Миналата седмица WTA сключи дългосрочно партньорство с инвестиционната компания CVC Capital Partners. Споразумението бе посрещнато с оптимизъм в света на женския тенис, а неговата цел е да осигури по-добро финансово бъдеще на Тура и тенисистките. Какво обаче можем да очакваме от сделката, която бе представена като „нова ера“ в женския тенис?
Темата бе коментирана подробно от журналиста от Sports Illustrated Джон Уъртхайм. В традиционната си седмична рубрика, в която отговаря на въпроси на фенове, първият от тях бе на почитател от Лондон на име Фил, който се интересуваше дали според Уъртхайм партньорството със CVC е добра сделка за женския Тур.
„Въпреки новата ваксинационна сага около Новак Джокович, поредната маратонска победа на Анди Мъри и началото на турнира в Индиън Уелс, за мен голямата новина от миналата седмица беше „стратегическото партньорство“ между WTA и CVC Capital Partners и създаването на дъщерното дружество „WTA Ventures“.
Би било лесно да представим това като успех. От финансова гледна точка, заради отсъствието на фигури като Серина Уилямс, Наоми Осака и Ашли Барти, както и нарастващата конкуренция и липсата на постоянен дом на Финалите, WTA ще получи финансова подкрепа в размер на 150 млн. долара. Другата добра новина е, че парите идват от доказана и надеждна институция с дългогодишен опит в различни спортове, включително Формула 1″ – пише Уъртхайм.
„Сделката идва в момент, в който WTA опитва да избегне завръщане в Китай – морална позиция, която обаче струва скъпо от финансова гледна точка. Хората от CVC, които ще участват в дъщерното дружество, се ползват с много позитивна репутация както в света на тениса, така и извън него. Частичното отказване от властта, правото на вземане на решения и няколко места в Борда за сметка на доказани професионалисти с ясно изградена стратегия, според мен не е непременно нещо лошо.
Какво ме безпокои? Това, че колкото и дъщерни дружества да се създадат, изводът е, че WTA се раздели с 20% от финансовата си независимост. По-добре изградени корпорации биха могли да увеличат капитала си без да им се налага да правят подобни жертви. Макар да не се монетизира по най-добрия начин от доста време насам, женският тенис си остава привлекателен продукт. Той е популярен в глобален мащаб, като в него изобилства от талантливи и интересни млади хора, които проповядват здравословен начин на живот, а освен това развръзката в мачовете винаги е непредвидима. Заслугите за това обаче все по-често и във все по-голяма степен са по-скоро на отделни играчи, отколкото на WTA.
Освен това, намерението да се използват инвестираните от CVC Capital средства за повишаване на наградните фондове е объркващо както от морална, така и от финансова гледна точка. Президентът на WTA Стив Саймън каза пред New York Times: „Надяваме се, че това партньорство ще ни позволи да се справим с огромната разлика с рекламните и маркетингови приходи между WTA и ATP“. Той добави също, че се надява в близко бъдеще сделката със CVC да позволи увеличаването на размера на наградните фондове в WTA турнирите.
Наградните фондове на турнирите от Големия шлем отдавна са едни и същи за мъжете и жените, както би трябвало да бъде. А сега изведнъж WTA се отказва от 20% от бизнеса си, за да може световните №25, №50 и №75 да печелят същите пари като мъжете в съответната част на ATP ранглистата. Това изглежда като доста необичаен план за дългосрочно развитие. От много време насам искането за равно заплащане, както и основната причина хората да го подкрепят, се основаваше на схващането за системно неравенство.
Но почакайте! Сделката със CVC изпраща посланието, че хората, притежаващи финансовия контрол, не са сексисти, а турнирите не ощетяват финансово тенисистките, а вместо това разликата в приходите в ATP и WTA е на маркетингова основа и начинът да се справим с това не е чрез социален натиск или поставяне на ултиматуми, а като привличаме външни партньори.
Оптимистичен знак е и това, че в заложената от WTA и CVC стратегия се отделя огромно внимание на маркетинговата и медийна експанзия на женския тенис. Предвид факта, че и двата Тура губят (окончателно или временно) най-големите си звезди, а в същото време тенисът става все по-глобален, действително е от фундаментално значение да бъдат по-силно промотирани младите играчи, както и спортът като цяло. Медийният пазар никога не е бил по-непостоянен, но и по-отворен за нови и креативни проекти. Дали, например, WTA може да отдели 2 от тези 150 млн. и да направи по-интересна и лъскава версия на Break Point? В същото време в света на спорта партньорствата с букмейкърски компании са все по-обичаен източник на приходи и партньорството със CVC би могло да помогне в това отношение.
Един от основните въпроси, които бих могъл да повдигна, засяга Китай. Дали инвестицията в размер на 150 млн. долара (за която е важно да се отбележи, че ще бъде предоставена на траншове, а не наведнъж) ще осигури на WTA комфорта, необходим, за да се придържа към принципната си позиция? Или новият партньор, за когото е ясно, че не осъществява тази сделка с благотворителна цел, няма да окаже натиск за възстановяване на икономическите взаимоотношения с Китай, чийто пазар бе толкова важен за WTA съвсем до скоро? Интересно ми е и дали PTPA и оповестените от тях планове за обединена асоциация на играчите са оказали някакво влияние.
Да се върнем на първоначалния въпрос: дали партньорството със CVC е добра сделка за WTA? Ако ти се е налагало постоянно да даваш обяснения за финансовото си състояние, не след дълго се научаваш как да представяш дори огромни загуби като „окуражителни знаци“, а дори най-обезпокоителните новини всъщност са „смело изправяне пред тежките предизвикателства на глобалния пазар“. Изявлението, с което бе обявено партньорството, поне според мен бе в този дух. Обективно погледнато обаче, това споразумение действително може да се окаже много добра сделка както за WTA, така и за тениса като цяло. Също като в мач, ще трябва просто да изчакаме и да видим как ще се развият нещата. Резултатът скоро ще стане ясен“.
