От другата страна на тениса – безумни пътувания, мечти и секс с непознати

 от  

Марина Юданов е 556-ата най-добра тенисистка в света. Това е една не много впечатляваща статистика, която обаче крие зад себе си впечатляваща история.

В началото на 2017 година 29-годишната Марина изкарва по £30,000 като инженер на Volvo в Швеция. Тя е финансово обезпечена и се е установила, поне физически, в Гьотеборг. Нещо обаче ѝ липсва. Така се хвърля във водовъртежа на професионалния тенис на ниско ниво, представяйки си какво би било.

Тя сама си финансира приключението, включващо не лукса на скъпи самолетни билети и луксозни хотели, а маратонски пътувания с безброй прекачвания и мизерни места за отсядане, в които трябва да дели стaята с тенисистка, с която играе на следващия ден.

„Нищо от това, което разказвам, не е хленчене или оплакване. Изключително благодарна съм да правя това, но е наистина трудно“.

Това е нейната история – далеч богатите на върха.


Дневникът на Марина. Април, 2019 година:

След като загубих в последния кръг от квалификациите на турнир в Осака се възползвах от опцията самолетният ми билет за връщане да бъде с различна от първоначално обявената дата – четвъртък вместо неделя. Нещо, за което съм си платила допълнително.

Във вторник обаче съдбата се намеси и влязох в основната схема като „щастлив губещ“, след като някой се беше контузил. Спечелих впоследствие срещу момиче, намиращо се 300 места преди мен. Така трябваше да играя в четвъртък, когато всъщност бе билетът ми за връщане.

Намирахме са на повече от три часа път от летището в Токио. Какво щеше да се случи, ако играем дълъг мач? Вероятно щях да изпусна полета си. Ами, ако спечеля? Тогава вече със сигурност щях да го изпусна. Нов билет към вкъщи струва £550, което щеше да боли. Какво да правя?

Мачът беше дълъг. Загубих в три сета, а после станах част от най-лудото пътуване на света. Напуснах кортовете без да се къпя. Качих се на такси, след това смених два влака, два самолета и след 24 часа пътуване пристигнах, продължавайки да съм облечена в екипировка за тенис… в Копенхаген, на температура под нулата. 

Е, оставаха ми само четири часа път до вкъщи.

Ако бяхме играли три минути повече, все още щях да съм в Токио.


Как въобще се стига до тази история?

Някога Юданов е национален шампион, но обещаващата ѝ кариера пада жертва на образованието, тийнейджърството и очакванията.

„Бях сред топ състезателите на моята възраст. На 16 години ранкингът ми бе №250. Всичко това обаче ми дойде в повече. Бях бунтар и се движех в компанията на хора, които не ми влияят добре – пиене, пушене и срещи с възрастни мъже. Казах си, че мразя всичко това и на 18 се оттеглих“.

През следващите шест години не хваща ракета, но тенисът отново идва в живота ѝ – първо като тренировъчен партньор на приятел, а после като състезател в национални турнири. И на 27 всичко се променя.

„Имах си добра заплата на работа, но всеки ден исках да съм на корта и да се състезавам. Ставах в 5 сутринта, за да правя упражнения във фитнеса, а веднага след работа отивах на корта. Съществуването ми се осмисли, когато отново почувствах усещането да се съревновавам“.

„На работа хората ми казваха: „Това е страхотно, следвай мечтите си!“, а всъщност си мислеха: „Какво, дявол да го вземе, си мисли тази!? Ще пътува по света да играе тенис и да си пропилява парите“.

Да губиш пари, поне в началото, е неизбежно.

През 2017 година тя няма ранкинг и реално – работа. Започването на тенис кариера от нулата включва намирането на нискоразрядни турнири с малко пари и минимален брой точки. Победите дават възможност да пропълзиш напред към следващото малко по-голямо състезание.

Юданов започва с £18,000 спестени пари на цялото ѝ семейство, с които да обезпечи екипировка, пътувания и турнири. Всяко нейно решение в живота е равно на инвестиция, с която се надява поне да не е за загуба. А ако успее да спечели повече пари, си е обещала да си купи кемпер, за да пътува по турнири – тактика, която преди години използва Дъстин Браун в Германия преди време.

„Трябва да се правят много сметки при избиране на маршрута. Следиш дали парите и точките те устройват и дали ранкингът ти позволява участие. Ако в конкретната седмица има малко турнири, ще трябва да пропуснете, защото на тях конкуренцията ще е убийствена“.

„Всеки път е хазарт“.

yudanov


 

Дневникът на Марина:

„Някои турнири са смесени – участват мъже и жени. Наоколо хвърчат тийнейджъри, бушуват хормони. Има някакво сексуално напрежение, защото родителите им са много далеч у дома.

