Бившият турнирен директор на Sofia Open Пол Макнами даде интервю пред сайта на WTA, в което разказа доста любопитни неща за живота и кариерата на достигналата 1/4-финалите на Australian Open Су-Уей Шие. Австралиецът, който е треньор на световната №71, разкри, че тя използва една и съща ракета в продължение на години, както и че се е случвало да играе със скъсан кордаж.
„Тя е много прецизна в играта си. Никой не може да променя посоката на ударите по начина, по който Су-Уей го прави. Няма значение откъде идва топката – тя може да я насочи накъдето поиска“ казва бившият №24 в света.
Макнами споделя, че тенисистката от Тайпе е много привързана към ракетите си и ги сменя доста рядко, като понякога дори скъсаният кордаж не може да я накара да го направи.
„Спомням си един турнир в Ийстбърн. Тогава в две поредни разигравания тя изпрати топката на три метра в аут. Смениха полетата, но това продължи да се повтаря. Това изобщо не беше нещо много необичайно за нея. Обикновено пропуска с милиметри. Едва след известно време забелязах, че кордажът ѝ е скъсан. Това не ѝ се беше случвало от три години. Едва ли можете да ми посочите друг тенисист, който използва една и съща ракета в продължение на три години“ разказва Макнами.
„Су-Уей не знаеше какво е усещането да играеш със скъсан кордаж, защото никога досега не ѝ се беше случвало и тя дори не разбра, че се е скъсал. Тя атакува топката много чисто с центъра на ракетата, докато играчите обикновено късат кордажите си, удряйки в зоните близо до рамката. Преди разгодишния Australian Open тя преживя лек шок, тъй като оставихме ракетите ѝ за ново наплитане. При нея това се случва веднъж годишно. Има играчи, които сменят ракетата си в почивките между геймовете, докато тя играе с една и съща в продължение на няколко години“ споделя австралийският специалист.
С победите си над Цветана Пиронкова, Бианка Андрееску, Сара Ерани и Маркета Вондрушова 35-годишната Шие стана най-възрастната тенисистка, достигнала за пръв път 1/4-финал на Големия шлем. „Винаги съм смятал, че тя е способна да достигне до четвъртфинал или дори полуфинал на турнир от Големия шлем. Просто така го чувствах. Тя вече постигна това и може да го задраска от списъка с цели“ казва още Макнами.
Той е категоричен, че е знаел, че в Су-Уей има нещо специално дори по времето, когато е била извън Топ 300 и резултатите ѝ са били доста непостоянни.
„Подобно на повечето хора, на мен също ми доставяше удоволствие да наблюдавам играта ѝ. Усетих, че тя има потенциала да превърне волетата си в най-добрите в света. В крайна сметка тя успя да го постигне и фактът, че е №1 в ранглистата на двойки е доказателство за това. Още преди години и казах, че нейните завършващи волета са най-добрите. Тя ме погледна така, сякаш имах две глави. По онова време беше много скромна, тъй като бе извън Топ 300 в ранглистата на сингъл и извън Топ 40 в тази на двойки“ казва Макнами.
Талантът на Су-Уей Ше е съвсем очевиден още когато през 2001 г. тя дебютира в професионалния тенис на 16-годишна възраст. Тогава младата азиатка печели първите си 37 мача на ниво ITF и триумфира с титлата на пет поредни турнира, започвайки от квалификациите.
Нейният път към WTA тура е доста интересен. Започвайки да тренира под ръководството на баща си като дете, тя спира да играе тенис за почти година преди да реши да се премести в Япония, където прекарва три години в с надеждата да напредне в спорта. Големият прогрес обаче започва едва когато тя се зпоазнава с Макнами. Тя заявява, че австралиецът е бил този, който я е научил как да бъде професионалист и ѝ е показал красотата на динамичния живот в тура.
„Преди да започна да работя с него бях сама и не комуникирах много с други хора, така че нямах представа на какво ниво е играта ми. При това положение е много трудно да се развиваш. Когато ходех по турнири нямах с кого да разгрявам и постоянно се тревожех как ще играя“ разказва 1/4-финалистката на Australian Open.
Макнами е категоричен, че най-добрият начин да помогнеш на Су-Уей е просто да я оставиш да бъде себе си. „Тя притежава волен дух, който не бива да псотавяш в рамки. Трябва да го оставиш да се развихри. Това е най-важното. Трябва да ѝ позволяваш да изразява себе си. Същото е с играта ѝ. Тя е отражение на нейната същност. Су-Уей е много спонтанна, не обича да планира твърде много нещата. Тя има уникален характер. Понякога е пределно концентрирана върху тениса, а друг път няма никаква мотивация да тренира. Случвало се е да започнем да тренираме, тя удря една или две топки и ако реши, че не го е направила както трябва, просто си събира нещата и си тръгва. В началото това беше доста трудно за мен, тъй като подходът ми е много профеиоснален. Когато аз играех бягах по няколко километра след всяка тренировка, докато Су-Уей никога не е тичала“ споделя австралиецът.
Бившият директор на турнира в София отдава голяма заслуга за успеха на Шие на нейния приятел Фредерик Аниер, който през последните няколко години е част от треньорския ѝ щаб. „Благодарен съм ѝ, че ме смята за толкова важен фактор за успеха си, но всъщност Фред е този, койтоя научи да гледа по-професионално на нещата. Двамата живеят в Париж и на нея много ѝ харесва там. Фред оказа невероятно влияние върху Су-Уей. Нейните успехи са плод на усилията на всички хора около нея“ завършва Макнами.
TennisKafe.com
