Преди 30 години Мартина Навратилова вдигна насълзена титлата от Уимбълдън за девети рекорден път. В чест на това голямата ѝ съперничка и близка приятелка Крис Евърт ни припомня легендарното представяне на родената в Чехословакия тенисистка в All England Club през 1990 година.
От турнира изготвиха специален кратък филм, който ни връща десетилетия назад, а Евърт разказва една от най-великите истории, на които свещената трева е ставала свидетел. Няма по-подходящ човек, който да ни преведе през нея от състезателката, която на пет пъти бе от другата страна на мрежата, когато Навратилова триумфираше.
Филмът започва от първият трофей през 1978 година и си проправя път към останалите.
„Никой в историята не е властвал на Уимбълдън, както Мартина – вярвайте ми, аз би трябвало да знам.“
Този първи финал е особено болезнен за Евърт, която повежда със сет, но изпуска инициативата и в крайна сметка губи с 6-2 4-6 5-7. Виждаме го от нейна гледна точка:
„Тя все още търсеше своя първи трофей от Големия шлем, но това бе 26-ия мач помежду ни. Започнах по-добре, но усещах, че тя става все по-уверена. Не се отказа… И макар да не знаехме, тя тепърва започваше.“
Евърт продължава към финала от 1985 година, който се развива по сходен начин – обрат и титла №7. Следва финалът от 1987 година, когато този път пред Мартина прекланя глава Щефи Граф. Победата изравнява Навратилова с Хелън Уилс Муди за най-много титли от Уимбълдън на сингъл.
„Когато се срещнахме на финала през 1985 година, CV-то на Мартина на Уимбълдън бе набъбнало. Тя вече беше петкратен шампион и играта ѝ на трева докосваше съвършенството. Може да се каже, че в този момент тя вече беше недостижима там,“ разказва Евърт.
„Спечелих първия сет, но отново – тя продължи да се бори, което е една от характеристиките, които я правят толкова велика. Със седем титли в колекцията си, разговорите покрай нея се въртяха около рекорди и изравняване на постижението на Хелън Уилс Муди.“
„До 1987 година се задаваше смяна на караула. Граф бе в серия от 39 победи, а Мартина не беше печелила турнир през целия сезон. Имаше шест поредни титли на Уимбълдън и все още не бе готова да спре.“
Именно Граф спира Навратилова в следващите две години, побеждавайки я на финала, но през 1990 година тя е спряна от Зина Гарисън на полуфиналите. Колкото и впечатляващо да е представянето на Гарисън от онези две седмици, срещу Мартина тя няма никакви шансове – 6-4 6-1, титла №18 от Големия шлем и рекорд в All England Club.
Евърт отново е на корта, но този път в коментаторската кабина:
„Бях се отказала година по-рано и гледах как Мартина си пробива път през схемата. Тя гонеше пренаписването на историята, а аз не можех да спра да мисля за финала ни от сезон ’78, за шестте ѝ поредни триумфа и нейното величие.“
„Играта ѝ беше направена за трева и кралицата на Уимбълдън си върна короната за девети рекорден път. Никой преди или след това не е постигал доминацията, която тя постигна там. Моята съперница, моята приятелка,“ завършва Евърт.
TennisKafe.com
