре да имаме човек постоянно, който да следи как са нещата.“
„Определено съм много щастлива, че това работи. Всички вършат добра работа като екип, гледаме кое можем да подобрим, кои са най-важните неща за вършене, защото понякога трябва да избереш даден подход.“
„Бертран бе напълно съгласен с моя стил на игра. Беше доста забавно, защото баща ми винаги е в отбора, пътува по-малко, но продължава да е важна част. Той звъни всеки ден на Бертран, за да види как вървят нещата. Това ми доказа, че решението и игровият стил са правилни и е прекрасно да видя някой отвън, който да вярва колкото нас.“
По отношение на възходите и паденията от 2017-а насам
„Беше тежко. Не беше лесно, защото като спортист искаш да си здрав, да можеш да се състезаваш, но искаш и да побеждаваш. А когато не побеждаваш, когато не получаваш награда за усилията е по-трудно да се върнеш към тренировките. По-трудно е да приемеш проблемите. По-трудно е да приемеш факта, че не можеш да живееш нормален живот. Нямаш приятели, които виждаш всяка седмица. И когато нещата не се получават, това е много по-трудно за приемане.“
„Трябва да си припомниш защо си започнал да играеш тенис. Защото го забравяш.“
„Някои месеци и седмици бяха много сложно, но имах щастието да имам позитивни хора зад себе си, приятели, семейство, опитвах се да променя по малко това, което правех, имах някои нови преживявания. Това определено ми помогна да осъзаня нещата, да видя друга част от живота и да осъзная, че имам голям късмет да играя тенис в последните години. Това е прекрасен начин на живот, няма да ви лъжа. И е нещо, на което продължавам да се наслаждавам и което ми дава енергия да тренирам, да намирам решенията и да имам хора и добър екип зад себе си, между които има силна връзка. Това ми даде сила да тренирам и да повярвам в тях.“
