Кристина Младенович даде интервю за сайта на Ролан Гарос по време на участието си в турнира „Challenge Elite FFT“ в Ница, който започна миналата седмица и ще приключи на 25 юли.. Първата ракета на Франция при жените разказа за новите хобита, които е намерила по време на карантината и сподели какви позитиви е извлякла от иначе тежката ситуация.
Кристина, как преминаха последните няколко месеца за теб?
Доста странно, както и за всички останали. Не стъпих на корт в продължение на два месеца, което беше много тежко за мен, тъй като тенисът е моята професия и страст. Най-трудното от всичко беше да си мисля „По дяволите, тази седмица трябваше да играя в Мадрид, Рим или на Ролан Гарос“. Турнирите ми липсваха най-много.
Но дори за моя собствена изненада успях бързо да свикна със ситуацията. Със семейството ми бързо разбрахме, че това е нещо, което досега не се е случвало в живота на нито един от нас. Излишно е да казвам, че никога не е имало толкова дълга пауза в тура, но с такава пандемия няма какво друго да направиш. Всички бяхме в опасност и тенисът не е приоритет в такъв момент. Щеше да бъде наистина егоистично от моя страна да се оплаквам от липсата на мачове докато има хора, които се борят за живота си. Трябваше да се съсредоточим върху важните неша в живота, за които на професионалните спосртисти често не ни остава време, и да бъдем позитивни.
Разкажи ни как премина карантината? Къде се намираше през това време?
За щастие бях в голяма къща заедно със семейството си. Най-невероятното беше, че за цялото това време нито веднъж не излязох навън, защото цялото ми фитнес оборудване беше при мен. Имах специална тренировъчна програма, към която се придържах. Най-вече кардио тренировки, за да остана във форма.
Не ми беше лесно, но когато се завърнахме на корта бях в много по-добра форма от повечето от другите тенисистки, така че не се оплаквам (смее се). Когато се стигна до това отново да започна да тренирам на корт трябваше да преценя натоварванията и да прогресирам постепенно, защото за тялото не е лесно да се настрои след толкова дълга пауза.
Намери ли ново хоби, с което да разнообразяваш времето си?
Да, това беше едно от позитивните неща на карантината. Тенисистите постоянно се оплакваме от непрестанните пътувания, но сега бях със семейството си и спах в собственото си легло в продължение на два месеца, което беше страхотно. Играхме бордови игри, което беше много забавно. Също така започнах да готвя, тъй като преди нямах почти никакво време за това. В семейството ми има много добри готвачи, така че имаше кой да ме научи. Най-голямото предизвикателство беше да приготвя вечеря за 9 души съвсем сама. Сготвих миди с ориз, кокосов сос и пържени моркови. Всички ги харесаха и бях много горда от себе си.
Освен това прекарах много време в четене и гледах много сериали. Помагах доста и в домакинската работа. Брат ми Лука и приятелката му ходеха да пазаруват веднъж седмично. Това беше тяхната голяма вторнична мисия (смее се). Когато се връщаха ги питахме как е животът навън, какво се случва по улиците. Имахме чувството, че живеем в някакъв филм. Но всички спазвахме стриктно указанията на властите, което беше най-важното.
Известно време преподавах френски и испански на съседското момиче, която е последна година в гимназията. Това беше нещо изцяло ново за мен и не знаех дали ще се справя, но тя отбеляза огромен прогрес и беше много щастлива, както и аз.
От профила ти в Instagram разбрахме, че напоследък си се запалила по голфа?
Голфът беше един от първите спортове, коит възобновиха дейността си след карантината, а и брат ми е голям фен, така че реших да опитам и се оказа, че много ми харесва, макар че все още не ме бива много. Има нещо в голфа, което е много привлекателно за тенисистите. Може би защото също като голфърите и ние обичаме да сме на открито. Надявам се в бъдеще да имам време да се посветя повече на голфа, защото наистина ми е много приятно да играя.
Какво беше чувството да се завърнеш на корта? Много време ли ти отне да възстановиш кондицията си?
Не беше лесно. Направих всичко възможно да остана във форма по време на карантината, така че в това отношение нещата преминаха малко по-гладко. Най-важното беше да намеря начин да натоварвам равномерно и постепенно раменете и ставите си, защото не исках да се контузя точно след като най-после отново имах възможност да играя. Проведох първата си тренировка на корт точно преди два месеца, на 13 май. Тренирах на клей, защото тази настилка не е толкова натоварваща за тялото. Тенисът е като плуването и карането на колело – не се забравя. В първия ден тренирах около половин час без да се напрагям много.
След това малко по малко вдигнах темпото и тренировките станаха по-интензивни, особено когато упражнявах сервиса си. Бях много щастлива, че отново съм на корта и исках веднага да се хвърля и да вложа 100% от себе си, но бях разумна и се придържах към плана.
В момента участваш в Challenge Elite FFT. Какво е чувството отново да играеш на турнир?
Няма нищо по-хубаво от това. Чудесно е, че отново се състезаваме една срещу друга. Такива турнири са много подходящи за да прецениш на какво ниво си преди големите надпревари.
Не знам как ще се представя, но и нямам много високи очаквания. За мен най-важното в момента е отново да усетя ритъма и тръпката на турнирните мачове. Всички много се радваме да сме тук и искам да благодаря на френската федерация за това, че организира този турнир. Организацията е добра, средата е много приятна и наистина ни помагат отново да се върнем към това, което правим най-добре. Пътят ще бъде дълъг, но това е добро начало.
Спомена големите надпревари. Предполагаме, че нямаш търпение да играеш на тях, най-вече на Ролан Гарос?
Да, разбира се. Като тенисист това са турнирите, за които живееш. Доколкото разбрах на Ролан Гарос ще има публика, което би подействало още по-мотивращо на играчите. Никога не съм предполагала, че толкова много турнири ще бъдат отменени. Все още има доста неясноти относно това как да допуснем фенове на кортовете, като едновременно с това гарантираме в най-голяма степен тяхното здраве и безопасност, но това, което виждам като организация тук, ме кара да бъда оптимист, че това може да се случи.
Можеш ли да си се представиш на финала на „Филип Шатрие“?
Да, естествено. След всичко, през което преминах през последните месеци, наистина вярва, че това може да се случи. Това бе причината да тренирам толкова упорито по време на карантината. Мисълта, че след няколко месеца мога да съм на финала на Ролан Гарос, ме зареждаше с енергия и ме мотивираше през цялото време. Тюи мисъл ме караше да искам да се върна на корта час по-скоро. Благодарение на времето, прекарано под карантина, наистина осъзнах колко много обичам тениса.
