Името Танайша Дисанаяк едва ли е познато на много фенове извън Великобритания. Историята обаче можеше да е много по-различна. В началото на 2020 г. тя, заедно с Ема Радукану, е считана за една от най-перспективните млади надежди на британския женски тенис. Пандемията от Covid-19 обаче променя милиони животи по света, включително и нейния.
Две години и половина след ITF турнира в Съндърланд, в който игра в една схема с бъдещата шампионка на US Open, Дисанаяк обяви края на състезателната си кариера на едва 21-годишна възраст. Причината за това е преболедуваният Covid-19, който оставя сериозни поражения върху тялото ѝ до степен, в който тя вече не е в състояние да тренира, а за мачове не може да става и дума. Дисанаяк даде дълго и трогателно интервю за британското издание The Times, в което разказа кога и по какъв начин животът ѝ се е променил завинаги.
„Не исках да приема, че кариерата ми ще приключи толкова рано заради Covid-19. Болезнено е как един вирус, над който нямам никакъв контрол, слага край на дните ми на тенисистка, но вече нямам друг избор. Заразих се преди 15 месеца, но все още не мога да излизам от къщи. През повечето време съм прикована към леглото и не мога да върша съвсем нормални ежедневни неща. Не мисля, че някога отново ще съм в състояние да играя тенис на поне сравнително високо ниво, но дори ако се случи, ще бъде след цяла вечност“ – споделя съкрушената британка.
Кошмарът започва през юли 2021, когато Дисанаяк дава положителна проба за Covid-19 след като участва на турнир в Гърция. Днес всяко движение изисква огромни усилия от нейна страна, като дори 5-минутните разходки са се превърнали в предизвикателство. След пробата Дисанаяк е извън игра за два месеца. Опитва да се завърне, но скоро разбира, че шансовете ѝ не са големи.
„Когато опитах отново да тренирам, пулсът ми скочи до 198 и остана така в продължение на осем минути. Едва бях започнала да загрявам, подобно нещо изобщо не трябваше да се случва. Едва тогава осъзнах колко сериозно е положението всъщност“.
Последният ѝ неуспешен опит да проведе тренировка датира от октомври 2021 г. През последната година Дисанаяк прекарва по-голямата част от времето на легло в дома си в Съри, неспособна да прави множество неща, които хората приемат за даденост. „Рядко говоря с хора, защото понякога дори обикновен разговор може да ме измори за дни напред. Къпането изисква почти толкова усилия, колкото навремето полагах на тренировки“.
„Не съм прочела нито една книга през последната година, което много ме натъжава, защото обичам да чета и да се образовам по всевъзможни теми. Искам да уча, но не мога да прочета и един абзац. Нямам сили дори да прочитам докрай диагнозите след прегледите ми. Нужно е майка ми да ми ги чете и да попълва документите вместо мен, защото не мога да го направя сама. Това са наглед дребни неща, с които никога не съм мислела, че ще имам проблеми, особено на тази възраст. Сега обаче тези дребни неща са почти невъзможни за мен“.
Въпреки всичко, Дисанаяк продължава да демонстрира сила на духа. Изморена от това да бъде непрестанно между четири стени, тя решава да отиде на няколкодневна почивка в Португалия заедно със семейството си. Заради състоянието ѝ обаче е необходимо да се придвижва в инвалидна количка.
„Не излязох от къщи почти месец преди това, за да мога да се подготвя физически и да имам достатъчно енергия. Докато бяхме там, излязох извън вилата само два или три пъти, въпреки че всички ресторанти бяха зад ъгъла. След това ми отне три седмици, за да се възстановя. Петдневно пътуване ми костваше общо седем седмици от живота ми. Не върях и почти не се движех, но въпреки това ми костваше невероятни усилия“.
Макар състезателната ѝ кариера да не е особено дълга, Дисанайк успява да сбъдне една от мечтите на живота си – да играе на Уимбълдън.
„Това беше най-хубавият момент в живота ми. Очаквах този ден и тренирах за него, откакто бях на 4 години. Да стъпя на тревата в All England Club е усещане, което не мога да опиша. Много ми се иска да можех да се върна там отново, но в същото време съм благодарна, че животът ми предостави възможност, която повечето хора така и не получават“.
Сега, когато тенисът вече е затворена страница за нея, Дисанаяк мечтае да се посвети на медицината и да привлече внимание към опасностите, които Covid-19 крие.
„Бих искала да мога да помагам на хора, които се намират в положение, подобно на моето. От много време си мечтая да имам възможността да изследвам различни неврологични заболявания. Може би ще ги разбера по-добре от някои лекари, тъй като съм се сблъсквала с тях. Не знам кога и адли изобщо ще мога да го направя, защото нямам представа дали някога ще се възстановя, но не губя надежда“ – завършва британката.
