Равенство в заплащането в мъжкия и женския тенис е възможно, но няма да се случи, докато WTA отговаря за управлението на женския тенис. Това е мнението на един от ветераните в спорта в лицето на австралиеца Джон Милман. В своята колонка в австралийския сайт news.com.au бившият №33 разви тезата си за случващото се и причините за разликата в наградния фонд.
Тази тема става все по-актуална заради увеличаващата се разлика в заплащането на двата тура. Докато в Големия шлем мъжете и жените получават еднакви пари, то в останалите турнири не е така. Голям е контрастът на настоящия турнир в Рим, където шампионката при жените ще получи по-малко от финалиста при мъжете. Според Милман обаче това изглежда напълно нормално, ако се погледне как ATP и WTA управляват туровете си. Заради това австралиецът призовава за обединение в спорта под шапката на мъжката асоциация.
„Нека го кажем ясно. Въпросът с равенството в наградните фондове при мъжете и жените в тениса може да бъде разрешен. Но това няма да се случи. Принципите и равноправието в тениса бяха хвърлени на вятъра заради лоши решения, взети от WTA.
Равенството в наградния фонд е продължаващ казус. Тенисът е водещ по отношение на това какво получават спортистките. През 2022-а седем от топ 10 на най-високоплатените спортистки по отношение на реклами и награден фонд са тенисистки. Но трябва ли да са доволни от сравнението с други спортистки или трябва да се сравняват със своите колеги мъже?
Последната победа на WTA дойде през 2007-а, когато осигуриха равно плащане в Големия шлем, само че оттогава отстъпват назад.
За съжаление на жените, турнирите от Големия шлем са само осем седмици от календара в тениса всяка година. Извън Шлемовете наградният фонд в мъжкия и женския тенис не е равен и разликата става по-голяма.
Как изобщо е възможно това? Как може турът извън Шлемовете да продължи да фаворизира мъжете по отношение на това, което изкарват? Изглежда шокиращо и едва ли се харесва на потребителя. Това е така, докато не навлезеш малко по-дълбоко и не започнеш да разбираш как се управлява бизнеса на професионалния тенис.
Професионалният тур действа чрез две отделни корпорации – WTA и ATP, които се грижат за интересите на своите играчи. Техните модели и стратегии са независими едни от други и техните приходи са доста различни. Недоволството от водещи състезателки като Ига Швьонтек и Виктория Азаренка става все по-голямо, тъй като те искат равенство в наградния фонд спрямо този на мъжете през цялата година.
През 2021 приходите на АТР за годината бяха 176,8 милиона долара спрямо 87,8 милиона на WTA. Докато АТР изпълнява целите си чрез спонсорства, лицензиране и своя флагман Финалите, то WTA бърка със своите цели.
WTA опита да компенсира липсата на дългосрочна стратегия и застоя на приходите, като продаде почти една четвърт от календара на тура на Китай. Дори в най-добри времена е трудно да накараш хората в Китай да посетят турнирите и изглежда доста зле да се играе пред празни трибуни. Когато Covid удари и държавата затвори границите си, видяхме последствията от това да наблегнеш на едно място в „глобалния тур“.
Липсата на стратегия на WTA изпъкна и по отношение на тяхната принципна позиция за изчезването на китайската състезателка Пън Шуай. Принципите не продължиха дълго и бяха оставени настрани, след като WTA вдигна забраната за китайските турнири, въпреки че местонахождението на Шуай все още не е известно.
Ръководството на АТР постоянно се представя по-добре от това на WTA. Докато АТР организира Финалите пред пълни стадиони в градове, които обичат тениса, като Лондон и Милано, то WTA се опитва да изгради играта си на празни стадиони в Шънджън и Форт Уърт.
Жените имат равно заплащане в Големия шлем от 25 години и е време да получат равно заплащане навсякъде. WTA имаше достатъчно време, за да постигне тази цел. Нашите тенисистки са някои от най-добрите спортистки в света и заслужават да получават равно заплащане, но за съжаление са представлявани от организация, която се представя под очакванията.
Другите спортове могат само да завиждат на тениса, когато най-накрая постигне истинско равенство, но, за да се случи това, смятам, че трябва да бъдат под една шапка и на база на данните това е АТР. Дотогава равното заплащане е празна мечта и няма да се случи.“
