Коя е най-великата тенисистка, която никога не е печелила Уимбълдън? Жустин Енен със сигурност ще бъде едно от имената, които ще се споменат, но статистически изборът е само един.
От въвеждането на ранкинг системата Моника Селеш е била на върха повече, отколкото всеки друг. Тя бе №1 общо 178 седмици, а всички, които са били на върха по-дълго от нея, са печелели Уимбълдън – Щефи Граф (377 седмици), Мартина Навратилова (332 седмици), Серина Уилямс (309 седмици), Крис Евърт (260 седмици) и Мартина Хикгис (206 седмици).
Енен (117 седмиц) е единствената друга, която е минала кота 100, но не е вдигала трофея на „свещената трева“.
За цялата си кариера Селеш достигна на финала на Уимбълдън само веднъж от 9 опита. Самата тя признава, че така и не е усъвършенствала играта си на трева, въпреки че разочарованията й, свързани с неща извън турнира, са повече, отколкото слабостите в тениса й.
В своята автобиография „Getting a Grip“ тя обяснява, че е сполетяна от депресия, тъпчела се е с храна и не е успяла да преодолее смъртта на баща си. Да не забравяме и травмата от 1993-а, когато бе наръгана, както и факта, че постоянно е обект на критика от страна на британските медии, когато играе в Лондон, заради крясъците си на корта.
Селеш дебютира на Уимбълдън през 1989, когато е едва 15-годишна. Тогава започва успено в първите 3 кръга, но получава тежък урок от Щефи Граф – 0-6 1-6. Малко по-напред достигна на следващата година, а през 1991-а не участва заради контузия.
През 1992-а отива в Лондон след триумфа на Ролан Гарос, като е настояща шампионка на US Open и Australian Open. На полуфинала обаче Мартина Навратилова се оплаква от крясъците на Селеш, а след като тя се опитва да бъде по-тиха, губи тайбрека на втория сет: „Все едно някой да промени форхенда ми с две ръце. Просто не знам как да играя тенис без тези силни викове, които да съпровождат ударите ми.“
Моника успява да победи 6-2 6-7(3) 6-4, но крясъците й са основна тема на разговор, затова тенисистката се опитва да бъде по-тиха, за да бъде харесана, но на финала понася поражение от Щефи Граф: „Когато искаш да удовлетвориш всички, накрая не го правиш с най-важния човек – теб самия. Финалът от 92-а е единственият ми, а го оставих да ми се изплъзне само, за да се харесам на хората.“
През 1993-а се случва инцидента в Берлин, след който Селеш не играе още цели две години, а към „мейджър“ колекцията си успява да добави още само Australian Open 1996.
Шокирана от болестта на баща си и изпитваща трудности да спре с прекаляването с храната, тя се появява с наднормено тегло на Уимбълдън през 1997-а, страда от болки в коленете и губи от Сандрин Тестю в трети кръг.
През 1998-а и 2000-а достига четвъртфиналите, губейки съответно от Наташа Зверева и Линдзи Дейвънпорт.
През 2002-а участва за последен път на Уимбълдън, вдъхновена от достигането си до полуфинал на Australian Open и четвъртфинал на Ролан Гарос:
„През 1992-а си мислех, че ще имам много време, за да печеля на тези затревени кортове. Времето обаче излетя по-бързо, отколкото някога съм си представяла. Исках да опитам отново, за да не живея цял живот със съжаления. „
На четвъртфинал през 2002-а Селеш се среща с Енен, която е изгубила и четирите им предишни двубои. Селеш повежда 5-4 в първия сет и 4-1 във втория, но губи 5-7 6-7(4): „Отиде си и последният ми шанс на Уимбълдън…“
TennisKafe.com
