Всички обичат аутсайдерите. Име нещо свързано с тях, което ни кара да ги харесваме. Тенисът е видял не една или две великолепни истории на аутсайдери, но много малко могат да се сравняват с тази за успеха на Трейси Остин на US Open през 1979 г.. Да, първо трябва да я определите за такава, а мнозина не го правят, тъй като Остин беше толкова талантлива. И подобна позиция е разбираема. Все пак беше трета поставена, а това беше третото ѝ участие в Ню Йорк.
Колкото и да бе талантлива обаче, тя беше на едва 16 години и пристигна в Flushing Meadows редом с двете големи имена в тениса тогава – Мартина Навратилова и Крис Евърт. Тя победи и двете, което прави разликата. Постигна успеха си по трудния начин, а не възползвайки се от изненадата, която някой друг е поднесъл.
„Да спечеля US Open на 16 със сигурност промени живота ми. Изведнъж целта ми беше да стана №1.“
Без съмнение, най-големият противник на етикета „аутсайдер“ в нейния случай бе факта, че въпреки възрастта си името ѝ вече бе познато на всички. Два сезона по-рано, само на 14 години и 28 дни, тя спечели Фючърса в Портланд, а първата ѝ голяма титла също дойде преди US Open.
Това се случи в Рим, където тя преодоля Силвия Ханика в битката за трофея, след като бе прекъснала серията от 125 победи на клей на Евърт на полуфиналите. Триумфира и в Щутгарт, който тогава не бе толкова престижен турнир, но допринесе за това тя да не е непознато лице, влизайки в схемата на US Open.
„Да бъда професионална тенисистка беше първата работа в живота ми. Влязох в WTA на 15 и спечелих първия си турнир в Щутгарт. Наградата беше Porsche, но аз дори все още нямах шофьорска книжка.“
Тя вече бе оставила отпечатък дори на самия US Open, стигайки до четвъртфиналите на 14-годишна възраст през 1977 г. и повтаряйки постижението си сезон по-късно, когато вече беше пета в схемата и отпадна от шампионката Евърт.
Да, тя беше дете с огромен талант, но все пак беше дете.
До турнира през 1979 г. Евърт и Навратилова вече си деляха 11 титли от Големия шлем, като впоследствие и двете постигнаха кариерен Голям шлем. Преди да се срещне с тях, Остин беше загубила само един сет в турнира. Това се случи срещу Кейти Джордан в четвърти кръг. Навратилова и Евърт не бяха загубили нито един – докато не срещнаха Остин.
Първо дойде редът на Навратилова, която се изправи срещу нея на полуфиналите. Към този момент тя още нямаше титла от US Open в актива си и това рефлектираше на корта, като нервността в играта ѝ бе осезаема. Може би това помогна на Остин в този ден, но и тя не бе спокойна в началото.
„Двубоят им започна с двойна грешка на Остин, а първият път, когато насочи топката към Навратилова, тя бе изстреляна обратно с огромна скорост“, пишат тогава от Sports Illustrated.
„Остин играеше от изоставаща позиция през цялата среща. Мартина спечели първата точка в 7 от 11-те подавания на Трейси, както и в 15 от всички 22 гейма. Макар обаче често да трябваше да догонва съперницата си в резултата, в нито един момент не изглеждаше сякаш ще загуби. Миксираше ударите си и не позволяваше на Навратилова да намери своето темпо.“
Остин триумфира след 7-5 7-5 и Навратилова сподели уверено мнението си, че Евърт ще спечели финала. Робърт Ландсдорп, треньорът на тийнейджърката, бе съгласен. Това беше разбираемо. Крис беше в чудесна форма, пристигайки в Ню Йорк, след като бе свалила 6 килограма и доминираше в предишните турнири. Остин, от друга страна, не ѝ отстъпваше.
Победителят можеше да е друг. Евърт водеше с пробив при 4-3 в първия сет и пропиля лесен смаш, с който щеше да спечели подаването си. Загуби гейма – и сета.
В първия гейм на втората част пропиля аванс от 0-40 и в крайна сметка отстъпи с 4-6 3-6. В същото време обаче всички бяха наясно, че не Евърт загуби финала – Остин го спечели.
„Загубих точки, които смятах, че вече съм спечелила,“ сподели Евърт след това. „Мисля, че преди шест месеца тя нямаше да стигне до много от тези удари.“
В автобиографията си Трейси коментира моментите след края на сблъсъка:
„Крис попадна на баща ми в трибуните. Никога не се бяха срещали преди. „Поздравления, господин Остин,“ каза тя. „Дъщеря Ви игра много добре. Много съм щастлива за Вас.“ Никога няма да забравя, че Крис направи това. Показа огромна класа.“
След турнира Остин се завърна в училището си, но не преди да мине през McDonald’s.
„Огладнявах, така че майка ми отби в McDonald’s. Носех суичър над тенис дрехите си и се наредих на опашката. Много хора зяпаха. Един каза „Точно те гледах по телевизията, какво правиш в McDonald’s?“. Отвърнах – „Бях гладна“.
За съжаление автомобилна катастрофа я лиши от кариерата ѝ и от може би най-добрите ѝ години, но не преди да постигне още успехи. Две години по-късно тя отново спечели US Open, като преди това стана №1 в света, като за нея ключовият момент е бил именно този триумф през 1979 г.:
„Да спечеля US Open на 16 със сигурност промени живота ми. Изведнъж целта ми бе да стана №1.“
Аутсайдер или не? Преценете сами. Има силни аргументи и за двете позиции. От която и страна обаче да гледаме случая, да спечелиш US Open три месеца, преди да навършиш 17 години, е изключително постижение, което и до ден днешен не е било повтаряно.
TennisKafe.com по Майкъл Греъм, Tennis365
