Във вторник, 12 септември, бе световната премиера на автобиографичната книга на Мария Шарапова „Unstoppable: My Life So Far“ („Неудържимата: Животът ми дотук“).
В нея руската тенис звезда разказва историята си – за началото на кариерата, говори за връзката си с Григор Димитров, както и за тази с колежките си на корта, включително и за войната със Серина Уилямс.
Ден след премиерата, ви каним да се потопите в света на младата Мария и пред какви трудности е била изправена в първите си години малката рускиня, преди да стане любимка на милиони и глобалната марка, която е в момента:
За бягството от Чернобил
Родителите ми успяха да избягат на север, но много хора останаха. Майката на баща ми остана. Когато я посещавах, се учудвах от размера на гъбите. Всички казваха, че това е от радиацията, което ме накара да се замисля. Родителите ми не са ниски, но не са и високи. Аз съм 1,88 м без токчета и се извисявам над тях. Откъде идва този ръст? Баща ми обича да казва, че съм пораснала, защото съм го искала – било е нужно, за да се състезавам. Той вярва в силата на волята. Но реакторът е избухнал малко преди майка ми да забременее, пила е водата, яла от зеленчуците и след това, докато ме е носила в корема си. Така че, кой знае?
За дома в Сочи
Все още е наш – апартаментът на улица „Вишнева“ на шестия етаж откъм двора. Когато се прибирахме вкъщи, винаги търчах с ключовете напред, докато родителите ми се задъхваха от шест етажа стълби. Пазя страхотни спомени за дните, прекарани там – за тихите ни вечери, за разговорите, за хората, които идваха и си отиваха, за баба ми, която седеше с цели нощи на стълбите и не спираше да бърбори.
Най-ранните ми спомени включват как гледам през прозореца деца, които си играят на площадка на хълма. Родителите ми постоянно се притесняваха за мен и не ме пускаха да си играя много-много. С две думи, гледах как другите деца си играят.
За плана на баща й да замине за Америка
Баща ми започна да го планира веднага щом се върнахме в Сочи (от мастър класа на Мартина Навратилова в Москва). Смяташе, че САЩ е единственото място, където мога да развивам тениса си, и беше убеден, че трябва да заминем. Целта му беше Флорида. Защо ли? Той може да го обясни по много сложен начин, но истината е, че Юрий просто е суеверен и следва знаците. А знаците тук са сочили Флорида. В случая – представлявали са две журналистически статии. Едната е за сестрите Уилямс и как тренират в академията на Рик Маккий в Бока Ротон, а втората – за Ана Курникова и как тя тренира в академията на Ник Болетиери в Брадентон. Баща ми вярваше, че двете статии са му попаднали по някаква причина. Те са му показали къде да отиде.
Беше невъзможно да вземем виза тогава. Даваха се само на официални лица. След като баща ми разбра това, писа на треньора на младежкия отбор на Русия. Не че играех за него – там бяха деца на по 12 г., а аз бях само на 6. Той обаче се надяваше, че Руската федерация по тенис ще пожелае да инвестира в мен с мисъл за бъдещето. Обясни им ситуацията и за таланта ми, спомена и Юдкин (първия й треньор в Сочи – б.а.), и Навратилова. И проработи, или поне така изглеждаше. По онова време отборът се подготвяше във Флорида за американските турнири. Треньорът ни отговори с писмо и ни покани да тренираме с тях.
Баща ми отиде до посолството в Москва да вземе визите. Тогава е бил на 28 и е бил облечен в единствения си костюм – този от сватбата. Надявал се изцяло на съдбата и на късмета. (Винаги има знаци, които ти показват пътя, важното е да се научиш как да ги разпознаваш.) Носил е писмото със себе си и даже репетирал какво ще каже. Чакал е половин ден, преди да стигне до офиса на консула. Мъжът внимателно огледал Юрий, проверил писмото, документите и снимки и тогава баща ми казал речта си: Юдкин, Навратилова, талант.
– Аз също имам дъщеря – най-накрая отговорил мъжът. – Тя също играе тенис. И играе добре. На 8 е. Но не смятам, че е специална. Дъщеря ви е на 6. Защо мислите, че е по-добра от моята? Може би не сте обективен.
– Не познавам дъщеря ви – казал Юрий. – Но познавам моята. Всичко, което ви казвам, е истина.
– Искате да заведете 6-годишната си дъщеря да тренира в САЩ?
– Да.
Мъжът погледнал баща ми в очите.
– Сигурен ли сте?
– Да.
– И знаете какво ще правите там?
– Да.
Мъжът ни даде виза за три години. След това баща ми се върна в Русия, за да я удължи, но онзи мъж беше златният ни билет.
За жилището във Флорида, в което Шарапова в началото наема само една стая
Беше като от филм от 80-те за разбито семейство, самотна майка и хора, които постоянно се местят. Сега, като си спомням, се сещам, че приличаше на апартамента, в който живееха Даниел и майка му от „Карате кид“ – един от любимите ми филми, от който се учех и на английски. Беше двуетажна къща – като мотел – с вътрешен двор, а всички врати водеха до един общ коридор. Отвътре беше схлупена и тъмна, а прозорците гледаха към улицата, на която растяха палми. С баща ми спяхме на разтегателен диван, който бе продънен по средата. Дори заспали, трябваше да пазим баланс, за да не пропаднем. Такива дивани предизвикват болки в гърба, които преследват баща ми цял живот. Дали беше странно да спя с баща си в едно легло, сякаш бяхме съпруг и съпруга? Не. Такъв беше животът и ми харесваше. Каквото и да се случваше с нас, знаех, че той винаги е до мен и е готов да даде живота си за мен.
За сравненията с Курникова
Ана Курникова беше звездата на академията на Болетиери и веднага започнаха да ме сравняват с нея, защото и двете бяхме руси рускини. В началото, когато се нуждаех от екипировка, ми даваха старата на Курникова, а аз никога не съм била фенка на прилепналите дрехи с животинска щампа. Колкото повече ме сравняваха с нея, толкова повече се дразнех. Що за глупост? Трудно може да откриете двама по-различни човека. Не си приличаме нито по външност, нито по поведение, а тенисът означава напълно различно нещо за нас. Но хората виждаха единствено цвета на косите ни и страната, от която идваме.
Прочетете целия материал в SportCafe.bg
