Дария Касаткина сподели, че използва тениса като начин да избяга от новините за войната в Украйна, както и за размириците в Русия през последните дни. Миналата седмица един от най-приближените до Владимир Путин хора – Евгений Пригожин, и ръководената от него наемническа групировка „Вагнер“ овладяха Ростов на Дон и Воронеж и заявиха намерението си да напреднат към Москва заради сериозни разногласия с руското Министерство на отбраната. Впоследствие обаче Пригожин се отказа от намерението си след разговор с беларуския президент Александър Лукашенко.
Касаткина, която е сред най-гласните критици на руското правителство и многократно е осъждала инвазията в Украйна, от години живее в Испания, но нейните родители и някои от най-добрите ѝ приятели все още са в Русия.
„Семейството и приятелите ми все още са в Русия. Както виждате, там е голяма бъркотия през последните дни“ – каза световната №11 на пресконференцията след победата си над Ангелина Калинина в първия кръг в Ийстборн.
„Разбира се, че съм разтревожена. Най-добрите ми приятели живеят във Воронеж и много се притеснявам за тях. Самите те също бяха много изплашени. Единственото, което можех да направя, е да им предложа да отидат в моя роден град Толияти, защото той е по-отдалечен и бе извън района на военните действия“ – каза още Касаткина.
„Ясно е, че на украинците им е много по-тежко, но до известна степен ги разбирам, тъй като аз също се тревожа за близките си. Ситуацията е такава, каквато е. За съжаление, това е реалността и трябва да живеем в нея. Това е част от живота ни. Отминалата година беше много тежка, а още по-лошото е, че никой не знае колко време ще продължи всичко това. Лично аз не смятам, че краят е близо. Просто ще следим новините и ще видим какво ще се случи“.
Изненадващо или не, вместо тези събития да я накарат да загуби концентрация и да повлияят негативно на играта ѝ, спортът всъщност помага на рускинята да понесе всичко по-леко.
„Когато съм на корта, не мисля за нищо друго. Тогава психологическата ми нагласа е напълно различна и това ми помага да се абстрахирам от външния свят. От началото на войната следя новините всеки ден и случващото се е наистина ужасно. В един момент всичко това ми дойде твърде много и осъзнах, че когато съм на корта, трябва просто да „изключвам“ за всичко останало. Хората около мен също ми помагат много. Опитват се да създадат възможно най-нормалната атмосфера, тъй като, както казах, годината беше тежка за всички ни“.
