Може би за изненада на някои фенове и специалисти – женското издание на Australian Open 2019 предложи повече интрига, равностойни мачове и изненади, отколкото турнира при мъжете. Със сигурност не представлява сензация достигането до мача за титлата точно на Наоми Осака и Петра Квитова, но, от друга страна, едва ли много хора са били склонни да заложат спестяванията за подобен финал преди старта на надпреварата. Нещо, което със сигурност не може да се каже за финала при мъжете между Новак Джокович и Рафаел Надал.
Формата на двете
Наоми Осака все още е на гребена на вълната след титлата си на US Open и излъчва онази специфична аура – сякаш просто няма как да загуби, независимо от това в какви ситуации изпада в мачовете си. Японката изоставаше със сет и 1-4 от Су-Вей Хсие още в трети кръг, но намери път към победата въпреки крайно неортодоксалния стил на състезателката от Тайван. Историята се повтори и срещу Анастасия Павлюченкова в осминафиналите, когато Осака отново губеше със сет преди да осъществи обрат.
В четвъртфиналите 21-годишната сензация най-после качи на по-висока предавка и прегази Елина Свитолина в последователни сетова. Все пак следва да се отбележи, че украинката носеше контузия от предишния си двубой и видимо предаде мача след загубата на първия сет.
Мачът срещу Каролина Плишкова в полуфиналите бе може би най-силният за Осака от началото на турнира. Японката имаше игровото предимство почти през цялата среща и не се обезкуражи от неприятната и неочаквана загуба на втория сет и проблемите в началото на третия.
Това е и един от най-ключовите елементи в полза на Осака – забелязва се, че дори когато направи серия от евтини непредизвикани грешки и загуби няколко гейма, тя бързо успява да се изкара от дупката и да се върне на правилния коловоз. Докато ако тенисистка като Мадисън Кийс например, изповядваща подобен стил на игра като Осака, изпадне в игрова криза, спокойно може да мине цял сет преди да възстанови предишното си ниво.
Всъщност това отличава Осака от всички останали мощноудрящи тенисистки в УТА – непоклатимата вяра в собствените й възможности и смелостта й да продължи да търси завършващи удари дори когато ситуацията е критична и е пропуснала няколко топки.
Същото до голяма степен може да се каже и за другата претендентка – Петра Квитова. Когато спечели Уимбълдън на 21-годишна възраст, мнозина смятаха, че чехкинята може да се превърне в следващото голямо име в женския тенис и да поеме палката от Серина Уилямс.
Сега, почти 8 години по-късно, е очевидно, че тези очаквания не се оправдаха въпреки втората титла на Квитова в Лондон от 2014 г. Дали заради контузиите и личните проблеми, които я сполетяха, или поради други причини – Петра не успя да стане новият доминатор на WTA и е известна повече като тенисистка, която може да победи всеки, но среща трудности с постоянството си.
Очевидно е обаче, че Квитова е в „зоната“ от началото на сезона – чехкинята започна с титла в Сидни, а в Мелбърн буквално профуча през схемата, без да даде нито сет на своите опонентки. Всъщност, единствено срещу Даниеле Колинс в полуфиналите Квитова срещна известни трудности в първата част, преди организаторите да затворят покрива и да последва истински погром във втория сет.
Тактиката на двете за финала
Ясно е, че и Осака, и Квитова предпочитат сами да си завършват разиграванията вместо да чакат грешка. Стилът и на двете може да бъде окачествен понякога и като безразсъдство, но ако таймингът им е наред, са в състояние да разгромят всяка една опонентка. Дори да се стигне до три сета, мачът почти сигурно ще се движи с много по-бързо темпо отколкото финала при мъжете.
И двете обичат да доминират с помощта на сервиса и форхенда си. Очаквам Квитова често да залага на „левичарския“ сечен сервис по диагонала от дюс страната към по-уязвимия бекхенд на Осака с идеята да отвори корта за форхенда си по правата.
Ключови за каузата на японката ще са процентът на вкаран първи начален удар – може би нейното любимо оръжие – и постоянството на бекхенда й, най-вече по правата. Удар, при който имаше известен брак в предишните й двубои.
Да погледнем и статистиката
Статистиката показва, че двете не са се срещали до този момент, но прави впечатление друго – Квитова е участвала в общо 33 финала в кариерата си, като е спечелила 26 от тях! Включително последните 8, като последното й поражение в мач за титлата е от октомври 2016 в Люксембург срещу Моника Никулеску.
Чехкинята е й пълна „отличничка“ във финалите си в турнири от Големия Шлем – 2 победи от 2 мача, като през 2011 г. тя даде само 7 гейма на Мария Шарапова на Уимбълдън, а през 2014 г. бе дори по-убедителна срещу Южени Бушар и спечели с разгромното 6-3 6-0.
Осака също показва шампионско присъствие във финални мачове. Японката спечели двата най-важни двубоя, в които участваше до този момент – през сезон 2018 г. в Индиън Уелс срещу Дария Касаткина (6-3 6-2) и 6 месеца по-късно срещу Серина Уилямс (6-2 6-4) в скандалния финал на US Open. Фактът, че Наоми запази хладнокръвие в онзи прословут мач е доказателство, че е замесена от маята на шампионите.
Може би малко странно, но факт – единствените й две поражения във финали са в домашния Pan Pacific Open през 2016 и 2018 г. Преди това издание на турнира Осака не бе минавала 4-и кръг на Australian Open, докато Квитова бе полуфиналистка през 2012 г., когато отстъпи в три сета на Мария Шарапова.
Въпреки тези очаквания и цифри, едно е сигурно – в 10:30 в съботното утро ни очаква още един много интересен финал при дамите, а победителката съвсем заслужено ще се изкачи и до първото място в световната ранглиста!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
