Дефектът винаги може да бъде превърнат в ефект, стига да знаеш как да го направиш. Когато говорим за спорт, слабостта в една дисциплина може да се окаже най-силен коз в друга. С подобно нещо се сблъсква шампионката от Уимбълдън 2022 Елена Рибакина.
Когато става на 5 години, тя моли баща си да започне да се занимава със спорт. В Русия по това време популярните избори са художествена гимнастика или фигурно пързаляне.
Рибакина иска да стане гимнастичка и полага много усилия в този спорт, но с времето треньорите я отказват, казвайки ѝ истината: „Ти си прекалено висока, за да успееш“.
Елена разказа тази случка по време на фотосесия за най-новия си спонсор – Red Bull.
Баща ѝ, който любителски се е занимавал с тенис, предлага на дъщеря си да се пробва на корта. А това решение се оказва най-доброто в живота на една бъдеща шампионка от Големия шлем.
„Не гледам на тениса като на работа, а като на нещо, което обичам“ – казва Рибакина.
Тя се състезава за Казахстан, въпреки че е родена в Русия. Избира да смени гражданството си, защото не получава достатъчно подкрепа.
„Те видяха резултатите ми и повярваха в мен. Дадоха ми възможност да играя за Казахстан, предлагайки ми финансова подкрепа, каквато нямаше от Русия. Смених гражданството си и това ми позволи да се фокусирам само върху играта си“ – обясни Рибакина.
През 2019 година тя печели първата си титла на ниво WTA. Големият момент идва в Букурещ и носи дебют в топ 100 на тенисистката.
Някогащната „прекалено висока гимнастичка“ сега е 184-сантиметрова тенисистка, чийто ръст ѝ позволява да има един от най-добрите сервиси в Тура.
През 2022 година Рибакина печели Уимбълдън, с което влиянието в света на спорта става още по-голямо.
„Гордея се с това, че вече имам два финала от Големия шлем. Аз не искам да се поставям под прекалено голямо напрежение, а да се наслаждавам на тениса“ – смята Елена.
Тя дава част от спечелените пари от наградния фонд на Уимбълдън за развитието на 14 деца – момчета и момичета, играещи тенис в Казахстан.
„Най-добрият вариант е да организираме турнир или да направим стипендия, защото аз самата получих много подкрепа от Казахстан. Сега е мой ред да помогна на следващото поколение“.
И въпреки че Рибакина изглежда като човек, реализиращ мечтите си, поне засега има една мечта, която ще трябва да почака:
„Искам да скоча от самолет (бел.авт. с парашут), но според треньорите сега не е правилният момент. Според мен се притесняват заради самото приземяване“.
