Йелена Остапенко смята, че твърде голямото уважение към опонентите е голяма грешка, която сериозно вреди на резултатите. Изказването на латвийката е доста интересно заради факта, че тя нерядко влиза в пререкания със съдиите и другите играчи. Най-скорошният подобен случай бе миналата седмица, когато след загубата си от Виктория Азаренка на осминафинала в Доха световната №9 отказа да се ръкува с беларускинята.
В подкрепа на твърдението си Остапенко припомни своя мач срещу Серина Уилямс за Fed Cup през 2020 г.
„Когато уважаваш противника твърде много, това те поставя под още по-голямо напрежение. В Евърет през 2020 г. играх срещу Серина Уилямс за Fed Cup. Тя винаги е била моят идол. Играх добре, но в крайна сметка загубих с 6-7, 6-7. Важното в случая обаче е друго: и в двата тайбрека си мислех „Боже, играя срещу Серина Уилямс, моя идол“. Това изобщо не ми помогна. Може да ѝ се възхищавам, но на корта трябваше да гледам на нея като на всяка друга тенисистка“ – каза шампионката от Ролан Гарос 2017 в интервю за подкаста WTA Insider.
Четвъртфиналистката от US Open заяви, че играе по-добре, когато успява да респектира опонентките си и да ги постави под напрежение.
„Мисля, че винаги ми е по-лесно да побеждавам, когато поставям опонентките си под напрежение. Това със сигурност важи за финала на Ролан Гарос през 2017 г. Тогава играех своята игра. Допуснах и някои грешки, което, разбира се, е напълно нормално, защото все пак не съм робот. Важното обаче е да поставиш опонентката си под напрежение“.
„Някои тенисистки, като Сабаленка например, умеят това много добре. Тя намери правилния баланс и нещата започнаха да се получават за нея. Мисля, че стиловете ни са много подобни и затова е подходящо да я посоча като пример“ – завърши родената в Рига тенисистка.
Остапенко започна много добре сезона, като спечели две WTA 500 титли – в Аделаида и Линц. Следващият турнир в календара ѝ е този в Индиън Уелс (6-17 март).
