Наоми Осака загуби своя триумфален момент, нека не забравяме за нея

|  от  

Беше ли съдията на стола Карлос Рамос наистина крадец на женския финал на US Open? Не и по правилата на играта. Но Рамос, треньорът на Серина Уилямс Патрик Муратоглу и най-вече самата Серина Уилямс носят отговорността за това, че динамичният, завладяващ финал между велика шампионка и прекрасен млад талант придоби грозен облик.

Най-голямата жертва бе победителката – Наоми Осака.

Тя спечели трофея след успех с 6-2 6-4 – удивително постижение за 20-годишна тенисистка, излизаща на своя първи финал от Големия шлем, който на всичкото отгоре бе покрит с препятствия още от началото. Скандирания в подкрепа на Уилямс отекваха под затворения покрив на Arthur Ashe Stadium – най-голямото съоръжение в спорта.

Осака никога няма да получи своя момент отново. Ако имаше истинска кражба в събота, това бе тя. Серина изживя своя момент заслужено през 1999-а година. Той дойде на същия стадион, където тогава 17-годишната американка по смел и брилянтен начин разочарова топ поставената Мартина Хингис в първия си „мейджър“ финал на сингъл.

Нямаше възражения, нямаше освирквания по време на церемонията, липсваха сълзи, породени от смесени емоции и съвсем в реда на нещата това бе ден на щастието (освен, разбира се, за Хингис).

Наоми обаче трябваше да се справи с всички изброени трудности след като ни предостави един от най-добрите мачове, изиграни от млада състезателка в подобна позиция. Тя при всичко, което Уилямс и хаотичните условия запратиха към нея, но някак остана концентрирана.

Naomi Osaka 10

„Почувствах, че не бива да позволявам да се поддам на нерви или нещо подобно. Трябваше просто да се концентрирам върху тениса, понеже точно това ме бе докарало до този момент.“

Лесно е да се каже, но рядко се постига. В събота на лицето на Осака бяха изписани уравновесеност и концентрация, но това не е нещо, което винаги я е съпътствало през кратката ѝ кариера. Изпитвала е затруднения с негативизъм, поставяла е уменията си под въпрос, изборът на удари под напрежение я е подвеждал, а постоянството също не винаги е било нейна черта.

Само преди две години тя пропиля аванс от 5-1 в третия сет срещу Мадисън Кийс в мач от трети кръг на US Open, след като движението ѝ по корта и нервите ѝ я предадоха. Да, тя бе брилянтна по пътя към титлата в Индиън Уелс през март, но загуби в първите кръгове на двата турнира, които изигра, преди да пристигне в Ню Йорк.

След като обаче новият ѝ треньор Саша Бажин я настрои на позитивна вълна, тя се превърна в шампион на US Open.

„Не знаеш какъв си, докато не се изправиш срещу предизвикателство. Наоми днес бе хвърлена в дълбоки води. Всичко бе срещу нея – огромните удари на Серина, публиката, драмата. Тя запази концентрацията си. Има неща, които можеш да тренираш, има и такива, които просто имаш – вярвам, че това, което Наоми притежава е дарба.“

Тя пристигна в Ню Йорк без контузии и подобри физическото си състояние, което ѝ помогна да издържа на по-дълги разигравания, без да усеща, че трябва непременно да рискува. Движението ѝ по корта, особено бързите последни стъпки, с които се нагласява към топката, също много се е подобрило, а вече в арсенала ѝ наблюдаваме и плосък, мощен начален удар, който може да попадне във всяка точка от сервис полето.

Въпреки това състезателките, които са подобрили физическото си състояние и техниката си са много. Много малко обаче биха се справили с подобна самоувереност при условията в събота. Финалът бе невероятно динамичен още от първата точка – дълго разиграване с мощни изстрели от основната линия, спечелено от Осака.

Точка след точка Уилямс опитваше да повиши натиска си и интензитета на игра. Точка след точка Осака стоеше уверена на корта, надиграваше Серина в собствената ѝ силова игра и не се панираше.

„Беше възхитителна от началото до края,“ заяви Муратоглу. „Никога не се опитваше да рискува излишно. Контролираше се през цялото време, контролираше всичко, включително емоциите си – най-трудното нещо на финал на турнир от Големия шлем. Това остана така от началото до края, когато тя сервираше за мача. Беше спокойна и контролираше случващото се в последния гейм, сякаш беше първият – това е много рядко срещано.“

Случаят напомни на победата на 20-годишния Марат Сафин над Пийт Сампрас на финала на US Open през 2000 г., като това също бе първият „мейджър“ за Сафин. Неговият пробив обаче не бе съпътстван с драмата, която видяхме в събота. Нещо, което направи този мач още по-потресаващ, бе контрастът между спокойствието на Осака и избухливостта на Уилямс.

Серина изглежда е навлязла в нова фаза при подхода си към проблемите. Някога тя бе навъсена при загуба, но в последните години се бе превърнала в благ губещ. Използваше изработената си платформа, за да говори за важни социални проблеми и непрестанно повтаряше как иска да е модел за подражание на малката си дъщеря Олимпия.

В събота обаче нейният гняв се разрази на същия този корт, на който се беше разразявал и преди. Поне не заплаши с насилие Рамос, както стори със съдийката на линията, която се осмели да отсъди „foot fault“ в полуфинала ѝ срещу Ким Клайстърс през 2009-а, който приключи с наказателна точка срещу Уилямс.

Изоставаше тогава, изоставаше в събота, изоставаше и на финала през 2011-а година, когато бе обвинена, че пречи на опонентката си Саманта Стоусър, викайки в средата на разиграванията в опит да я разконцентрира.

Тогава злобните думи на американката бяха насочени към съдията на стола Ева Асдераки: „Ако ме видиш да вървя някъде близо до теб, обърни се на другата страна. Ти си извън контрол. Изпълнена си с омраза и си отблъскваща отвътре.“

Тогава тя извика на Асдераки „Не ме гледай!“. В събота, след като Рамос отказа да даде извинението, което тя търсеше, последва подобна реакция: „Тогава не говори с мен.“

Ако забелязвате модел на държание тук, не сте единствените. Много шампиони, мъже или жени, са се справяли много по-добре с несправедливости на корта и са показвали много повече класа в подобни ситуации. Серина спечели симпатиите на мнозина, когато успокои публиката и поздрави Осака в церемонията след мача, но голяма част от драмата се получи благодарение на нея.

Да, няма съмнение, че Рамос можеше да се справи по-добре със ситуацията, но няма и съмнение, че Уилямс също можеше да го стори много по-добре – същото заключение, до което много от нас стигнаха през 2009-а и 2011-а година.

В събота, подобно на 2011-а, тя бе объркана от правилата за държание на корта. Част е то Тура от достатъчно дълго, за да ги познава по-добре. Муратоглу, който е опитен треньор, също трябваше да бъде по-разумен и да не ѝ дава указания по толкова очевиден начин. Рамос има репутация на човек, който се придържа към правилата и това не би трябвало да изненадва толкова отдаден на проучването треньор като Муратоглу.

Уилямс, разбира се, е възхитителен състезател – това ѝ спечели 23 титли от Големия шлем и ѝ помогна да се върне след контузия, семейна трагедия, болест, а сега и майчинство. Но огънят, който таи в себе си, може да разгори и други действия, когато се задава загуба на осветен мач на Arthur Ashe Stadium.

Това, което се случи е жалко за всички замесени, но най-вече – жалко е за Осака.

Печелиш първата си титла от Големия шлем само веднъж.

TennisKafe.com по The New York Times

 
 
Тагове: , , ,



 
tennislmall
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.