Нещата стоят така – ако пътуваш сама, от турнира те настаняват с друга състезателка. Многократно съм била с опонентката си за следващия ден.

Не е толкова лошо, защото и те искат да се добре подготвени и да са си отпочинали, също като теб. Различно е, ако си в една стая със състезателка, която е отпаднала. Полетът ѝ е след няколко дни, тя няма мачове и е на почивка на курорт, а около нея има безброй момчета в топ форма, които вероятно никога повече няма да види.

Така че, да, случвало се е. Излиза да се види с някого и се връща по средата на нощта, а после се връща. Дали се съобразява, че утре имаш мач и спиш? Такъв е животът, дори и в Тура.

Ако сравни загубата в първи кръг на Уимбълдън, която се равнява на заработени £45,000, то наградните фондове на турнирите, на които Марина участва, са „малко“ по-ниски.

Тя заработва малко над £2,000 за спечелен турнир в Швеция през май. А опасността външен фактор да я остави във финансов колапс е огромна. Всеки мач на такива надпревари е малка драма, разиграваща се пред… ами, преди никого.

„Спомням си как играх в Тунис и имаше официални лица наоколо. Помислих си, че им харесва нивото на тенис. След това разбрах, че мачът ми е бил последният и служителите просто ни чакат да приключим, за да почистят наоколо“.


Разбира се, игрищата не винаги са перфектни:

„В Египет играх вероятно на най-лошите клей кортове в живота си. Беше толкова неравно, че усукването на глезена бе гарантирано. А продължавахме да играем и при 40 градуса температура. Едно момиче си падна на главата и трябваше да я изнесат. В квалификационните кръгове самите играчи са съдии на линиите и всеки извлича максимума от това. Залогът е голям, а в тениса някои точки са по-важни от други. Ако топката е 50% на линията и 50% аут, 80% от играчите ще кажат, че е аут“.

„Пълна бъркотия, непрекъснато има спорове и драма“.

Юданов няма треньор, така че трябва да шпионира опонентките си и да пише на приятелки, за да се подготви за следващия си двубой.

„Първата стъпка е да провериш активността на опонента си в сайта на ITF, за да видиш в каква серия е – от победи, или от загуби. После виждаш с кого е играл и пишеш на някой от съперниците му. Или го намираш в Instagram и виждаш техниката му. Разбира се, пишат ти и на теб. Най-лошото е две момичета да играят и едновременно да ти пишат“.

yudanov 2


Дневникът на Марина. Декември, 2017 година:

„През септември се справих добре в Тунис и затова се върнах още по-гладна за успехи. Бях добре подготвена, но не се чувствах добре на корта. Сякаш не играех собствената си игра. Нямаше как да победя, нещо не беше в ред.

Беше 10-15 градуса. Мразовито. Загубих на старта на един турнир, после на още един. Тренирах за трети и се чувствах безсилна. Бях толкова бясна, че хвърлих ракетата си към оградата. После я взех и заиграх превъзходно. Ударите ми вече имаха дълбочина и бяха точни.

Погледнах рамката на ракетата и тя беше пукната. Тогава се сетих, че кордажът вече не е толкова натегнат и затова играя добре. При тези температури трябва да наплитам ракетите си на по-малко килограми.

През септември все пак беше 30 градуса. После проучих, че изкуственият кордаж става по-стегнат в студено време. Отне ми две седмици и разбрах всичко това, защото счупих ракетата си. Професионалистите и екипите им знаят всичко това, но не и аз. Има поне 100 такива проблема, които всеки сам трябва да разреши“.


След две години от приказката си, Юданов е шестата най-добра шведска тенисистка. Тя е изчислила, че вече не е на загуба. Ще се нуждае от сериозен скок в класацията, за да може да допринася за домакинството на семейството си.

Има един бърз и незаконен начин, по който играчи на нейното ниво припечелват допълнително.

YUDANOV 5

През май украинската тенисистка Елена Плоскина получи доживотно наказание да не играе тенис и бе наказана да плати глоба от 20 хиляди долара. 22-годишната украинка е призната за виновна, защото не е признала за корупционна дейност и не е пожелала да съдейства на властите в разследването.

„На мен не ми се е случвало. В социалните мрежи много се пише. Някой беше казал, че от залог печели повече, отколкото заработва шампионът в турнир от по-ниска категория. Това е ясен стимул за участие в уговорени мачове. Ако играеш на малки надпревари и не напредваш, имаш финансови проблеми“.

По-късно тази година Юданов навършва 30 години. Знае, че няма да изкара милиони от тенис, но се надява, че семейната инвестиция ще е шанс да реализира мечтата си.

„Не ми остава още много време. Колко? Заработвам ли достатъчно? Целта ми е да живея от тенис. Ако успея, искам да играя цял живот. Защото тенисът е нещото, в което напълно изразявам себе си“.

TennisKafe.com по BBC

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.